34. Международна компетентност на българските съдилища по дела за лични и имуществени отношения между съпрузите. Приложимо право към лични и имуществени отношения между съпрузите. Споразумение за избор на приложимо право.

Следващ момент е уредбата на личните и имуществени отношения м/у съпрузите:
Спрямо тях не се прилага Р 2201/03, има се предвид такива отношения, докато те са в брак. По отношение на развода се прилага Р 2201/03;
имуществото на бивши съпрузи не са семейни, а гражданскоправни отношения и се разглеждат от тези закони.
Компетентността е уредена в чл. 8 КМЧП -> бг съд е компетентен да разглежда искове за лични и имуществени отношения м/у съпрузи, ако единият е бг гражданин или има ОМ в РБ. Без оглед на качеството на съпруга в процеса! Решението на бг съд, в случай, че ищец е съпругът бг гражданин и компетентността на бг съд е основана единствено на гражданството на ищеца, трудно би било признато и допуснато в друга държава. Ако ищецът основе компетентността въз основа на своето ОМ, тогава положението е различно – той би могъл да бъде и чужд гражданин и да обоснове компетентността на бг съд въз основа на чл. 8 КМЧП.
Компетентност по брачни искове
Чл. 7. Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.
Компетентност по дела за лични и имуществени отношения между съпрузите
Чл. 8. При условията на чл. 7 българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения между съпрузите.

Компетентността по КМЧП е паралелна. Всеки друг в чужда държава може да гледа такъв иск и решението ще се признае и допусне за изпълнение в РБ по реда на чл. 117 и сл. КМЧП. Така ще се допусне и не само съдебно решение, уреждащо такива отношения м/у съпрузите, а и административен акт.
Приложимо право:
Когато е компетентен бг да гледа дело за лични и имуществени отношения, той прилага чл. 79 КМЧП. Х-рното тук е, че законът предвижда единен режим и за личните, и за имуществените отношения – общото отечествено право на двамата съпрузи. Допустимо е препращането в областта на личните и имуществени отношения.
Чл. 79. (1) Личните отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право.
(2) Личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице - от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка.
(3) Имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения.
(4) Съпрузите могат да изберат за уреждане на имуществените си отношения приложимо право, ако това е допустимо от правото, определено в ал. 1 и 2.

Втората хипотеза са случаите, когато съпрузите нямат общо гражданство – прилага се правото по общото им ОМ, или правото на държавата, в която ПО е в най-тясна връзка.
Въпросите, възникващи по повод личните и имуществени отношения са въпроси на квалификацията. В различните правни системи те се квалифицират различно. В някои от тях, те се определят като вещно право, тогава ще намират приложение нормите на вещното право, или като облигационно право – нормите на облигационното право. Квалификацията от първа степен се извършва по закона на сезирания съд, т.е. без значение как чуждото право квалифицира ПО, бг винаги ще прилага нормите на чуждото семейно право, тъй като бг съд квалифицира тези ПО от гл.т. на своето право. У нас тези отношения са част от семейните отношения. От този статут се изключват сделките с недвижими имоти – редът за тяхното осъществяване се определя от закона по местонахождението на недвижимия имот. Общото отечествено право на съпрузите ще определи дали съответният имот е СИО. Ако има СИО въобще. Този закон ще определи и чие е имуществото, придобито по време на брака, а също и действителен ли е брачният договор, допустим ли  е бил той, по силата на договора имотът чия собсвеност е, и т.н. Само формата и начинът на осъществяване на сделката ще се осъществи по местонахождението на недвижимия имот.
Чл.79 КМЧП въвежда новост в областта на имуществените отношения -> допустимост на
*автономия на волята (това е понятие само на МЧП и значи избор на приложимо право,
а не е свобода на договаряне, което се урежда от вътрешното право на всяка държава). Страните, съгласно ал.4, могат да избират приложимо право към техните имуществени отношения, но не и към личните такива. Т.е. те могат да сключат споразумение за избор на приложимо право.
Условията за сключване на такова споразумение са твърде ограничителни:
·        То трябва да е допустимо и съдът да е сезиран;
Налице е изискване обективно приложимото право (по чл.79, ал.1 КМЧП) да допуска автономия на волята по отношение на имуществените отношения; Обикновено нормите относно това се съдържат в МЧП на съответната държава. Изискванията на чл. 79 КМЧП важи само тогава, когато правоприлагащи са българските правораздавателни органи;
·        То не е нужно да бъде свързано с правото  на коя да е държава;
·        Допустимо ли е препращане в този случай – ако отечественото право на съпрузите сочи към чуждо право, ще го приложим ли, за да видим дали в възможна автономия на волята -> приема се, че не е удачно да е допустимо препращането, тъй като това би затруднило прилагането на автономията на волята.

Споразумение за избор на приложимо право
Чл. 80. (1) Изборът на приложимо право по чл. 79, ал. 4 трябва да бъде в писмена форма с дата и подпис на съпрузите.
(2) Сключването и действителността на споразумението за избор се уреждат от избраното право.
(3) Изборът може да бъде направен преди или след сключване на брака. Съпрузите могат да променят или да отменят избора на приложимо право. Когато изборът е направен след сключване на брака, той поражда действие от момента на сключването на брака, освен ако страните са уговорили друго.

Противопоставимост на избора на приложимо право
Чл. 81. Ако имуществените отношения между съпрузи се уреждат от избрано чуждо право, те могат да бъдат противопоставени на трети лица само ако тези лица са знаели за прилагането на това право или не са знаели поради своята небрежност. За вещни права върху недвижими вещи противопоставимостта важи само ако са спазени изискванията за вписване, установени от правото на държавата, в която вещта се намира.

Такова споразумение може да се сключи и преди, и след сключване на брака. Ако то бъде сключено след сключване на брака, то има действие от датата на сключване на брака, освен, ако друго не е предвидено в него.
Споразумението трябва да бъде сключено в писмена форма, което е условие за действителност. Тя предполага дата и подпис. Изборът може да бъде променян с ново споразумение при същите условия.
Може ли към част от имуществените отношения да е налице избор на приложимо право, а към останала – не?
Общите принципи на автономията на волята допускат такава възможност. Въпросът за избор на приложимо право е валиден само при семейни ПО с МЕ – при брак с МЕ. Брачният договор регламентира строго разпределение на имуществото, затова и той се вписва в Агенцията по вписванията. А тук при избор на право е налице задължение за вписване на споразумение на приложимо право по чл. 81 КМЧП, когато се отнася за вещни права в/у недвижими имоти и така споразумението може да бъде противопоставено на третите лица. Ако третите лица не са знаели и не са могли да знаят за наличие на такова споразумение, т.е. били са добросъвестни, и споразумението не е вписано, то не може да им бъде противопоставено. 
Бележка: Когато са налице дружествени дялове, налице е сложно взаимодействие м/у законът, приложим към правният статут на дружеството и законът, приложим към имуществените отношения и примат ще има първият. Имуществото в резултат на прекратяването и ликвидцията ще се разпределя вече по закона, приложим за имуществените съпружески отношения.