32. Международна компетентност на българските органи за сключване на брак. Сключване на брак пред чуждестранен компетентен орган. Форма на брака – приложимо право.

Форма на брака – чл. 85 КМЧП – определя се от правото на държавата, пред чийто орган  се сключва. Признава се всеки надлежно скл. брак.
Съгласно бг право брак пред бг лице по гражданското състояние могат да скл. двама чужденци, само ако поне единият има ОМ у нас. Тази норма на чл. 6 КМЧП беше една бариера с/у т.нар. туристически бракове. Бг консул в чужбина действа като длъжностно лице по гражданското състояние – може да скл. брак м/у двама чужденци, ако единият има ОМ в българия – чл. 48, ал.7 КМЧП.

36.  Условия за сключване на брак. Приложимо право. Международна компетентност на българските съдилища по искове за установяване съществуването, несъществуването и унищожаването на брака. Приложимо право. Правна уредба съгласно Регламент (ЕО) №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност.

Компетентност:
Българските съдилища са компетентни първо по реда на общата компетентност по чл. 4 КМЧП:
Чл. 4. (1) Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато:
1. ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България;
2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.
Както и по чл.7 КМЧП:
Чл. 7. Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.


Приложимото право относно формата на брака се урежда в чл. 75 КМЧП:

Чл. 75. (1) Формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва.  LEX LOCI CELEBRATIONIS – право на държавата по място на сключване на брака
(2) Формата на брака, сключван пред овластен за това дипломатически или консулски представител, се урежда от правото на изпращащата държава.
(3) Брак, сключен в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, установена в правото, приложимо по ал. 1 и 2.

Брачните искове са  исковете за развод и исковете за унищожаване на брака.

Българските съдилища  са компетентни при тези искове /няма друг компетентен орган/.


Приложимо право към условията за сключване на брак /възраст, пол и т.н./:
-чл. 76, ал. 1 КМЧП – условията на сключване на брака се определят за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин лицето е било към момента на сключване на брака /т.е. по отечественото му право/. За българския гражданин, който сключва брак в чужбина, разрешението по чл. 12, ал. 2 СК може да се даде от българския дипломатически или консулски представител. Изречение второ се отнася за лица, ненавършили 18 години. Разрешението, което са получили от български консулски или дипломатически представители в чужбина, може да се ползва и в РБ.
Преди съгласно чл. 13 СК /изм./ всеки чужденец, който сключваше брак с български гражданин, трябваше да отговаря на условията на отечественото си право и на условията за сключване на брак съгласно българското право, но сега вече не е така.
-ал. 2 на чл. 76 КМЧП – когато едното от лицата е български гражданин или има обичайно местопребиваване в РБ, бракът се сключва пред българското длъжностно лице по гражданското състояние и ако приложимото чуждо отечествено право установява пречка за сключване на брак, която по българското право е несъвместима със свободата за сключване на брак, тези пречка не се зачита. Съгласно този текст се иска връзка на правоотношението с РБ – едно от лицата да е български гражданин, или да има обичайно местопребиваване в РБ и бракът да се сключва пред български компетентен орган.



Доказване липсата на пречки :

-чл. 77 КМЧП – чужд гражданин или лице без гражданство трябва да удостовери пред българския орган по гражданското състояние:
1.неговото отечествено право признава брака, сключен пред чуждестранен компетентен орган; /т.е. искаме увереност, че всяко действие, което се извършва от нашите компетентни органи ще се признава в неговата държава/.
2.по неговото отечествено право няма пречки за сключване на брака. /да представи документ nulla/osta – това е документ, който удостоверява, че в конкретния случай нищо не пречи  този брак да бъде сключен/.
Преди по стария СК чуждият гражданин или лицето без гражданство трябваше да представи документи, които да установят какви са условията за сключване на брак по чуждото право, за да си направим преценка дали може да се сключи брак, но вече се прилага служебното начало по отношение на тези доказателства.

Унищожаване на брака.

Приложимо право.-чл. 78 КМЧП – унищожаването на брака се урежда от правото, което е било приложимо към условията за сключване на брака. Унищожаването на брака е вид санкция за неспазване на условията за сключване на брака.Компетентност на българските съдилища. От гледна точка на компетентността на българските съдилища при унищожаване на брака се взима предвид чл. 7, който се отнася до всички брачни искове – брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в РБ. Критериите са същите, както относно компетентността на българските съдилища за сключването на брака. Идеята на нормата на чл. 78 КМЧП е следната: което право е определило материалните условията за сключване на брака, същото право /отечественото/ ще се гледа, когато се преценява дали са спазени условията за сключване на брака.

Международна компетентност на българските съдилища по искове за унищожаване на брака. Приложимо право.

Това е единият от т.нар. брачни искове /другият – иск за развод/. При тези искове само съдът е компетентен.
Приложимо право – чл. 78 КМЧП, който препраща към чл.76 КМЧП.

Унищожаване на брака

Чл. 78. Унищожаването на брака се урежда от правото, което е било приложимо към условията за сключване на брака.
.
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета
от 27 ноември 2003 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 и урежда правилата за компетентността, признаването и изпълнението на решенията по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност за децата на двамата съпрузи, издадени в хода на брачното производство. Съдържанието на този регламент е основно изведено от Конвенцията от 28 май 1998 г., която има същия предмет
1. Настоящият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:
а) развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
б) определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност и по-специално, да се разглежда:
а) правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения;
б) настойничество, попечителство и други сходни институти;
в) определянето и действието на всяко лице или орган, който отговаря за личността на детето или неговото имущество, представляващо или подпомагащо детето;
г) поставянето на детето в семейство за отглеждане или по институционална грижа;
д) мерки за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и разпореждането с неговото имуществото.
Обща компетентност
1. Компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия:
- съпрузите имат обичайно местопребиваване, или
- съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или ответникът има обичайно местопребиваване, или в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или
- ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или
- ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка
Субсидиарна компетентност
1. Когато никой съд на държава-членка не е компетентен съгласно членове 3, 4 и 5, компетентността се определя във всяка държава-членка, съобразно нейното законодателство.

Родителска отговорност
Обща компетентност
1. Съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.
Запазване на компетентност по предишното обичайно местопребиваване на детето
1. Когато едно дете се мести правомерно от една държава-членка в друга и придобива ново обичайно местопребиваване там, съдилищата на държавите-членки по предишното обичайно местопребиваване на детето, по силата на изключение от член 8, запазват компетентността си по време на тримесечния период, следващ установяването с цел изменение на решението за право на лични отношения с детето, издадено тази държава-членка преди установяването на детето, когато носителя на правото на лични отношения с детето по силата на решението за правото на лични отношения с детето продължава да живее обичайно държавата-членка на предишното местоживеене на детето.
Компетентност в случай на отвличане на дете
В случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата-членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност докато детето придобие обичайно пребиваване в друга държава-членка
Пророгация на компетентност
1. Съдилищата на държавите-членки, които са компетентни по силата на член 3 по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване на брака са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с тази молба, когато поне единият от съпрузите притежава родителска отговорност за детето и компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съд, и е във висш интерес на детето.
2. Компетентността  се прекратява когато: а) решението, с което се допуска или отхвърля молбата за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, влезе в сила;
б) в случаите, когато производството по отношение на родителската отговорност е все още висящо към датата по смисъла на буква а), решението по това производство е станало окончателно;
в) производствата по смисъла на букви а) и б) са приключили по друга причина.
Субсидиарна компетентност
1. Когато никой съд на държава-членка не е компетентен, съгласно членове 8 — 13, компетентността се определя във всяка държава-членка, съобразно нейното законодателство.
Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото
1. По силата на изключение, съдилищата на държава-членка, които са компетентни по съществото на делото могат, ако смятат, че съдът на друга държава-членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ за разглеждането на делото, или на отделна част от него, и когато това е в най-добър интерес за детето:
а) да спре делото или част от него и да покани страните да внесат искане пред съда на тази друга държава-членка
б) да изиска от съда на другата държава-членка да приеме компетентността в съответствие
Проверка на компетентност
Когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава-членка по силата на настоящия регламент, той служебно прогласява, че не е компетентен.
Висящ процес и свързани искове
1. Когато делата за развод, законна раздяла или унищожаване на брака между същите страни са заведени пред съдилища в различни държави-членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване на компетентността на първия сезиран съд.
2. Когато производството, отнасящо се до родителската отговорност по отношение на същото дете и включващо същото основание, е внесено пред съдилищата на различни държави-членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване на компетентността на съда, който първи е сезиран.
3. След установяване на компетентността на първия сезиран съд, съдът пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд.
В този случай страната, която е завела иск пред съда, сезиран по-късно, може да заведе същия иск пред съда, сезиран по-рано.
Признаване
Признаване на решения: Решение, постановено в една държава-членка, се признава в друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия. Също така не се изискват специални процесуални действия за актуализиране на регистрите за гражданско състояние в държава-членка на основание на решение за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на брак, постановено в друга държава-членка и неподлежащо на обжалване в по-горен съд, съгласно законодателството на тази държава-членка.
Решение по иск за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на брак не се признава: ако това признаване е в очевидно противоречие с обществената политика в държавата-членка, където се иска; ако решението е постановено в отсъствие на ответника, ако препис от исковата молба или равностоен документ не е надлежно връчен на последния своевременно и по такъв начин, че той да има възможност да организира защитата си, освен ако се установи, че ответникът е приел решението без възражения; ако решението е в противоречие с решение, постановено по дело между същите страни в държавата-членка, където се иска признаване; и други.
Основания за непризнаване на решения за родителската отговорност. Решение, отнасящо се до родителската отговорност на съпрузите, не се признава: ако това признаване е в очевидно противоречие с обществената политика в държавата-членка, където се иска, като се взема предвид най-добрия интерес на детето; б) ако то е било постановено, с изключение на неотложните случаи, без детето да получи възможност да бъде изслушано, в нарушение на основните принципи на гражданския процес в държавата-членка, където се иска признаване; в) ако решението е постановено при неявяване на ответник, ако на лицето, което не се е явило, не е връчен препис от исковата молба или равностоен документ своевременно и по такъв начин, че да му се даде възможност да организира защитата си, освен ако се установи, че това лице е приело решението без възражения;
г) по искане на всяко лице, което претендира, че решението нарушава родителската му отговорност, ако това решение е постановено без въпросното лице да получи възможност да бъде изслушано; и други.