32. Международно двойно данъчно облагане. Облагане в рамките на Европейския съюз.

Произходът на МДДО се свързва с начина, по който държавите изграждат данъчните си системи. От една страна се прилага принципът на облагане на световния доход, като се обхващат за облагане всички доходи на лицата, които са местни, а от друга страна, държавите използват териториалния принцип, като обхващат за облагане доходи с източник от съответната държава и така се обхващат чуждестранните лица като субекти на облагане. От гл.т. на тези принципи е възможно едно лице да бъде обложено с подобни данъци в две или повече държави, което естествено затруднява. Разграничаваме две понятия: - От юридическа гл.т. МДДО ще възникне, когато един и същ субект на облагане, по повод на един и същ обект на облагане, за един и същ период на облагане, е данъчно задължен в две или повече държави за подобни по вид данъци. 􀃆 От икономическа гледна точка ДДО ще възникне едва тогава, когато общият размер на платения от лицето данък в двете държави ще превиши по размер по-високия данък, установен в държавата с по-високо ниво на облагане. Това е така, т.к. механизмът за предотвратяване на ДДО не цели лицето да плати само в едната държава, а по възможност данъкът да се разпредели м/у двете държави, за да не се допусне двойно облагане в икономически смисъл. Примерът – 100 единици доход от БГ и Ав (Ставки 10% и 30%). Ако плати над 30% ще има ДДО в икономически смисъл. Проблемът се отнася до преките данъци, доколкото при косвените данъци се използва принципът, че облагането е там, където стоките се потребяват. Възможни са два вида мерки за преодоляване на ДДО: -на национално ниво; - на международно ниво; В нашето законодателство тези мерки са предвидени в чл. 13 и 14 ЗКПО и чл. 75
54
и 76 ЗДДФЛ. Когато в България няма сключена спогодба за избягване на ДДО, се прилага т.нар. кредитен метод. Да не се бърка с данъчния кредит по ДДС!!! Местното лице ползва данъчен кредит за всеки идентичен или подобен данък, наложен в чужбина от съответните компетентни органи. Данъчният кредит се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до размера на българския корпоративен данък, който би се дължал, ако се определя за местен доход или печалба. Т.е. доходите от чужбина се събират с доходите от страната и се определя данъкът по местното законодателство. Следва да се извадят платените в чужбина данъци. Сумата, която се изважда обаче, не е целият размер на данъка в чужбина, а съответната част от българския данък, относима към доходите от чужбина. Затова има формула. Целта е да не се стигне до възстановяване на данъка, изцяло платен в чужбина, щото така се финансира чуждият бюджет. Целта е да се избегне и икономическото ДДО.