31. Закрила на търговската марка и други обекти на индустриалната собственост в българското международно частно право.

Патентна закрила в българското МЧП.
Патента е документ за защита спрямо лица, които искат да патентоват същото изобретение. Ако желаят да ползват патента, трябва да сключат договор с носителя му. Закрилата на патента има териториално действие – подава се заявка във всяка държава.
Ако патентовано изобретение се намира на борда на чуждо транспортно средство (кораб, самолет) и това средство навлезе  в наша територия временно или случайно или патента се ползва за нуждите на това средство, в този случай патента не е защитен.
Когато нашият съд бъде сезиран, той ще приложи нашето право (чл.71), защото у нас е потърсена закрила.
Съдът ще приложи З-на за патентите.
До патентоване се стига чрез :
-когато чужд заявител подаде заявление пред нашето ведомство. Подаване на заявката става чрез местен представител по индустриалната собственост (при спазване на вътрешна процедура).
-чрез МН заявка, която се подава чрез МН бюро на СОИС в Женева, чрез Националното патентно ведомство. В тази заявка трябва да се посочи и България, като страна в която заявителя иска да получи патент. Това става на база патентна експертиза за това, дали има някъде вече патентовано такова изобретение.
-трансформация на подадена у нас МН патентна заявка. Когато МН заявка не може да продължи до посочената страна, тя се трансформира в национална.

Когато български съд е сезиран за патент той прилага нашето право:
1.Закон за марките и географските означения;
2.Закон за промишления дизайн;
3.Закон за топология на интегралните схеми;
4.Закон за новите сортове растения и породи животни.
Кога съответния обект – марка, географско означение, промишлен дизайн и др. могат да бъдат защитени? – когато бъдат регистрирани чрез подадена заявка, като чуждите заявители подават своите заявки чрез местни представители на индустриалната собственост. За да се регистрира една чужда марка у нас е необходимо тя да е регистрирана в държавата по седалището на фирмата подател на заявката /която ползва тази марка/. Когато постъпи заявка за регистриране на дадена марка у нас, която е била регистрирана по-рано се прави отказ за регистрация. В тези случаи отношенията се уреждат по няколко начина:
-лицензионни договори – договор за продължаване на ползването на марката срещу определена цена;
-местният търговец може да продаде своята марка.
Географските означения сочат от къде е произхода на стоката /Китай, САЩ и т.н/. те могат да са и наименования на стоката /шампанско, коняк и др./. В такива случаи може да се иска защитата му в държави откъдето произхожда стоката. За да се допусне защита на такова наименование у нас то трябва да е регистрирано в държавата, където е реалния произход. Наименование, регистрирано у нас може да се защити в чужбина /напр. “смядовска луканка”, “ракия”, “кисело мляко от България” и др./. Чуждите заявки се подават чрез наши представители на индустриалната собственост до съда /същата процедура както при индустриалната собственост/. На вносителите се предлага да обозначат стоката й с реалното /истинското/ й означение, ако не го сторят стоките се изземват на митницата. Ако се установи че на вътрешния пазар има стоки с невярно означение те се блокират. Потърпевшите имат право на обезщетение.
  Промишлен дизайн – Закон за промишления дизайн. Според легалното определение на чл. 3, ал. 1 от закона – промишлен дизайн е видимия външен вид на продукт или част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинацията от тях. В предметния обхват на Закона влизат условията и реда за регистрация, права и защита на промишления дизайн. В тази материя българският законодател има същия подход, както  в ЗМГО при определяне на персоналния обхват . По чл. 2 ЗПД – буквално следва уредбата на чл. 2 от ЗМГО, т.е. имаме разграничение на субектите на чуждестранни лица на две категории:
-държава или друго представителство – разграничението е и тук.
Правото върху дизайн се придобива чрез регистрация в патентното ведомство от датата на заявката за регистрация. Има две основания за регистрация на дизайн:
-характеристиките са в чл. 12 и чл. 13 от ЗПД
-основанията за отказ – противоречия с обществен ред и добрите нрави. Тук значението на “обществен ред” не е същото.
Срокът на действие на регистрацията на дизайна е 10 години, но се подновява само за три последователни периода от по 5 години.
Промишления дизайн – чуждите заявки се подават чрез наши представители на индустриалната собственост; процедурите за регистрация и защита са същите. Защитата пред нашия съд, като се прилага нашия закон.
Топографските означения – същото както за горните.

Международни договори на Р България в областта на закрилата на други обекти на индустриалната собственост.

1.Парижката конвенция за закрила на ИС;
2.Международната спогодба за марките;
3.Спогодба за преследване на фалшиви заблуждаващи указания относно стоките.
4.Спогодба за международна регистрация на промишлени образци и дизайн.
5.Будапещенски договор за признаване на международен депозит на микроорганизмите във връзка в процедурата по патентоването им.
6.Спогодби за класификации на: - промишлен дизайн;   - на образците етикети на марките;    - на стоките и услугите, които са предмет на обозначение с марка.
Как става международната регистрация на тези обекти? – по реда на съответната спогодба /за марки, промишлен дизайн и т.н./. Заявката се подава само чрез националното патентно ведомство до Международното бюро на СОИС в Женева /с изкл. На географските означения – до бюрото на СОИС в Берн/. По реда на всяка една от тези конвенции се създават и съответните съюзи, които включват държавите съдоговорителки. При марките съюзът е частичен, защото някои държави не допускат регистрирането на чужди марки. След обработването в бюрото на СОИС и ако заявката е възможна тя се регистрира по съответната за държавата процедура. Закрила има само в държавата, за която е направила заявката.
Приоритет на източниците на правото на Европейския съюз /ПЕС/:
1.Първични източници на ПЕС:
-учредителни договори на ЕС;
-Европейското споразумение за асоцииране /ЕСА/;
-договори за присъединяване на съответните държави;
-практиката на съда на европейските общности и на първоинстанционния съд.
2.Вторични източници – регламенти; директиви; решения; препоръки.
Всичко това има примат над националните правни системи и над конституциите. Сега у нас ПЕС е под конституцията. След приемането ни в ЕС конституцията ще бъде след ПЕС /когато влезе в сила ЕСА ПЕС ще има примат/