3. Правна характеристика на данъците. Елелменти на данъка. Видове данъци.

1/данъкът е публично, субективно право на държавата да получи определена парична сума. Говорим за данъчен/фискален суверенитет на държавата. На това право съответства задължението на гражданите да плащат данъци (чл.60 КРБ). Възможно е държавата да преотстъпи правото си на вземане на общините. Така се извежда уредбата на местните данъци. Основанието и границите на размера на данъците се уреждат със закон, а конкретният размер се определя от общината.
2/това са законово установени вземания на държавата – отнася се до всички елементи, характеризиращи данъчното отношение – основание, субекти, срокове;
3/тези вземания са невъзвращаеми, т.е. държавата НЕ поема задължение да върне сумата при някакво условие. От икономическа гледна точка говорим за косвена възвращаемост чрез политиката на държавата в образователната, културната сфера, здравеопазването.
4/данъците са безвъзмездни вземания за разлика от таксите, където има насрещна престация под формата на услуга.
5/данъците се установяват като задължение по общ начин за всички данъчно задължени лица. Възникват по силата на закона, а НЕ във връзка с издадения данъчен акт, който има само декларативно действие. Ако получа доход, абстрактно възниква данъчното ми задължение. Трябва да декларирам всяка година. Така задължението става изискуемо и ликвидно с оглед подадената данъчна декларация, а сроковете са в данъчния закон. Ако ми направят данъчна ревизия, актът с който приключи тя, няма да е конститутивен. Лихвите ще текат от момента, в който трябва да ги платя. Задължението възниква екс леге, а не въз основа на акт на органите по приходите.
6/данъците се определят едностранно от държавата в качеството й на власт и договорното начало е изключено. НС определя данъците.
7/като вземане на държавата, данъците са непрехвърляеми, т.е. прехвърлянето НЕ може да обвърже държавата, което НЕ изключва възможността данъкът да се плати от 3
трето лице. Например: договор за наем: в договора може да се уговори, че местният данък се поема от наемателя, а по Закона за местните данъци и такси, данъкът се дължи от собствениците. Тази клауза в договора за прехвърляне на данъчното задължение не обвързва държавата и ако данъкът не се плати, искът се насочва срещу собственика на имота.
8/изпълнението на данъчното задължение е скрепено с държавна принуда. В ДОПК е уредено принудително изпълнение на публични задължения, каквито са данъчните. Данъците НЕ са санкции, не се сравняват с глобите, защото при данъците не става дума за нарушаване на установения ред на държавното управление.
Елементи на дан.- облагане. 1.Данъчният кредитор - това е д-вата, която има изключ.- и суверенно право да установява данъци. 2.Данъчният субект - това е лицето, спрямо което възниква и същ. дан.- задълж-е. Това е данъкоплатецът - лицето, което по закон е задължено да плати данъка. 3.Данъчният носител - е лицето, в/у чиито доход в последна сметка остава да тежи данъка. Но ако това трето лице откаже, принудата ще бъде насочена към дан.- субект, той е по закон задължения. 4.Данъчният дестинатор - това е разновидност на данъчния носител. Това е лицето, което законодателя определя като желан носител на данъка, но дали това желание на законодателя и на дан.- субект ще се реализира зависи от усл-ята на пазара. Във вс. случаи рискът остава в/у дан.- субект. Той плаща данъка и търси възможност да го прехвърли в/у дестинатора, най-често в/у консуматора, т.е. имат се предвид косвените данъци /там действа този механизъм/. 5.Данъчния обект - това е вещта или стоп.категория или правното полож-е, с наличието на които дан.- закон свързва възн.- на дан.- дълг. Една от задачите на дан.- наука е да търси нови дан. обекти, да се разширява кръга на облагаемите обекти. 6.Данъчния фактич. състав - това е общността на установените от закона усл/я, при осъщ.- на които следват правните последици, които закона предвижда в полза на държ.- съкровище. 7.Данъчната основа - данъкът се изчислява в/у реда или размера или стойността на обекта. За това той трябва да бъде изброен, изчислен, измерен - затова се използва дан.- основа. 8.Данъчната ставка - това е размера или процента на дължимия данък.
Видове данъци. Прилагат се разл.критерии. Една от осн.- класиф/ии е: 1.В завис. от обекта на облагане. Биват: а/подоходни и б/имуществени. Има ли норм. основа за тази класиф/я на данъците?-Според чл.60 от КРБ-я - Гражданите са длъжни да плащат установ.- със закон данъци съобразно техните доходи и имущество. 2.В завис. от данъчната ставка или процента на облагане данъците биват: а/погресивни и б/пропорционални. 3.В завис. от това в кой бюджет постъпват те биват: а/републикански/държавни/ и б/местни. 4.Едно от осн.- разгранич-я на данъците е на преки и косвени. При преките данъци самият платец на данъка остава и негов носител. При косвените данъци, в закона е предвидено право и е осигурена възможност платецът на данъка да го прехвърли в/у др. лица.