2. Съотношение на международното частно право с други правни отрасли. Функция на международното частно право.

Функции на МЧП

Регулативната функция – ако една правна система приема тази функция, това означава, че в нея ще има самостоятелни актове на МЧП, които регулират този вид частни ПО.
Стълкновителна функция - обикновено нормите, регулиращи съответните ЧПО с МЕ се намират в общите граждански актове. Следователно, тук всяка норма се нуждае от насочване, осъществявано от нормите на МЧП. В този смисъл, МЧП не регулира ПО.
Постепенно тезата за стълкновителната функция, възприета от РБ беше изместена от теорията за регулативната функция - МЧП е самостоятелен отрасъл, регулиращ частното ПО като привлича за това или чужда, или национална правна норма. В този смисъл, указвайки приложимото право, МЧП привлича съответната правна норма и разгръщайки диспозицията на стълкновителната норма регулира ЧПО. Чл. 1 от КМЧП определя и неговият предмет. Приема се, че МЧП, бидейки част от вътрешното право, е самостоятелен отрасъл, т.нар. м/ународен отрасъл на общото национално право.

Съотношение на МЧП с останалите отрасли на правото

МЧП и Гражданско право
Общ метод на регулиране –> диспозитивно начало и равнопоставеност на субектите.
МЧП и Международно публично право
Разликата между двете е съществена –> МПП регулира правоотношението между публичноправните субекти, а МЧП –> частни правоотношения между гражданскоправни субекти. В нито един момент не трябва да се казва, че това са правоотношения между държавите – тя може да участва само като частноправен субект. МПП има определено значение за МЧП в неговите източници – освен вътрешноправни източници, МЧП има източници с международен произход – двустранни и многостранни договори (договори за правна помощ, с които се уреждат определени частни правоотношения – семейни, брачни – и субекти са гражданите на двете договарящи държави).

МЧП и Граждански процес
В гражданският процес има раздел като научна дисциплина – международен граждански процес, която се занимава с 3 елемента:
v международна подведомственост и разпределение на делата с МЕ;
v особености на производството – различно е призоваването и събирането на доказателства (тези по българското право) от ГПК;
v признаване и допускане изпълнението на чуждестранно решение –> всяко съдебно решение, ако е акт на публичен орган, има действие само на територията, на чиято държава е постановено; Затова е нужно да има правила за признаването и допускането му до изпълнение в чужда държава;

МЧП и Правото на ЕС
Институциите на ЕО могат да законодателстват в областта на МЧП и международния граждански процес и създават актове, които са приложими във всички държави-членки. Регламенти съществуват в областта на гражданския процес, което означава, че в рамките на ЕС международната компетентност е разделена между държавите-членки по силата на тези регламенти.
Регламентът се прилага пряко и непосредствено без да е необходимо трансформирането му в българското законодателство. Приложимото право за определени типове правоотношения е едно и също за всичките държави-членки. Процесът на изграждане на международно европейско частно право – *комунитаризация. Съдът на ЕС в Люксембург има правомощията, които са му отредени в ДЕО, т.е. той тълкува актовете на европейските институции (Европарламента и Европейската комисия) и ДФЕС като издава преюдициални решения –> ако един акт на ЕО (регламент, директива или ДФЕС) съдържа норми, които следва да бъдат разтълкувани с оглед прилагането им към конкретното дело, националният съд отправя преюдициално запитване (ДФЕС и ГПК). Всеки български съд, който прецени, че се нуждае от тълкуване на някаква разпоредба на правото на ЕО може да отправи такова запитване -> по искане на страната в процеса или по инициатива на съда. Когато съдът, който разглежда спора е последна инстанция и страната поиска такова тълкуване, съдът е длъжен да удовлетвори искането на страната и да отправи преюдициално запитване. По-долните инстанции не са задължени и е само по тяхна преценка. Съдът на ЕС се произнася с решение като тълкува съответният акт и се произнася дали вътрешният акт е в унисон с нормите на ЕС. Решението на Съда на ЕС по повод на такова запитване е задължителен акт за съда, който го е отправил, както и за всички съдилища във всички държави-членки. Ако тълкуването не се приложи от българския орган или се произнесе противно на решението на Съда на ЕС – решението подлежи на обжалване. Съдът на ЕС е тълкувал всички актове, които са свързани с МЧП (от Регламент 44 от 2001г. до регламентите за приложимото право).
МЧП и Сравнителното право
Сравнителното право е характерно за всички гражданскоправни дисциплини и е сравнение на определени институти. Има значение в хода на правоприлагането и за хода на създаването на международните частноправни норми.
3. Източници на МЧП – обща характеристика. Видове, съотношение. Източници на МЧП в основните правни системи

Определение за източник на правото /Таджер/: волеизявление, извършено по установен от правото ред от държавен орган или изрично овластени за това лица/, насочено към създаването на общи правила за поведение.Определение за източник на правото /Мария Павлова/: юридически факт /ЮФ/, който според установения правен ред има за последица поставяне в действие на нови правни норми или тяхното изменение.МЧП черпи своите норми от международните договори и международния обичай, а така също и от нормите на вътрешното право. Няма държава в света, която да се придържа само към вътрешноправните източници като източници и на МЧП или само към международноправните източници. Има едно съотношение между тези източници, като в различните правни системи това съотношение е различно.
1.                      Към вътрешноправните източници се отнасят: КРБ, законите, подзаконовите нормативни актове, вътрешното обичайно право, съдебната практика, доктрината, съществуващите в тях частни квалификации.
2.                      Към международноправните източници се отнасят: международните договори, конвенциите, спогодбите, международния обичай и други източници, които имат международен факултативен произход. Например: ИНКОТЕРМС; UNIDROIT /юнидроа/ направи кодификация относно принципите при прилагане на международните договори, но това не е закон или нормативен акт. към международноправните източници отнасяме и практиката на международните правораздавателни органи, на съда на Европейските общности, на съда в Хага и т.н.
Двата вида източници създават норми на МЧП във всички правни системи. Обаче не всички източници, включени в двете групи, са възприети в отделните правни системи. /Например: практиката и доктрината не са източници на българското МЧП, докато в други държави са източници/. САЩ няма кодифицирани източници на МЧП, но имат частно правен акт, който не е законодателен акт, но се прилага от техните съдилища.Науката има важно значение за МЧП. Когато се прилага чуждо право, органът ще трябва да държи сметка за доктрината в съответната държава. Освен това държавите се задължават да си обменят информация относно разпоредбите на законите и информация относно научните трудове.Международният обичай има особеност. За да бъде източник на МЧП за дадена държава, той трябва да бъде санкциониран от нея.Международният договор в отношенията между някои държави има характер на основен източник /например: в отношенията между Централна и латинска Америка/. Всички въпроси относно сключването на международните договори се уреждат от МПП. Следователно МЧП заимства от системата на МПП цялата уредба на международните договори. В  правото на всяка държава се създават специални норми, които определят съотношението между вътрешното право международноправните източници. Така например: при противоречие в нормите на международен договор, който е ратифициран по съответния ред от НС и норми на вътрешното право, предимство имат нормите на международния договор. Независимо, обаче, че след ратификацията на международноправните норми, те стават част от вътрешното право на държавата, при тълкуването и прилагането им трябва да се държи сметка за техния произход, т.е. ние не трябва да национализираме международния договор, а трябва да вземем предвид и по какъв начин той се тълкува от другите държави, които са страни по него.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Конвенцията на ООН за международна продажба са стоки урежда:
Съотношението на отделните международни договори, когато уреждат една и съща материя и ако по тях имаме една и съща държава. В тези договори трябва да има текст, че присъединяването към нова конвенция, не засяга другите предходни конвенции, в които държавата участва.За МЧП имат значение и обичайните неписани правила на МПП. Те играят най-малко ролята на косвени източници на МЧП /например: относно въпросите на гражданството и положението на чужденците и други/.Източниците на МПП са международните договори, конвенциите и международният обичай. В специална резолюция на Института по международно право от 1995 година се приема, че не съществува йерархия между международните договори  и международния обичай, но в отношенията между държавите предимство ще има международният договор. Разликата между международните договори  международния обичай е в силата на действието. Международният обичай действа, т.е. има сила от само себе си и е задължителен за държавите в МПП, а в МЧП международният обичай няма сила от само себе си и за да бъде източник за държавите, той трябва изрично да бъде санкциониран от държавата или тя да се придържа в практиката си към него.

Източници на международното частно право в континенталната, англоамериканската, латиноамериканската и други правни системи.
Държавите и в континенталната правна система, и в англосанксонската правна система, приемат, че има два източника на МЧП – вътрешни и външни /международни/.Източници в МЧП в континенталната правна система.
1. Основен представител на тази система е Франция. Тази система се различава от нашата и е много по-широка. Тя включва: гражданство на ФЛ и поданството на ЮЛ; международен граждански процес; приложимо право; правно  положение на чужденците. Франция черпи международноправни източници и от международните, и от вътрешноправните източници. Гражданският кодекс /Наполеонов-1804 г./. до тогава европейските държави се намират в епохата на феодализма и е действал принципът на територията, а наполеоновият кодекс /чл. 3 и 6/ въвежда гражданството като основен критерий за определяне на правата на гражданите.Във Франция голяма роля като източник на МЧП има и гражданския процесуален кодекс, законодателството в материята за чужденците и други. Франция придава изключително голямо значение на практиката на Френския касационен съд.
2.Представител на континенталната равна система е и Италия. Източници на МЧП в Италия е Гражданския кодекс от 1865 г.; от 1995 година Италия има и Закон за МЧП; Кодекс за навигацията, корабоплаването и въздухоплаването. Италия в лицето на нейния вътрешен министър Паскуале Мунчини става инициатор за свикване на Хагската Конференция за унификация на МЧП.
3.Германия. Преди приемането на Германския граждански законник, към Германския граждански кодекс от 1896 г. е имало уводен закон, в който е било включено и МЧП. 1996 година Германия приема закон за МЧП, който дава отражение на кодексите и на МЧП на други държави. 2001 г. към този закон се включват и норми относно извъндоговорните отношения, вещните права, житейското партньорство и др.
4.След ІІ Световна война първите държави, които приеха самостоятелни закони за МЧП, са Чехословакия, Полша /1965 г./, Унгария – 1979 г., Югославия – 1982 г., Словения – 1999 г., Австрия – 1978 г., Турция – 1982 г., Румъния – 1991 г., Гърция – 1940 г. /кодекс/.
5.Швейцария притежава най-обширната национална кодификация – 1987 г., която въздейства върху МЧП на Европейския съюз и върху националните кодификации, включително и върху българската.
6.Белгия, Холандия, Люксенбург – 50-те години те изготвиха общ проект за закон за МЧП, който да бъде приет с договор между тях, но държавите се отказват. През 2004 г. Белгия прие самостоятелен кодекс на МЧП и ние черпим опит от тях. Холандия е домакин на Хагската конференция по МЧП на Хагската академия по международно право. Люксенбург има голямо значение също. В нея също се намират седалищата на много международни организации.
7.Скандинавските държави – те също имат свои норми за МЧП в техните граждански кодекси. Те сключват договори помежду си, с които уеднаквяват нормите относно семейните отношения.
ІІ.Англосаксонската правна система /общо право/.
1.Великобритания. Голям роля при тях играе съдебният предецент. Във Великобритания се приемат няколко акта /Закон за държавните имунитети – 1978 г.; 1995 г. е извършена частична кодификация на МЧП, като се приема закон, който в някои области въвежда някои норми за МЧП/.
2.САЩ. кодификацията е осъществена отделно в рамките на кодексите на всеки щат. На територията на САЩ действа изложение на правилата за стълкновителността на МЧП.
3.Канада. Тя не притежава самостоятелен заон или кодекс на МЧП. Отделните провинции имат отделни кодекси. Само провинцията Квебек кодифицира МЧП, която кодификация носи белезите на Континенталното и общото право.
4.Държавите на Централна и Южна Америка. От гладна точка на вътрешноправните източници – норми са включени само в отделните граждански и семейни кодекси. В Бразилия и Аржентина отдавна обсъждат отделни кодекси за МЧП. В края на 19 в. Те възприемат идеята на Манчино за уеднаквяване на МЧП с международен договор и свикват Конференция, на която приемат международен договор, с който уеднаквяват своето МЧП. По-късно приемат общ кодекс на МЧП, но този кодекс не действа на територията на всички държави на Латинска и централна Америка.Преди десетилетия американските държави свикват създават междуамериканска Конференция на международното частно право, която приема над 20 Конвенции във връзка с МЧП.
5. държавите на Афликанския континент. За тях също има два вида източници – вътреноправни и международни /външни/. След извоюването на своята независимост приемат граждански кодекси, в които имат дялове, свързани с МЧП, а някои приемат и самостоятелни кодификации като например: Тунис и Йемен.
5. Държавите на Азия. Някои от тези държави имат кодификация на МЧП. Япония има закон за МЧП, приет 1898, наречен Хо-рей. През 1989 г. в този закон се правят допълнения и изменения. Корея – 1962 г. приема самостоятелен закон на МЧП. Китай – 1985 г. приемат акт “Общи положения на гражданското право”, който съдържа норми и на МЧП. Имат и Закон за международните стопански договори.