29. Международна компетентност на българските съдилища по дела за авторски права и права сродни на авторското право. Приложимо право. Обхват на приложимото право. Закрила на авторското право и сродните му права в българското международно частно право.

            Интелектуалната собственост (ИС) е особен обект на закрила. Стокхолмската конвенция създаде съвет за защита на интелектуалната собственост.

ИС включва :
-авторското право и сродните му права (права на артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи, радио- и ТВ-организации),
-права върху научни открития,
-права върху бази-данни и компютърни програми,
-права върху обекти на индустриалната собственост  - патенти, марки, географски означения, промишлени образци, дизайн, търговско име или фирма + защита от нелоялна конкуренция.

Компетентност :

Чл. 13. (1) Българските съдилища са компетентни по искове за авторски права и за права, сродни на авторското, когато закрила се търси на територията на Република България. (независимо къде е нарушено правото)
            Активно легитимирани са – артисти, автори, продуценти……… и техните наследници.
           
Обхват на спора :
Чл. 74. Приложимото право, определено съгласно разпоредбите на раздели I и II на тази глава, урежда:
1. съществуването, вида, съдържанието и обхвата на правата;
2. титулярите на правата;
3. прехвърляемостта на правата;
4. способите за учредяване, промяна, прехвърляне и погасяване на правата;
5. необходимостта от вписване и противопоставимостта на правата спрямо третите лица.

Приложимото право

 е правото на държавата, в която се търси закрилата – LEX  LOCI  PROTECTIONIS.
Глава VІІ, Раздел ІІ – тук е посочено приложимото право с общи разпоредби. Материално-правна уредба се съдържа и в ЗАвПСП.

чл. 71, ал. 1 КМЧП – възникването, съдържанието прехвърлянето и прекратяването на авторското  право и на правата ,сродни на авторското, се уреждат от правото на държавата, в която се търси тяхната закрила. Т.е. тук не се прилага правото на сезирания съд, а правото на държавата, в която се търси закрилата на правата.
-ал. 2 възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на права върху обекти на индустриалната собственост се уреждат от правото на държавата, в която е издаден патентът или е извършена регистрацията, съответно в която е подадена заявка за издаване на патент или за извършване на регистрация.
Чл. 72 – правото, което урежда трудовия договор, се прилага и за определяне в отношенията между работодателя и автора, на титуляра на правата върху обект на интелектуалната собственост, създаден в рамките на трудовото правоотношение. Т.е. по правото ,което урежда трудовия договор ще се реши кой е собственика на интелектуалната собственост.
- чл. 73 – договорите за прехвърляне на права или за предоставяне ползването на права върху обекти на интелектуалната собственост се уреждат от правото, което е приложимо съгласно Глава десета. - договорна
Обхватът на приложимото право се съдържа в Раздел ІІІ, който съдържа общи разпоредби, касаещи вещните права и правата върху интелектуална собственост.
- чл. 74 КМЧП – от закона.
В ЗАвПСП се съдържа материално-правна уредба. Чл. 99 от Закона разглежда въпроса за взаимността.
В Закона за патентите също е предвидена взаимоност.

ПРАВНА УРЕДБА НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА. ВЪТРЕШНОПРАВНИ ИЗТОЧНИЦИ.
Закрила на марките и географските означения.
Основен вътрешноправен източник на българското МЧП е ЗМГО. В предметният обхват на този закон влизат условията и редът за регистрацията на марките и географските означения, правата от регистрацията и защитата им.
В чл. 51 и чл. 59 ЗМГО  се съдържат легални определения:
„марка” – това е знак, способен да отличава стока и услуга на едно лице, от тези на друго лице и може да се представи графично, с думи, букви, цифри. Може да е търговска, за услуги, колективна;
„географско означение” – то включва две наименования – наименование за произход и географско указание и наименование за държава, район, местност в държавата, която служи за означаване на стока, която произхожда от там и чието качество или свойство се дължи изключително на тази местност и предимно на географската среда, която включва природни и човешки фактори.
„географско указание” – определено е като наименование на държавата, района, местността, която служи за означение на стока, която произхожда от там и притежава качества, известност и друга характеристика, която може да се отдаде на този географски произход.
Права върху марки и право на използване на географски означения.
Правната закрила на географските означения също има необходимост от регистрация в патентното ведомство. Всяко лице, извършващо стопанска дейност в определено географско място и произвеждащо стоки, отговарящи на установени качества и особености, има право да заяви географски означения. Регистрацията на географското означение може да се ползва само от лицето, вписало го кто ползвател. Регистрацията се заличава по исков ред, а на чуждестранни географски означения се заличава само, ако е заличена в съответната чужда държава.
Разпоредбите на ЗМГО включва в персоналния обхват и чуждестранни ФЛ и ЮЛ. Приложното поле на този закон относно тези чуждестранни лица зависим от принадлежността на 2 категории ФЛ и ЮЛ:
-от държави, които участват в международен договор, по който РБ е страна – спрямо тях се прилага ЗМГО, без условия.
-от държави, имащи национална принадлежност на участващи в международен договор – прилага се ЗМГО само при наличие на взаимност на РБ и чуждата държава. Взаимността се преценява от патентното ведомство.
- чл. 1, ал. 2 Закона за патентите – и тук българският законодател има предвид формална фактическа взаимност, независимо, че ЗМГО е предвиден да се прилага към български и чуждестранни ФЛ и ЮЛ, законодателят създава различен режим, що се отнася до представителството. Лица с постоянен адрес в РБ могат да извършват действия пред българското патентно ведомство само лично или чрез представител по индустриалната собственост. Всички други лица извършват действия само чрез представител на индустриалната собственост.
Глава ІV ЗМГО – международна регистрация /чл. 69, ал. 1/ - под международна регистрация на марки се разбира извършено от бюрото на международния съюз за закрила на индустриалната собственост по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марки международна регистрация на марки, в която е посочена РБ, има действия у нас, както ако е била директно заявена и регистрирана в РБ. Всяко българско ФЛ или ЮЛ с постоянен адрес и с действаща търговска дейност в РБ, което притежава марка,регистрирана по българското право, може да подаде заявка за международна регистрация чрез патентното ведомство. Международната регистрация на наименованията за производство се извършва от международното бюро по реда, установен от Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и международна регистрация – 1958 г.

З-н за авторското право и сродните му права – чл.99 :

Чл. 99. (1) Този закон се прилага за:
1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) произведения, чиито автори са граждани на Република България или лица, които имат постоянен адрес в нея, независимо от това къде произведенията са били публикувани за първи път;
2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) произведения, чиито автори са граждани на държава, с която Република България е обвързана с международен договор в областта на авторското право, или лица, които имат постоянен адрес в такава държава, независимо от това къде са били публикувани за първи път;
3. произведения, които са публикувани за първи път или реализирани като архитектурни проекти на територията на Република България или на територията на държава, с която Република България е сключила международен договор в областта на авторското право, независимо от гражданството на техните автори;
4. произведения, които са били публикувани за първи път на територията на държава, с която Република България не е обвързана с международен договор в областта на авторското право, но едновременно с това или в срок от тридесет дни след това са били публикувани на територията на Република България или на територията на друга държава, с която Република България има такъв договор.
(2) Когато този закон се прилага за произведения, създадени от граждани на чужди държави, или за произведения, които са били публикувани за пръв път в чужбина, носителят на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) За произведения, създадени от граждани на чужди държави, или за произведения, които са били публикувани за първи път в чужбина, времетраенето на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон, ако той предвижда срокове на закрила по-кратки, отколкото този закон.
Прилага се  териториална и лична връзка :
-териториална – произведението е създадено на наша територия или на територията на държава, с която имаме договор.
-лична – авторът има наша националност или е гражданин на държава, с която имаме договор;
-достатъчно е авторът да има постоянен адрес в РБ или в на държава, с която имаме договор;

Значителна е ролята на многостранните МН договори на РБ по въпросите за закрила на авторското право и сродните права:
-Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения.
-Женевската универсална конвенция по авторско право
-Римската конвенция за закрила на артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи и радио- и ТВ организации;
-Конвенция за закрила на продуценти на звукозаписи, срещу неразрешено възпроизвеждане на техни записи.
-Конвенция за закрила на разпространението чрез спътник на сигнали, носещи програми.
-Европейската конвенция за трансгранична телевизия (СОИС)
-Договор на световната организация на ИС, за авторското право.
-Договор на СОИС относно изпълненията и звукозаписите.
Последните два договора касаят интернет.
-Маракешкото споразумение за създаване на световна търговска организация. Към него е “Приложение – 1с”, съдържащо “Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на ИС”.