27. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за вещни права. Приложимо право – придобиване и прекратяване на вещни права, придобити права, вписване, обхват на приложимото право.


Вещни права.
Правото на собственост върху движими и недвижими вещи се урежда от правото на държавата, където се намират. Има изключения, свързани със семейни и лично отношения, наследствени отношения и други.

Предвидена е изключителна компетентност на българските съдилища по дела за недвижими имоти и движими вещи у нас:

Чл. 12. (1) Делата по чл. 83 от Гражданския процесуален кодекс относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи.

(2) По искове за вещни права върху движими вещи българските съдилища са компетентни освен в случаите по чл. 4 и когато вещите се намират в Република България.
Придобиване и прекратяване на вещни права (времева, темпорална привръзка) :
Чл. 65. (1) Придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването.
            Давностен скок :
Чл. 65. (2) Придобиването на право на собственост и други вещни права въз основа на придобивна давност се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала в момента на изтичането на срока на придобивната давност. Времето на владение в друга държава се зачита.
            Придобитите права са в подчинение на правото, под чиято власт е вещта:
Чл. 66. При промяна на местонахождението на вещта правата, придобити въз основа на правото на държавата, където вещта се е намирала, не могат да бъдат упражнявани в нарушение на правото на държавата по новото й местонахождение.

Дали веща е движима или недвижима ще се определи от правото на държавата, където тя се намира.

Придобивната давност има два начина да бъде уредена в МЧП – или по правото на държавата, в която се намира вещта към момента,  който започва да тече придобивната давност, или по правото държавата, където се намира вещта към момента на изтичане на давностния срок.
Съгласно чл. 66 КМЧП – при промяна на местонахождението на вещта правата, придобити въз основа на правото на държавата, където вещта се е намирала, не могат да бъдат упражнявани в нарушение на правото на държавата по новото й местонахождение.

Особени повелителни норми има в чл. 86 ЗС – не може да се придобива по давност вещите, публична собственост на държавата или общината.

По отношение собствеността на чуждите държави действа принципът на имунитет, свързан с дипломатическото представителство. Законодателят има изрично отношение към собствеността и чуждите държави придобиват право на собственост върху недвижими имоти – земя и сгради, което става въз основа на три международни източника – международен договор, закон и акт на МС.
Придържайки се към принципа за наличието на имунитет на чуждата държава /сгради посолства, консулства и други/ се създаде специална уредба за чуждите държави:
-чл. 29, ал. 4 от ЗС –
-чл. 29, ал. 5 ЗС – държавата не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в РБ по наследство /по завещание/. Тази норма действа спрямо всички субекти и ФЛ – чужденци. В резултат на това чуждестранен или български собственик на недвижим имот не може да го завещава на чужда държава. Тази забрана не се отнася за придобиване на движими вещи.
При незаето наследство движимите вещи се получават от отечествената държава на починалото лице – чл. 92 КМЧП.
Първоначално държавата не беше включена в субектите, които не могат да придобиват земя. Налице е противоречие между чл. 3 ЗСПЗЗ и чл. 29, ал. 5 ЗС, тъй като за разлика от чл. 29, ал. 5 ЗС /по силата на който чужда държава може да придобива земя у нас/, в чл. 3 ЗСПЗЗ държавата е посочена като първи адресат, към който е насочена забраната за придобиване на земя и забраната за право на ползване.
Вещно-правният режим на междуправителствените организации се приравни с този на чуждата държава.
Вещно-правен режим на чуждите ЮЛ. Те имат някои възможности – чрез инвестиции, концесии, приватизация. Основни положения, които се отнасят непосредствено до чуждите ЮЛ, са:
Но чуждестранни ЮЛ могат да придобиват право на собственост върху сгради, ограничени вещни права върху недвижими имоти в РБ, освен ако е предвидено нещо друго в друг закон. Отпадна условието да се дава разрешение от министъра на финансите.
Относно чуждестранните ФЛ е от значение чл. 22 КРБ – единственият способ тези чужди граждани да придобият право на собственост върху недвижим имот е по наследство по закон. Забраната се отнася до всички чужденци и лица без гражданство.
Чуждите ФЛ могат да придобиват право на собственост върху сгради по силата на ЗС, като отпада условието да е налице разрешение от МФ или да е налице взаимност. Когато българският закон се прилага за вещни права на чужденци, той се прилага и по въпросите за отчуждаването.
В чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ като способи за придобиване на право на собственост чрез наследяване по закон е предвидено, че лица – чужденци получили право на собственост върху земеделски земи чрез наследяване по закон, в 3-годишен срок от откриване на наследството, трябва да прехвърлят собствеността си на български граждани. Ако не го сторят, тогава държавата има право да изкупи собствеността им по нормирани цени. Началото на срока е акта на възстановяване правото на собственост. Отменено е задължението на чужденците да отчуждят земята, която да бъде изкупена от държавата съответно от общината.
Друг източник за придобиване на вещни права за недвижими имоти е Закон за приватизационния и следприватизационния контрол, където участието в приватизацията не е определено чрез гражданството на ФЛ или ЮЛ. Дава се национален режим за участието на тези лица в процеса на приватизацията.

Режим на собственост на българската държава в чужбина. В това отношение се прилага правото, определено в МЧП на държавата, в която се намират вещите /по правото на местопораждане на правата, правото на държавата на сезирания съд/.

Вещни права на български ЮЛ или ФЛ в чужбина се уреждат по правото на държавата, в която вещите се намират. Вещни права, произтичащи от съпружески, имуществени отношения и наем се уреждат от приложимото право съгласно МЧП на съответната чужда държава. В някои от договорите за правна помощ /с Полша, Унгария, Монголия и други/ има уредба на приложимото право само спрямо недвижимите вещи.



Превозвани вещи (LEX  DESTINATIONIS):
Чл. 67. (1) Придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се уреждат от правото на държавата по тяхното местоназначение.
            Лични вещи – по обичайното местопребиваване на лицето:
Чл. 67. (2) Вещните права върху вещи за лично ползване, носени от пътник, се уреждат от правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване.
           
Транспортни средства ( LEX BANDERE ) :
Чл. 68. Придобиването, прехвърлянето и прекратяването на вещни права върху транспортни средства се уреждат от:
1. правото на държавата, под чието знаме плава корабът;
2. правото на държавата, в която въздухоплавателното средство е вписано;
3. правото на държавата, в която се намира мястото на дейност на лицето, което извършва експлоатация на средствата за железопътен и шосеен превоз.

Вписване – недвижими имоти, МПС, ипотеки, кораби ( LEX  SEI  SITE ) – времева привръзка :
Чл. 69. Вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката.


Културни ценности – защита по правото на държавата, от където е изнесена вещта или по правото на замолената държава. Искането може да пред нашия или чуждия съд или друг компетентен орган :
Чл. 70. Когато дадена вещ, включена в културното наследство на една държава, е неправомерно изнесена от нейната територия, искането на тази държава за връщане на вещта се урежда от нейното право, освен ако тя е избрала да се прилага правото на държавата, на чиято територия вещта се намира към момента на предявяване на искането за връщане.