26. Правна уредба на концесията в българското международно частно право.

За първи път инвестициите са предмет на самостоятелна правна уредба. Тя се съдържа в Закона за чуждестранните инвестиции, Закон за стопанската дейност на чужденците, Закон за публично предлагане на ценни книжа, КМЧП, ТЗ, Закон за приватизационен и следприватизационен контрол + международните източници /двустранните договори за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите, Конвенция за създаване на агенция за многостранно гарантиране на инвестициите, учредителните договори на международно на международните финансови корпорации, Конвенция за уреждане на инвестиционните спорове между държави и граждани на други държави, Закон за насърчаване на инвестициите.
Няма самостоятелна уредба на чуждестранните инвестиции у нас. Въведе се национален режим. Според легалното определение, посочено в § 6 от ДР на Закон за насърчаване на инвестициите – като чуждестранни инвестиции определяме всяко вложение или увеличаване на положението на направено от чуждестранно лице или негов.... в акции и дялове на търговско дружество, право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти, върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи, право на собственост върху обособени части на търговско дружество с повече от 50 % държавно или общинско участие по смисъл на Закона за приватизационния и след приватизационния контрол; ценни книги – бонове, облигации и производствени инструкции, издадени от българската държава, общините или други български ЮЛ с остатъчен срок до падежа не по-къс от 6 месеца; кредити – финансов лизинг със срок 12 месеца поне, вложения в интелектуална собственост, обекти на авторски права, патенти, полезни модели, търговски марки, права по национален договор и договор за възлагане на управление.
Отделни форми на инвестиции – основен характеризиращ белег на чуждестранните инвестиции е вложение от капитал в страната.
Способ за придобиване на право на собственост върху недвижим имот е от значение. Ако у едно чуждестранно лице възниква право на собственост чрез реституция, не е инвестиция, но ако едно чуждестранно лице участва в приватизационна сделка, това вече е инвестиция. Вложението трябва да е в акции и дялове в търговски дружество по ТЗ. Инвестициите в недвижими имоти се извършват по изискванията на българското законодателство.
Инвестиции чрез ценни книжа – емитенти са само българската държава, общините, и българските ЮЛ. В този случай е от значение ЗППУК. Чуждестранно лице може да инвестира чрез кредитиране. Ако кредитът е банков, договорът трябва да е сключен в писмена форма. Реинвестициите се определят като форма на инвестиция.увеличаването на стойността на инвестицията също е инвестиция. В предметния обхват на Закон за насърчаване на инвестициите се включват и условията и реда за насърчаване на инвестициите в РБ, дейността на държавните организации и закрилата на инвестициите.

От гледна точка на МЧП:
Общата уредба се съдържа във вътрешни и международни елементи. Принцип на националния режим – чл. 2 от ЗНИнв – чуждестранно лице може да извърши инвестиция по реда, предвиден за местните лица, с които имат равни права, освен ако е предвидено друго. Законът за насърчаване на инвестициите е източник на МЧП и вътрешното право. Уредбата има материално-правен характер тя не изключва стълкновителня метод.
В чл. 6 и чл. 7 ЗНИнв- това е материална уредба, която се съчетава със стълкновителната уредба, отпраща към националното законодателство на съответната
Уредба в международните договори:
Има специален договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. В понятието инвестиции се включват права в три насоки: вещни права, вземания и права с икономическа стойност и права в областта на интелектуалната област. За МЧП, за да е чуждестранна една инвестиция, тя трябва да се извърши от чуждестранни лица т.е. субекти, свързани с чужда държава по териториален спор. Без чуждестранно лице не може да има чуждестранна инвестиция.
Неперсонифицирани образувания, за да бъдат инвеститори, трябва да са регистрирани в същата държава, в която инвестират. Действащият ЗНИнв създаде разширена възможност чуждестранни лица, инвеститори да придобиват вещни права върху недвижими имоти в РБ. Отменена е разпоредбата, съгласно която чуждестранни лица – клонове  на ЮЛ и ЕТ не могат да придобиват право на собственост върху земя.  Отменен е също и разрешителният режим за придобиване право на собственост в района на граничните зони.
Установеният специален режим на отчитане на чуждестранните инвестиции е отменен.
КРБ  дава закрила на чуждите инвестиции, което трябва да бъде включено в предмета на ЗНИнв, в чийто чл. 1 е взето непосредствено отношение към закрилата им, чл. 3 дава предимство на международния договор; чл. 4 брани чуждестранните инвестиции от нормативни ограничения, прието след като е извършена самата инвестиция. За чуждестранните инвестиции промяната в законодателството ще се прилагат законовите разпоредби, действали към момента, в който е извършена инвестицията.
Чл. 3 от Закона и международните договори установяват международно правна закрила на международните инвестиции. Ако в международния договор са предвидени по-благоприятни условия за чуждестранните лица, се прилагат те.
Двустранните договори, сключени с РБ, дават национален режим и режим на най-облагодетелствувана нация. Съгласно поетите задължения в международните договори инвестициите не трябва да бъдат засягани от неоправдани и дискриминационни мерки не могат да се отчуждават, освен при обществени нужди, при наличието на законово основание, за цели на обществената кауза. Отчуждителните мерки не трябва да имат дискриминационен характер. Отчуждаването трябва да бъде след обезщетение /реална стойност/ на инвеститора, което трябва да се заплати веднага след отчуждаването в конвентируема валута, а при забава се дължат лихви. Ако има спор, той може да се отнесе до международния арбитражен съд, като решението на съда е задължително за страните по спора, като се прилагат нормите на МЧП.
РБ се присъедини към Конвенцията за разрешаването на инвестиционните спорове.

Български инвестиции в чужбина.
Български ФЛ и ЮЛ могат да инвестират в чужбина. Както във вътрешните източници, така и във външните източници е предвидена зависимост от правото на държавата, в която ще се осъществяват инвестициите.
-§ 1, т. 3 от ДР се дава възможност за инвестиране в чужбина, като от МС се определят условията за това. Има три функции на инвестициите: участие във чуждестранно дружество в чужбина, придобиване на ценни книжа, придобиване на недвижими имоти в чужбина. При участие в чуждестранно дружество е приложим законът по регистрация на дружеството, но може да се приложи и закона по седалище на дружеството.
Придобиване на ценни книжа – правото на държавата, в която съответната фондова борса осъществява своята дейност, където се купува недвижимия имот. С нея инвестицията е в най-тясна  връзка  - с държавата, с която имаме договори за насърчаване на инвестициите. Според този договор ще се осъществяват и инвестициите.

Концесии.
КРБ дава възможност държавната собственост да се даде на концесия. Концесията се приема за самостоятелна форма на инвестиция и нейната уредба се съдържа в Закона за концесиите.
Чл. 1 от ЗКонц урежда условията и реда за предоставяне, изпълнение и прекратяване на концесията. Това е и основният предмет на закона.
Чл. 2 от ЗКонц дава определение за концесия – това е право на експлоатация върху обект с обществен интерес, предоставен от концедент /концесор/ на търговец концесионер срещу задължението му да изгради или управлява и поддържам обекти на концесия на свой риск. Концесията се предоставя само въз основа на дългосрочен писмен договор с материален интерес, сключен между концедента и коцесионера.

Според предмета си концесиите биват: за строителство, за услуги, за добив. Концесията е право на експлоатация, но може да се предвиди в договора и задължение на концесионера да извършва към концедента концесионно плащане.
Съгласно чл. 9 от ЗКонц предоставянето на концесия включва и извършването на подготвителни действия, провеждане на прецодери и сключване на концесионен договор.
Съгласно чл. 40 ЗКонц – концесията се предоставя до 35 години без право да се продължава. Срокът тече от датата на влизане в сила на концесионния договор.
Съгласно чл. 11 от ЗКонц се допуска на концесия да се отдават и принадлежащите инфраструктурни обекти и съществуващите принадлежности, които ще се изградят от концесионера.
Съгласно  чл. 12 от ЗКонц  не се предоставя концесия при опасност за сигурността и отбраната, за околната среда, човешкото здраве, защитените територии и опасност за обществения ред.
Съгласно  чл. 13 ЗКонц  ....—от закона.
Съгласно чл. 15 от З Конц  - концедентът запазва правото си на собственост върху обекта
Съгласно чл. 16 ЗКонц  - в процедурата по предоставяне на концесия може да участва всяко ФЛ или ЮЛ, или обединение от такива лица. не могат да участват обявените в несъстоятелност и осъдените.
Чл. 16, ал. 1 не дели субектите на български и чуждестранни ФЛ и ЮЛ. Предоставя се пълен национален режим на чуждестранните ФЛ и ЮЛ
Чл. 17 ЗКонц посочва кой е концедент и кой предоставя концесията- това е МС - за обектите държавна собственост, Общинския съвет – за обектите общинска собственост и публичноправна организация чрез представителния им орган съгласно устройствения й акт – за обектите нейна собственост. Концесионер е лице – участник в процедурата по предоставяне на концесия, с когото концедента е сключил концесионен договор.
Чл. 18 ЗКонц  - участникът е определен за концесионер и е ЮЛ или обединение, което не е търговец. Концесията се предоставя на новоучредено търговско дружество, което е обвързано от офертата на ЮЛ, съответно на обединението.....от закона.
Съгласно ал. 3 на чл. 18 -  участникът, определен за концесионер е ФЛ, не е търговец. Концесия се предоставя на новоучредено търговско дружество, в което участникът е едноличен собственик на капитала или на новорегистриран от него ЕТ.
Глава ІІІ – в тази глава са уредени подготвителните действия.
Глава ІV  - уредена е процедурата по предоставяне на концесия.
Новото е в чл. 24 ЗКонц – концесионерът се определя чрез провеждане на открита процедура, или ограничена процедура, или чрез състезателен диалог, или чрез ....търг.
Съдържание на концесионния договор. Съгласно чл. 65 от ЗКонц – съгласно този текст страната трябва да включи в договора текст израз на споразумението относно условията и реда за решаване на спорове между тях.
Връзката се осъществява в нова обстановка – чл. 93 КМЧП допуска това.
-чл. 19 ЗКонц – концесионния договор трябва да съдържа и приложимото право, т.е. субектите трябва да изберат приложимото право /автономията на волята/. Не са изключени хипотези, при които мощни чуждестранни инвеститори могат да внушат на концедента свои изгоди.
 Съгласно чл. 74 от ЗКонц прекратяването на концесионния договор става: с изтичането на срока на концесията, с погиване на обекта, със смърт на ФЛ – концесионер или прекратяване на ЮЛ-концесионер, едностранно от страните и чрез взаимно съгласие. Новият закон запазва възможност договори да се продължат с правоприемник на ФЛ или ЮЛ. Изисква се правоприемникът да докаже, че има търговско  качество и отговаря на условията в закона да бъде концесионер. Концедентите вземат решение за продължаване на договора и сключват договор за продължаване на концесията, като с него не могат да променят правата и задълженията от предходния договор.
Кои лица са правоприемници? Квалификацията на правоприемник по българското право. Трябва да се установи дали определени лица с наследници на починалото ФЛ, което е било концесионер. Отговор на този въпрос ще се даде по правото на държавата, която урежда наследствения статут на лицето – концесионер, произход или евентуално осиновяване. Ако ЮЛ – концесионер се слее, влее или раздели или отдели, правоприемникът също е ЮЛ, но трябва да се установи дали новоучреденото ЮЛ се явява правоприемник на концесионера. Това става по правото на държавата, където е прекратено ЮЛ – концесионер.