25. Държавата и международните организации като субекти на частноправните отношения с международен елемент. Абсолютен и функционален имунитет.

ДЪРЖАВАТА КАТО СУБЕКТ НА ЧАСТНИТЕ ПО С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

Държавата е особен субект на МЧП. И притежава публичноправна правосубектност наред с частноправната. Правосубектността на д-вата възниква ipso facto – със самия факт на съществуването й. Не е необх.д-вата да бъде призната, за да възникне нейната правосубектност. Защо? Защото тя осъществява контрол в/у дадена територия, и второ, защото този контрол се осъществява чрез съществуването на правни актове. Държавата като такава е както субект на правно регулиране, така и адресат на правните норми, които тя самата създава. Държавата определя своята правосубектност едностранно.
Същественото при държавата като правен субект:
1.      Тя се ползва с имунитет. Имунитетът е институт на МПП и е израз на принципът „равен над равен няма юрисдикция”. Т.е. държавата може да се подчини на чужда юрисдикция само, ако тя се съгласи. Това че държавата се явява ответник по делата в Страсбург е свързано с обстоятелството,че тя е страна по Международната конвенция за правата на човека. Видове имунитет от значение на МЧП:
a.      Абсолютен – разпростира се в/ у всички сделки на д-вата и може да бъде ограничаван само по нейна собствена преценка;
b.      Функционален – при него сделките на д-вата се разделят на две:
                                                              i.      Acta jure imperij- д-вата действа като суверен – публичноправен субект
                                                            ii.      Acta jure gestioneis – действа като частноправен субект
Чл. 98 КМЧП казва, че когато държавата действа като часноправен субект, спрямо нея се прилага чуждото право, посочено от стълкновителните норми на Кодекса.
Изключенията от държавния имунитет:
1)     Самата държава може да предяви исковете си като в този случай тя самата ще реши дали да предяви иска си пред арбитраж или пред съда на друга държава. Във втория случай се счита, че тя сама се е отказала от юрисдикционния си имунитет. Не съществува отказ от имунитет, ако чуждата държава е встъпила в процеса именно, за да обоснове имунитета си. Предприятието на друга държава не се ползва с имунитет. Може да има имунитет в/ у имуществото, но само в случаите, че то юл е публична собственост (пр. летище София)
2)     Недвижимите имоти – квалификацията на спорното право се извършва по правото на държавата, където се намира недвижимият имот. По нашето право чужда държава може да придобие имот у нас само въз основа на Международен д-р или с разрешение на МС (пример: когато една чужда държава си купува сграда за посолство).
3)     Трудовите договори – чуждата д-ва, когато сключва трудови д-ри за нуждите на своите дипломатически и консулски представителства, към тези д-ри се прилагат правилата ма МЧП.

Приложимо право към вещните права.
Прилага се връзката  lex rei sitae.
...
При изключителна компетентност на чужд съд няма допустимост на иска.  Ако чуждестранен съд е постановил решение във връзка със псора завещни права, намиращ се в Б-я, това решения няма да мине процедурата по екзекватура в Б-я по силата на чл. 35 Р 44/ 01 или 117 КМЧП, в зависимост от това съд на коя държава е постановила решението. Т.е. резултатът е един и същ и по двата нормативн източника, но неправилното прилагане на основанието е основание за обжалване на решението
Проблеми възникват, когато недв.имот служи като обезпечение във връзка със задължение на длъжника.относно това дали може да се поиска такъв вид обезпечение зависи от националното право на всяка държава, а не от това кой съд е компетентен изрично е казано, че обезпечителните мерки могат да се налагат и от съд, който не е компетентен да разгледа спора по същество.
Законът по местонахождението на недвижимият имот регулира почти всички въпроси, които бива могли да възникнат по повод правата за недвижими имоти:
1.      Преценката дали вещта е движима или недвижима
2.      Вида на вещните права, които биха могли да се придобият
3.      Дееспособността на лицата да сключат сделка за недвижим имот се определя по тяхното лично право, т.е. по правото на държавата, която определя тяхната право- и дееспособност. Специалните условия се наслагват върху съответната дееспособност.
Формата и редът на сделките за недвижими имоти също се определя по от закона по местонахождението на имота.