23. Изключителна компетентност на българските съдилища за правното положение на юридическите лица, регистрирани в Република България. Националност на юридическите лица в международното частно право.

ПРАВЕН СТАТУТ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

ЮЛ без националност не може да съществува. ТД обикновено се регистрират.. възможно е да има дружества, чието правно съществуване не подлежи на регистрация. Но те пак се образуват въз основа на дадена ПС.
Критерии:
1.      Критерият на месторегистрацията:
a.      Ако дадена ПС възприема този критерий за определяне личният закон на юл , съгласно тази ПС всички х-ки на юл ще се определят по правото на д-вата, където то е регистрирано. МЧП на дадена д-ва е изходната точка от, която тук се тръгва. В КМЧП чл. 56 регламентира това. Следователно от гл. т-ка на БМЧП, правния статут на юл се определя от правото на д-вата, където то е регистрирано, без да има значение, че тази държава по своето право може да възприема друг критерий. Винаги се изхожда от МЧП на правоприлагащият орган или  на сезиращият съд. При юл препращане не е допустимо. Т.е. за юл, регистрирано в Германия, се прилага немския закон за определяне на правния статут на юл. Критерият за определяне на националността на дружеството по месторегистрацията се счита за ясен и отчетлив, макар и да е строго формален. Негова разновидност е този критерий на уставното седалище на юл. Разновидност е, защото обикновено регистрацията на дружеството е в д-вата, в която е неговата уставно седалище (това седалище, което е вписано в устава или дружествения д-р на юл). И т.к.повечето законодателства, които изискват регистрация, изискват това да е в мястото по регистрация, т.е. няма много разлика.
2.      Критерият по действителното седалище на юл. Използва се френският термин siege reel. Там, от където се осъществява ръководството на непосредствената стопанска дейност на дружеството, там откъдето се ръководят всички негови дела и участието му в стопанския оборот. В нормативните актове н ЕО няма легална дефиниция. Но в практиката на ЕС обикновено се свързва с централната администрация на дружеството. Т.е. действителното седалище не е там, където се провежда общото събрание на дружеството. Това е така, защото обикновено ОС се събира и осъществява дейността си там ,където е уставното му седалище. И се приема, че т.к. ОС не ръководи ежедневната дейност на дружеството, а взема решения само за правния статут на дружеството. Затова не е необходимо. Възможно ли е да има различие между действителното седалище и уставното седалище. Да възможно е, макар, че практиката не е такава. Едно дружество, регистрирано в Б-я и цялото му дейност се осъществява във Франция, които възприемат критерият на действителното седалище, от гледна точка на Българското право, дружеството е българско. Но от гл.т-ка на френското право то ще се счита за френско дружество. Това е от значение и за данъчното облагане, и за определяне на неговия статут – от гл.т-ка н нашето право това дружество винаги ще се счита за местно, т.е. то ще може вкл.и да придобива земя на територията на РБ.
3.      Критерий за определяне на националността, респ. личния закон на юл според правото на д-вата, в която то осъществява основната си стопанска дейност. Този критерий се използва главно от страните от третия свят, за да могат да привличат инвестиции. Т.е. независимо къде е регистрирано дружеството и къде е седалището му, то се счита за местно дружество и се ползва от всички облаги за  това.
4.      Критерий, който е квазиюридически и не се прилага вече – критерият на контрола. Той означава определяне на националността, респ.личният закон на юл в зависимост от националността на фл, които държат контрол в/у преобладаващият брой акции или мажоритарен контрол в/ у капитала. Този критерий се използвал по време на войните за определяне на т.нар. вражески юридически лица (по времето на ПСВ и ВСВ). Понастоящем не е възможно използването на този критерий, защото обикновено многонационалните компании са АД, в които акциите са на преносител. Т.е. може да се получи едно непрекъснато сменяне на националността им.
Решението на БМЧП. В областта на дружествата няма Регламент, т.е. Общностно право в областта на дружествата има само чрез директиви.
Чл. 56 от КМЧП възприема като основен критерий този по месторегистрацията на юл. Ал. 2 предвижда, че когато за учредяването не е необх.регистрация, или юл е регистрирано в повече от една д-ва, прилага се правото на д-вата, в която му е уставното седалище. Едновременно с това ал. 3 казва, че уставното седалище по ал. 2 следва да съвпада със седалището на действително управление(там ,където е централното управление на дружеството).  Т.е. това е комбинирана уредба. 
Х-ното е, че чл. 56 урежда приложимото право както към ТД, т..е юл със стопанска цел, така и към юл с нестопанска цел. Т.е. по един и същ начин се определя приложимото право. В рамките на ЕС съществуват повече от 10 директиви, които регулират дружествата. Значението им е, че дружественото право в ЕС следвайки директивите в голямата си част е едно и също. В същото време тези директиви се занимават предимно с правата на акционерите. Чл. 262 ТЗ представлява транспониран ена третата директива. Т.е. във всички д-ви членки преобразуването на ТД е уредено в един и същи начин, защото вс.д-ви членки са длъжни да траснпонират тази директива. Друго еднакво е правното положение на клона и начина за регистрирането му – чл. 17а ТЗ: вписването на клон на чуждестранно дружество се съпътства с вписването на всички данни ... Клонът не е самостоятелно юл. Исковете могат да се предявяват както срещу майката, така и срещу клона. Иск може да се предяви срещу дружеството по седалището на дружеството. По седалището на клона може да се предяви, когато ПО произтичат от отношения с клона (пр. трудови спорове). Същото е в МЧП: искове с/  у ответник с обичайно местопребиваване в коя да е членка може да се предявяват по место седалището на клона, ако тези ПО произтичат от взаимодействието с клона.
В рамките на ЕС се лансира т.нар. теория за конкуренция на правото. Англия се счита за европейският Делалеър, защото доскоро там е било доскоро най-лесно да се учреди дружество, защото се е изисквало само 100 лири и някакъв адрес. Без да е необходимо дружеството да осъществява каквато и да  е дейност там или да е свързано по някакъв начин с територията или правото на държавата.
Свобода на установяване. Установяването бива
-         първично (това, при което дружеството има възможност да се регистрира в коя да е държава членка.т.е. законодателствата на държавите членки да не създават пречки за това) или
-         вторично - след като едно дружество съществува по правото на една държава дали то може да се премества в други д-ви членки без да се създават членки за това. В тази сфера правото на ЕС предвижда същата свобода на установяване на юл, както и на юл. Всяка едно дружество, което е надлежно регистрирано, или има седалище на управление, или има уставно седалище в която и да е държава членка, може да се установи в коя да е д-ва членка като агентство, представителство или клон. Делото Daily Mail – съда на ЕО казва, че след като дружеството е регистрирано в една д-ва не може да се отпише от регистрите там и да прекрати изцяло връзката си и да се регистрира в др д-ва.... това решение е преодоляно с две други решения: Centros C-212/ 97 и Inspire Art C-167/01. Смисълът на тези две решения е, че може да си се регистрирал по английското законодателство, само ако капиталът му е толкова, колкото се изисква за едно холандско дружество, след като осъществява дейността си само в Холандия. По другото дело се казва, че независимо от това къде е регистрирано дружеството и по кое право, никоя държава не може да създава пречки то да осъществява дейността си изцяло в другата държава. Т.е. с тези две решения СЕО е позволил от една страна движението на дружествата и от друга страна конкуренцията на правото.
Друго дело, свързано с различните критерии, възприети от държавите, и свързано с процесуалната легитимация на дружествата е делото Uberseering C-208/ 00.
Тези три дела се считат за основа на дружественото право.