23. Правен режим на корпоративното подоходно облагане. Данъчно задължени лица. Данъчни облекчения. Деклариране и внасяне на дължим данък.

Този термин се отнася до с-мата за налагане на корпоративен данък в/у корпор.образувания и данък в/у дохода на акционерите, когато дохода се разпределя м/у тях под формата на дивиденти. Класическата с-ма третира корпорацията като отделно от акционерите формация. По този начин акционерите плащат данък в/у доходите от дивиденти, изплатени от печалбата, която вече е била обект на данък в/у печалбата на корпорацията. Корпоративното облагане и корпорат.данък се свързват най-често с наличието на двойно облагане на един и същ доход. Счита се, че корпоративния доход, печалбата се облага с данък и след това остатъчната печалба, разпределена под ф-мата на дивиденти се облага втори път. Противниците на това становище поддържат тезата, че не може да се говори за двойно облагане. На първо място имаме облагане на ЮЛ, корпорацията, облага се корпорат.- печалба. Дивидентите са вече личен доход и се облагат като разпределен доход на ФЛ. Др. автори поддържат становището, че данъкът в/у печалбата на корпорациите на практика води до двойно облагане. Става дума за част от печалбата, разпределяна м/у притежателите на акции под ф-мата на дивидент. Първо в/у нея се събира данък в/у печалбата на корпорацията, а след това тези ср/ва се облагат с индивид. подоходен данък, вече като част от личния доход на акционерите. Двойното облагане подтиква корпорациите да съкращават размера на изплатените суми на акционерите, т.е. относително да намаляват дела на разпределяемата печалба. Все по-голям дял от общата печалба остава неразпределена, като се увеличава по този начин нормата на натрупване на капитала. Това от своя страна води до повишаване пазарната стойност на акциите и акционерите, чрез продажбата им реализират по-добра печалба / от тяхната нарастнала стойност /. В някои зап. страни напр.Великобритания, според т.нар.схема на приписване, компаниите плащат данъци по тарифата за данък печалба още преди тя да се разпредели. А акционерите получават дан. кредит за задълж-ята си по данък общ доход. Целта на това разрешение е да гарантира, че акционерите няма да бъдат облагани два пъти. Веднъж с данък печалба и втори път с данък общ доход. Обекти на облагане - ЗКПО урежда обектите на облагане:1.печалбата на местните ЮЛ; 2.печалбата на местните ЮЛ, които не са търговци, вкл.организациите на вероизповеданията от сделки по чл.1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на имущество; 3.печалбата на чуждестр.ЮЛ от място на стопанска дейност в РБ /място на стопанска дейност да се знае това понятие/; 4.доходите посочени в този закон на местни и чужд.лица от източник в РБ; 5.разходите посочени в част ІV на закона; 6.дейността на организаторите на хазартни игри; 7.приходите по сделки по чл.1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на бюдж.- предприятия; 8.дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търг. корабоплаване; 9.дан. задължени лица; Необх. е да се уточни, че посочените в чл.2 ЗКПО дан. задължени лица са всъщност дан.- субекти по този закон, тъй като те са носители на дан.- задълж-е, а дан. задължените лица са само вносители на данъка. Съгл. посочената разпоредба дан. задължени лица са: 1.Местните ЮЛ-това са: а/.ЮЛ, учредени съгл.бълг.законодателство; б/.Дружествата, учредени съгл.регламент на ЕО №2157/2001 г. - става въпрос за Европ. акционерно дружество и Кооперациите, учредени съгл. регламент на ЕО №1435/2003 г. Има се предвид Европ.- кооперативно дружество, когато седалището им е в страната и са вписани в български търг. регистър. Приемането на тази разпоредба, това е чл.3, ал.1, т.2 ЗКПО се налага от необходимостта за хармонизиране на българското с европ.- законодателство в дан.- сфера. Местните ЮЛ се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите от вс. източници в РБ и в чужбина. 2.Чуждестр.- ЮЛ, които осъщ. стоп. дейност в РБ, чрез място на стопанска дейност или получават доходи от източник в РБ. По смисъла на закона чуждестр.ЮЛ са тези, които не са местни. Те се облагат с данъци по този ЗКПО за печалбите, реализирани чрез място на стоп. дейност в РБ и доходите посочени в този закон с източник в РБ. 3.Едноличните търговци за данъците, удържани при източника и в случаите определени в ЗДДФЛ. 4.Физ.лица - търговци по см.чл.1, ал.3 от ТЗ за случаите определени в ЗДДФЛ. 5.Работодателите и възложителите по договори за управл-е и контрол за данъка в/у социалните разходи. 6.За целите на този закон неперсонифиц.дружества и осигурителните каси, създадени на осн.чл.8 от Кодекса за соц.осигуряване се приравняват на ЮЛ. 7.Само за целите на облагане на доходите с източник в РБ, дан. задължено лице е и всяко чуждестр. организационно и стопански обособено образувание /тръст, фонд и др.под./, което самостоятелно изв. стоп. дейност или изв. и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателя на дохода - чл.2, ал.3 ЗКПО. От научна гл.точка тази разпоредба търпи критика, тъй като урежда отговорност за чужд данъчен дълг, но от практ.гл.точка тя е навременна и необх. с оглед предотвратяване заобикалянето на дан.- закон. Разпоредбата има предвид само данъка, удържан при източника и само в случаите, когато не може да се установи притежателя на дохода. Тогава ще бъде обложен агента, който действа за негова сметка. По този начин се гарантира фискалния интерес на д-вата. Видове данъци дължими по ЗКПО - 1.печалбите се облагат с корпоративен данък; 2.доходите на местни и чуждестр.ЮЛ се облагат с данък, удържан при източника.; 3.разходите, посочени в този закон се облагат с данък в/у разходите; 4.с алтернативен на корпорат.данък се облагат: а/дейността от организиране на хазартни игри; б/приходите от сделки по чл.1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на имущество на бюдж.пред-я. в/дейността от опериране на кораби; Дължимите данъци се смятат за внесени на датата, на която сумите са постъпили в републ.- бюджет по сметката на съотв.- територ. дирекция на НАП. Чл.9 ЗКПО урежда лихвата за невнесените в срок дължими данъци. Тази разпоредба не е необходима, защото има спец. Закон за лихвите за данъци, такси и др.държ.вземания. Важно практич. значение има документ. обоснованост, уредена в чл.10 ЗКПО. Тя се изразява в следното: счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован, чрез първи счетоводен документ по смис.на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стоп.операция. Нов момент са допуснатите две изключения от това принципно полож-е: 1.счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетовод.документ липсва част от изиск.инф/я по Закона за счетоводството, при усл-е, че за липсващата инф/я са налице документи, които я удостоверяват.; 2.счетоводен разход се признава и когато първичния счет. документ е издаден от лице, което не е предприятие по смис.на чл.1, ал.2 от Закона за счетоводството и когато в документа липсва част от изискуемата инф/я по Закона за счетоводството, ако този документ отразява вярно документираната стоп.операция. ЗКПО не решава въпроса кои реквизити от първичния счетов.документ могат да липсват и какви следва да бъдат документите, с които да се удостовери липсващата инф/я. Чл.13 ЗКПО предвижда, когато в межд.договор ратиф.от РБ, обнародван и влязъл в сила се съдържат разпоредби, различни от разпор.на този закон, прилагат се разпоредбите на межд.договор.