22. Приложимо право при определяне дееспособността на физическите лица – обща и специална. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за ограничаване или лишаване от дееспособност.

Правото на процесуална защита на чужденците е разрешено, т.е. могат да бъдат страни в процеса - както ищци, така и ответници.
Дееспособността е определена в чл. 50, ал.1 КМЧП като отново се определя съгласно правото на държавата, чийто гражданин е лицето. Ако приложимото право към ПО изисква специална дееспособност, то тези условия се определят от съответното право, приложимо към ПО (lex cause).
И при право-, и при дееспособност е допустимо препращане. В различните правни системи се възприемат различни критерии за определяне на право- и дееспособността. И поради това обстоятелство е възможно препращане. Ако следва да се определи дееспособността на едно Фл с ОМ в РБ и е английски гражданин, нашето право отпраща към правото на държавата, чийто гражданин е лицето съгласно чл. 50, ал.1 КМЧП. В Англия дееспособността настъпва на 21 години. Съгласно английското МЧП, обаче, тя се определя по правото на държавата по ОМ на Фл -> по силата на английската стълкновителна норма, която се включва в английското право по смисъл ан чл.40, ал.1 КМЧП, дееспособността ще се определи по правото на държавата по ОМ на лицето (по бг материално право; макар лицето да е на 19 години, поради препращането сделката, сключена в РБ ще е действителна, тъй като по бг право той е дееспособен). Ако този гражданин живееше в Холандия, то ще е налице отпращане към холандското право като право на държавата по ОМ и дееспособността му ще се определи по него. Ако в тази държава дееспособността натъпва на 23 години, то той няма да е дееспособен в конкретния случай, макар и в Англия той да е такъв. Дее- и правоспособността са едни от малкото институти, за които е допустимо препращането по бг МЧП.
Чл.50, ал.2 КМЧП – специална норма в защита на гражданския оборот. Тук отечественото право или правото по ОМ отстъпва на правото по местосключване на сделката с оглед запазване на нейната действителност. Ако едно лице не може да се позове на своята дееспособност по отечественото си право, ако то е такова по правото на държавата, в която е сключил сделката и в която другата страна има ОМ -> в тази връзка виж чл.50, ал.2 КМЧП. Има едно допълнително изискване, х-рно за гражданскоправните сделки – „освен, ако другата страна не е знаела и не е могла да знае“ – необходима е добросъвестност на другата страна по сделката. Възражението за недееспособност може да се упражни, само при недобросъвестност на другата страна. Чл.50, ал.3 КМЧП предвижда, че тази разпоредба не се прилага в семейните и наследствените ПО, както и при сделки с недвижими имоти, тъй като при последните обикновено привръзката е приложимост на правото по местонахождението на имота и при всички случаи така ще се преценява и действителността на сделката.
Чл.51 КМЧП закрепва теорията на придобитите права и казва, че когато право- и дееспособността е придобита въз основа на отечественото право, псоледвалата промяна на гражданството не води до загуба на тази право– и дееспособност. Но това важи, когато бг съд е компетентен да разгледа делото, защото нормата се прилага единствено от бг съд.
Чл. 52 КМЧП урежда *търговската дееспособност -> възможност на едно лице да придобие качеството търговец. Това не е свързано с отделен правен субект – няма субективно съединяване на искове. Например, ЕТ не е различно лице от Фл, което стои зад него. Съгласно чл. 53 КМЧП търговската дееспособност е специално уредена – урежда се от правото на държавата по регистрация на търговеца. Ако чужд гражданин не е дееспособен по правото на държавата, чийто гражданин е той, би могъл да се регистрира в РБ като търговец, като е дееспособен по нашето право. Всяко дееспособно Фл може да се регистрира като ЕТ – не се изисква бг гражданство, макар че в Агенцията по вписванията изискват постоянно местопребиваване. Ако в съответната държава не е нужна регистрацията, то търговската дееспособност се определя по правото на държавата на осъществяване дейността на търговеца.
Деликтоспособността на Фл се определя по правото на държавата, което е приложимо към деликта. Често пъти е възможно приложимото право към ПО да опрдели специалните изисквания. Но в същото време, и Римската конвенция, и Реглманет Рим1, и КМЧП изключват определянето на дееспособността и правоспособността от обхвата на приложимото право към договорното ПО. Следователно, ако е налице един договор, то дее- и правоспособността на правните субекти, независимо Фл или Юл, се определя по lex personalis – lex patria ili lec domicilii (по гражданството на лицето или по ОМ), съответно lex societatis (по седалището на Юл). По отношение на правния статут на Фл не се прилага и Р 44/01 –  компетентността на съда се определя по МЧП на всяка държава.
Брачна правоспособност – чл. 86 КМЧП – условие за сключване на брак – налице е темпорална привръзка, а именно условията за сключване на брак се определя от отечественото право на всяко лице към момента на сключването му. Нормите на СК относно възрастта се считат за норми на обществен ред. И ако отечественото право на едно лице допуска сключването на брак, без значение, че то е под 16 години, бг длъжностно лице по гражданското състояние няма да зачете тази норма поради противоречието на обществения ред, наред с други пречки.
Чл.76, изр.2 КМЧП предвижда особеност, която е изрично посочена и е свързана с функциите на консула –> единствената възможност е бг право, съгласно която той осъществява функции, предоставени на съда, а именно възможността да санкционира съгласието или да даде разрешението за лица, сключващи брак м/у 16-18 години. Тази функция е предоставено принципно на Районния съд.

Правото на име на Фл

Едно от личните права, предвидени и съществени за Фл е правото на име. Съгласно чл. 53 КМЧП, правото на име се урежда от правото на държавата, чийто гражданин е лицето. Възможно е, обаче, бг гражданин в чужбина, съгласно чуждото право да се наложи да придобие името съгласно правото на държавата по ОМ. Или ако е в Швейцария, и законът там изисква името да е записано съгласно неговото право като право по ОМ, няма да възникне стълкновение на закони, но това право ще бъде признато от бг МЧП. Това не влиза в противоречие с чл. 53 КМЧП. Ако бг гражданин е придобил име не по бг право в чужбина е въпрос на прилагане на чуждото право и ще бъде записан в бг регистри по гражданското състояние с името си по чуждото право.  Друг е въпросът, че в чужбина и най-вече в ЕС, родителите могат да искат вписането на името да бъде съгласно правото на държавата, чиито граждани са децата.
Пример: Известно е делото AVELLO C – 148/02. Двама испански граждани са с ОМ в Белгия и имат двойно гражданство. Имат две деца, родени в Белгия и съгласно тамошното право, децата се вписват в регистрите с бащиното и фамилното име на бащата. Но съгласно испанското име, те се вписват като второто име е фамилното име на майката, а третото – фамилното име на бащата. И така са вписвани в Испания като испански граждани, а белгийският орган отказва вписване на лицата по този начин. Прави се възражение за това, че отказът на органите е в противоречие с ДЕО, даваща свобода на лицата в рамките на ЕС, включваща и свобода в/у правото име. Тогава СЕО постановява, че нормата на белгийското законодателство е в противоречие със свободата в рамките на ЕС и обосновава, че децата следва да носят едно и също име по правото на всяка една от държавите. С това дело се установява, че независимо от приложимото право на държавата, където се е родило лицето или има ОМ, може да бъде дадено името, което то има и би следвало да има съгласно правото на държавата, чийто гражданин е то.
Промяната на гражданството не въздейства в/у промяната на името, освен ако правото на държавата по новото гражданство предвижда такава промяна. При осиновяването (пълно – издава се нов акт за раждане и се вписват като родители осиновители, и непълно,  променя се името, но не и гражданството).
Ограничаване на дееспособността – компетентността е уредена в чл.5, т.2 КМЧП с едностранна норма, определяща компетентността само на бг съд. В общностните актове НЕ СЕ съдържат норми, опрделящи компетентността на съда при ограничаване на дееспособността.Това са дела за поставяне под запрещение. Съгласно тази разпоредба, бг съд е компетентен по дела за ограничаване на дееспособността на бг граждани без да е посочено изрично, че той би могъл да действа и по отношение ограничаване на дееспособността на лица чужди граждани с ОМ в РБ. Но въпреки това, чл.54 КМЧП индиректно предвижда тази възможност като сочи, че приложимото право при лишаване от дееспособност е отечественото право на лицето, а когато то има ОМ в РБ – съдът може да приложи бг право. Чл.5, ал.2 КМЧП е специална компетентност, независимо от това кой е поискал поставянето под запрещение на бг гражданин. Възможно е да се ползва и общата компететност по чл.4, ал.1, т.1 КМЧП – ОМ на ответника. Производството за поставяне под запрещение е исково производство и ответник е лицето, което се поставя под запрещение, а ищец – който има правен интерес от това. Основанията по бг право се съдържат в ЗЛС. Ако отечественото право на лицето съдържа някои от основанията за поставяне под запрещение, непосочени в бг право, то би следвало да се приложи бг право като се прценява конкретният резултат от уважаването/отхвърлянето на иска.
Чуждото съдебно решение се признава по общия ред по чл. 117 и следващите КМЧП, а не по Р 44/01. Възможно е бг гражданин да е бил поставен под запрещение съгласно правото на държавата по неговото ОМ. Тогава това, което може да направи бг съд е единствено да не признае решението, ако то противоречи на бг обществен ред. Иначе, той не е задължен и няма право да влиза в същността на решението.
Отмяна на запрещението – прилагат се същите норми, приложими при поставяне под запрещение и редът за това. Води се ново производство, компетентността на съда е същата.
Обявяване на безвестно отсъствие и смърт – също компетентността на бг съд се урежда от чл. 5, т.4 КМЧП – специална компетентност и по чл.4 КМЧО обща компетентност. Производството е охранително.
Бг съд е компетентен, когато се иска обявяване на отстътвие или смърт на бг гражданин или на лице, чието последно ОМ е било в РБ. Молбата се подава от лицата, които имат интерес от обявяването – следва да е налице правен интерес.
 Приложимото право – чл. 54 КМЧП – правото на държавата, чийто гражданин е лицето по последните сведения за него, или правото на държавата по последното му ОМ, ако лицето е без гражданство. В чл. 55, ал. 3 – възможност за прилагане на бг право, ако лицето е имало ОМ в РБ и ако това е поискано от лице, имащо основателен интерес за това. Квалификацията на обявяване на безвестно отсъствие и смърт се извършва съгласно закона на сезирания съд. Това, което до тук се каза е по бг право.
Съставяне на актове за гражданско състояние
             Актовете за гражданско състояние ВИНАГИ се съставят съгласно формата и съдържанието на органа, който го създава - > прилага се формулата Locus regit formam actus – чл. 119 (чл.117 ?) и следващите от КМЧП. Особена роля при съставяне на АГС имат консулите – те имат определени функции при съставяне на АГС, включително за раждане, смърт и за консулски брак, като той винаги действа съгласно правото на изпращащата го държава.
Легализация на документи, издадени в чужбина – налице е т.нар. Хагска конвенция за премахване на легализациятавсички държави-членки на Конвенцията са длъжни да признават актовете, съставени от компетентните чуждстранни публични органи без легализация, тъй като съгласно нея в/у всеки такъв акт се поставя апостил, но само в/у такива от публичен орган. Т.е. ако е налице съдебно решение, което да се представи в държава-членка по Конвенцията, то се заверява от Министерство на правосъдието, което удостоверява, че съдът издал решението е такъв в държавата и се поставя апостил. Същото става и с нотариалните заверки. Иначе ще е нужно заверяване от органа, който го е издал -> МВнР - > Посолство и след това да се ползва и представя в чужбина L. Апостилът у нас се поставя от Министерство на правосъдието.
Специален режим за издаване на АГС съществува в договорите за правна помощ като принципите на уредбата са следните:
1.      Договарящите държави служебно си разменят преписи на АГС, направени за граждани на едната държава в регистрите на другата.
2.      Преписи могат да се изпращат и по молба на другата договаряща държава директно на молителя чрез дипломатическите и консулските служби.
3.      АГС на чуждите граждани в РБ се съставят съгласно бг право. По силата на обстоятелството, че всеки орган съставя съответните АГС съгласно правото на държавата, откъдето той произхожда.