1. Понятие и обща характеристика на международното частно право: предмет; частноправни отношения с международен елемент.

При всеки спор - вътрешен или м/ународен, съдията следва да подведе фактите под хипотезиса на съответната правна норма. Изтъкнатата в исковата молба фактическа правна ситуация следва да се превърне в юридическа. В случай, че спорът не съдържа м/ународен елемент (МЕ), съдията търси съответната правна норма в своята правна система. Ако правоотношението (ПО) съдържа МЕ,  то следва да се реши предварителният въпрос Материалният закон на сезирания съд ли следва да се приложи или друг чуждестранен закон?
МЕ на ПО може да се изразява в лична или териториална връзка.
Първото нещо, което следва да се установи е, че правоотношението съдържа МЕ. Той може да бъде обективен и субективен. От субективна гл.т., едно правоотношение може да бъде чуждестранно, само защото спорът е предявен за разглеждане пред чужд съд. Обективно м/ународно ПО - когато в неговото съдържание има МЕ. Именно МЕ дава основание на законодателя да предвиди специална разпоредба на частно правоотношение с МЕ в съответните нормативни актове на МЧП.
МЕ е свързан със самата структура на ПО. Той не може да бъде отделен от него. МЕ се характеризира в съдържанието и в елементите на самото ПО. Например, ако български гражданин сключи брак с бъргарка в Париж, то не значи, че бракът е ПО с МЕ.
МЕ може да се появи както при възникване на ПО, така и в един по-късен момент.
МЕ може да се прояви в обекта на ПО. Например, недвижим имот в чужбина, собственост на български граждани или обратно. Самият обект на вещните права придава МЕ на ПО.
Една фактическа ситуация може да се свързва с различни държави и това поражда необходимостта от възможността местното законодателство да признае прилагането на чуждо право. МЧП включва т.нар. „трипартидна система“.
На първо място, МЧП се занимава с това кой съд е компетентен да гледа делото с МЕ - т.е. подведомственост на делото (МК). Всяка държава сама решава дали нейният съд е компетентен да гледа дела с МЕ. Никоя държава не може да наложи на друга определена МК – това са норми от публичен порядък.
На второ място, МЧП разглежда въпросът, когато е компетентен националния съд на държавата, дали той ще приложи собственото си материално право или чуждо право.
Третият елемент е признаване и допускане изпълнението на чуждестранни съдебни решения.

Основният нормативе акт у нас е КМЧП. МЧП е национално право - има МЧП на РБ, на Румъния, на Франция и т.н. и се регулира с национални вътрешни актове. В този аспект, КМЧП съдържа три основни раздела - МК, определя приложимото право, когато искът е подсъден на бг съд, условия за признаване + допускане изпълнение на чуждестранно решение. Всички тези части се регулират с особени норми.
В МЧП има два способа на регулиране:
v преки норми - т.е. с тях се регулират частните м/унар. ПО непосредствено; Този метод с нищо не се различава от начина на регулиране на частните ПО в Гражданското право;
v особен метод - е стълкновителен метод/колизионен метод (choice of law); В МЧП тези норми представляват колизия м/у правните норми, които уреждат ЧПО в различни правни системи. В националния закон се определят случаите, в които се налага прилагане на чуждо право. Без стълкновителна (препращаща) норма не може да се приложи чуждо право от местния съдия.
Дееспособността на Фл се урежда от правото на държавата, чиито граждани са те. Този метод указва приложимото право към едно ПО въз основа на определен фактор на привързване, въздигнат като такъв от законодателя. Всеки съд прилага собственото си МЧП, въз основа на което се определя приложимото материално право към съответното ПО.