19. Правен режим на данъците върху доходите на физическите лица. Източници и придобиване на доходи. Облагаеми и необлагаеми доходи. Данъчни основи. Годишно данъчно деклариране.

В проект е Закон за данъците върху дохода на физическите лица. Чрез облагането на доходите на ФЛ се реализира установения в КРБ принцип, че гражданите са длъжни да плащат данъци върху приходите си. Данъкът е пряк, доколкото субектът на облагането и носителят на данъчната тежест са едно и също лице. Възможно е обаче внасянето и събирането на данъка да бъде възложено на трето лице. Данъкът е подоходен, доколкото обект са доходите, прогресивен и по принцип републикански данък. Възможно е със Закона за държавния бюджет да се преотстъпят част от сумите на общинските бюджети. Субекти на облагане с този данък са ФЛ и дейността им като ЕТ. И тук понятието данъчно задължено лице е по- широко – включват се още и лицата задължени да удържат и внасят данъци по закон. И тук местните лица са неограничено данъчно задължени, докато чуждестранните лица са задължени само за доходи от източник България.
Важни критерии за определянето на лицето като местно – постоянен адрес, пребиваване в страната повече от 183 дни през всеки 12 месечен период.
Чл. 4 определя понятието местно лице. За местно лице – облагат се доходите от източници в страната и чужбина, докато за чуждестранните лица – доходи с източници само от страната.
В чл.8 посочено кога доходите са с източник в страната – доходи за наеми; възнаграждение за технически услуги, доходи от труд на територията на страната и др...
В закона разграничаваме видове доходи, които подлежат на облагане. Облагането се разпростира върху доходи от трудови правоотношения, доходи от стопанска дейност като ЕТ или друга стопанска дейност, доходите от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на имущество, доходи от прехвърляне на права и имущество, както и доходи от други източници. Без значение е вида на дохода – както парични , така и в натура. Принципно доходът се смята за придобит от датата на плащането. И от тук данъчният период е годишен, като в закона изрично са изброени необлагаемите доходи ( в чл.13 – например доходите от продажба на недвижим имот; доходи от акции търгувани на българския пазар; доходите от задължително осигуряване в страната и чужбина, стипендии, лихви, парични награди от участие в хазартни игри).
Закона определя два вида данъци – данък върху общия доход и патентното облагане, като за критерии при определяне на размера на патентната вноска се вземат вида на дейността и мястото, където се упражнява тя. Новият момент е че са дадени в самостоятелна глава.
Общата годишна данъчна основа е сумата от всички данъчни основи по отделни източници, като се имат и в предвид и предвидените облекчения: данъчни облекчения за лица с намалена работоспособност – увеличава се необлагаемият минимум в двоен размер; дан. облекчения за внесени лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане ; дан. облекчения за деца, като от годишната данъчна основа се приспада определена сума (360лв.); дан.облекчения за дарения до определен размер.
Внасянето на данъка става на 4 вноски. За първото тримесечие се внася до 31 януари, за второто – до 30 април, за третото – до 31 юли и за четвъртото – до 31 октомври. Лицата, платили ПД до 31 януари, ползват отстъпка в размер на 5%
Отчетност - Лицата, подлежащи на облагане с ПД са задължени да водят едностранно или двустранно счетоводство при спазване на разпоредбите на ЗСчет. Когато упражняването на дейността е свързано с изпълнението на постоянно място, лицето е длъжно да използва касов апарат. Лицата, нерегистрирани по ТЗ, издават документи за продажба на стоки и услуги, съгласно ЗСчет като ги подпечатва със щемпел.