19. Признаване и допускане изпълнението на съдебни спогодби; изпълняемост на чуждестранни официални документи; признаване на последиците на чуждестранни изпълнителни и охранителни актове. Регламент 44/2001. Регламент 2201/2003

Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съветаот 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
За целите на свободното движение на съдебни решения съдебните решения, постановени в държава-членка, които са обвързана по настоящия регламент, трябва да бъдат признати и изпълнени в друга държава-членка, обвързана по настоящия регламент, дори ако длъжникът по съдебното решение е с местоживеене в трета държава.
1. Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по специално, данъчни, митнически или административни дела.
2. Настоящият регламент не се прилага по отношение на:
а) гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;
б) производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства;
в) социално осигуряване;
г) арбитраж.
Признаване
Член 331. Съдебно решение, което е постановено в държава-членка, се признава в другата държава-членка, без да се изисква каквато и да е специална процедура. 2. Всяка заинтересувана страна, която изисква признаването на съдебно решение като основен въпрос при един спор, може в съответствие с процедурите, установени в раздели 2 и 3 от настоящата глава, да поиска решение, с което да се признае съдебното решение.

Член 34 Съдебно решение не се признава: 1. ако признаването явно противоречи на публичната политика в държавата-членка, в която се иска признаване; 2. когато то е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това;
3. ако то противоречи на съдебно решение, постановено по спор между същите страни в държавата-членка, в която се иска признаване;
4. ако то противоречи на по-рано постановено съдебно решение, постановено в друга държава-членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в сезираната държава-членка.

При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на чуждестранно съдебно решение.

Член 37 1. Съд на държава-членка, в който се иска признаване на съдебно решение, постановено в друга държава-членка, може да спре разглеждането на делото, ако срещу съдебното решение е внесена обикновена жалба.
2. Съд на държава-членка, в която се иска признаване на съдебно решение, постановено в Ирландия или в Обединеното кралство, може да спре разглеждането на делото, ако изпълнението в държавата по произход е спряно поради обжалване.
Изпълнение
Член 38 1. Съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, се изпълнява в друга държава-членка, когато по искане на всяка заинтересувана страна то бъде обявено за изпълняемо там.
Член 39 1. Молбата се подава пред съда или компетентния орган
 2. Местната подсъдност се определя според местоживеенето на страната, срещу която се иска изпълнение, или според мястото на изпълнението.
Член 40 1. Процедурата за подаване на молба се урежда от законодателството на държавата-членка, в която се иска изпълнението.
2. Молителят трябва да посочи съдебен адрес в съдебния район на съда, до който е подадена молбата. При все това, ако законодателството на държавата-членка, където се иска изпълнение, не предвижда посочването на такъв адрес, молителят определя процесуален представител.
Член 41 Съдебното решение се обявява за изпълняемо веднага след завършване на формалностите по член 53 без да се прави преразглеждане по членове 34 и 35. Страната, по отношение на която се иска изпълнение, няма право през този етап от производството да прави изявления по молбата.
Член 43 1. Решението по молбата за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните.
2. Жалбата се внася пред съда, посочен в списъка в приложение III.
3. Жалбата се разглежда в съответствие с процесуалните правила за състезателните производства.
4. Ако страната, срещу която се иска изпълнение, не се яви пред съда, сезиран с жалба, повдигната от молителя, се прилага член 26, параграфи от 2 до 4, дори когато страната, срещу която се иска изпълнение, няма местоживеене в някоя от държавите-членки.
5. Жалба срещу декларацията за изпълняемост се подава до един месец от връчването на декларацията. Ако страната, срещу която се иска изпълнение, има местоживеене в държава-членка, различна от тази, в която е издадена декларацията за изпълняемост, срокът за обжалване е два месеца и тече от датата на връчването, било лично на страната, или по нейното местоживеене. Не се допуска удължаване на срока поради голяма отдалеченост.
Член 44 Решението, постановено по жалбата, може да бъде атакувано само чрез жалбата, посочена в приложение IV.
Член 45 1. Съдът, пред който е подадена жалбата съгласно член 43 или член 44, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията по членове 34 и 35. Той произнася решението си незабавно.
2. При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане на чуждестранно съдебно решение по същество.
Член 46 1. Съдът, пред който е подадена жалбата по член 43 или член 44, по искане на страната, срещу която се иска изпълнение, може да спре производството, ако срещу съдебното решение в държавата-членка по произход е подадена обикновена жалба или ако все още не е изтекъл срокът за подаване на такава жалба; в последния случай съдът може да посочи срока, в рамките на който трябва да се подаде жалбата.
3. Съдът може да постави изпълнението и в зависимост от даването на обезпечение, определено от него.
Член 47 1. Когато едно съдебно решение трябва да бъде признато в съответствие с настоящия регламент, нищо не възпрепятства молителя да се възползва от временни, включително охранителни, мерки в съответствие със законодателството на сезираната държава-членка, без да се изисква декларацията за изпълняемост по член 41.
2. Декларацията за изпълняемост съдържа в себе си оправомощаване да се предприемат охранителни мерки.
3. По време на срока за обжалване по член 43, параграф 5 на декларацията за изпълняемост и до произнасянето по жалбата, не могат да се предприемат никакви мерки за изпълнение, освен охранителни, спрямо имуществото на страната, срещу която се иска изпълнение.
Член 50 Молител, който в държавата-членка по произход се е възползвал от цялостна или частична правна помощ или е бил освободен от разходи или разноски, има право в производството, указано в настоящия раздел, да се ползва от най-благоприятната правна помощ или от най-голямото освобождаване от разходи и разноски, които се предвиждат съгласно законодателството на сезираната държава-членка.
Член 52
В производството за издаване на декларация за изпълняемост в държавата-членка, където се иска изпълнение, не може да се изискват каквито и да е такси, изчислени въз основа на цената на въпросния иск.


Регламент 2201/2003 
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000. Регламент (ЕО) № 1347/2000 [4] на Съвета урежда правилата за компетентността, признаването и изпълнението на решенията по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност за децата на двамата съпрузи, издадени в хода на брачното производство. Съдържанието на този регламент е основно изведено от Конвенцията от 28 май 1998 г., която има същия предмет [5].
В обхвата на настоящия регламент попадат гражданските дела, независимо от характера на съда или правораздавателния орган.
(8) По отношение на решенията за развод, законната раздяла на съпрузите или обявяването на брака за нищожен, настоящият регламент се отнася само до разтрогването на родителските връзки и не трябва да се занимава с въпросите за основанията за развода, имуществените последици на брака или други допълнителни въпроси.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ
Признаване
Член 21 Признаване на решения
1. Решение, постановено в една държава-членка, се признава в друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия.
Местната подсъдност на съда, включен в списъка, с който всяка държава-членка уведомява Комисията в съответствие с член 68, се определя от вътрешното законодателство на държавата-членка, в която производството за признаване или непризнаване е започнало.
Член 22 Основания за непризнаване на решения, които са постановени по искове за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на брак
Член 23 Основания за непризнаване на решения за родителската отговорност
Различия в приложимия закон
Не може да бъде отказано признаване на решение по дело за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на брак, на основание че законодателството в държавата-членка, където се иска признаване, не допуска развод, законна раздяла или унищожаване на брака на същите основания.
Забрана за преразглеждане по същество. При никакви обстоятелства не може решение да се преразглежда по същество.
Член 27 Спиране на производството
1. Съдът в държава-членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в друга държава-членка, може да спре производството, ако бъде подадена обикновена жалба срещу решението. 2. Съдът в държава-членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в Ирландия или Обединеното кралство, може да спре производството, ако изпълнението му бъде спряно в държавата-членка, където е издадено по причина на обжалване.
Молба за декларация за изпълнение Член 28 Решения, подлежащи на изпълнение
1. Решение, което се отнася до упражняването на родителската отговорност за дете, постановено в държава-членка, което подлежи на изпълнение в тази държава-членка и е било връчено за изпълнение, се изпълнява в друга държава-членка, ако по молба на всяка заинтересована страна е обявено за изпълняемо в тази държава.
Местна подсъдност 1. Молба за декларация за изпълняемост се подава в съдилищата, включени в списъка, с който всяка държава-членка уведомява Комисията по силата на член 68. 2. Местната подсъдност се определя според мястото на обичайното местопребиваване на лицето, срещу което се иска изпълнението, или според обичайното местопребиваване на детето, във връзка с което е подадена молбата.
Ако нито едно от местата, посочени в първа алинея на настоящия параграф, не се намира на територията на държавата-членка, където се иска изпълнение, делото е подсъдно на съда по мястото на изпълнението.
Член 30 Процедура 1. Процедурата за подаване на молбата се урежда от законодателството на държавата-членка, където се иска изпълнение. 2. Молителят посочва задължително адрес за призоваване в пределите на териториалната компетентност на съда, пред който е предявен искът. Ако обаче законодателството на държавата-членка, където се иска признаване, не предвижда обявяване на такъв адрес, молителят назначава процесуален представител.
Решение на съда 1. Съдът, пред който е предявен искът, се произнася с решение своевременно. Лицето, срещу което се иска изпълнението, на този етап на производството няма право да представя факти по молбата. 2. Молбата може да бъде отхвърлена само на основанията, предвидени в членове 22, 23 и 24. 3. При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане на решението по същество.
Член 32 Съобщаване на решението. Компетентният съдебен служител съобщава без забавяне на молителя решението по неговата молба в съответствие с процедурата, предвидена в законодателството на държавата-членка, където се иска изпълнение.
Член 33 Обжалване на решението 1. Решението по молбата за декларация за изпълняемост може да бъде обжалвано от всяка от страните. 2. Жалбата се подава в съда, включен в списъка, с който всяка държава-членка уведомява Комисията в съответствие с член 68.
3. Жалбата се разглежда в съответствие с процесуалните правила за разглеждане на спорни производства. 5. Декларация за изпълняемост може да се обжалва в срок от един месец от връчването ѝ. Ако страната, срещу която се иска изпълнение, има обичайно местопребиваване в държава-членка, различна от държавата, където е издадена декларация за изпълняемост, срокът за обжалване е два месеца и започва да тече от датата на връчването, лично на самото лице или в жилището му. Срокът за обжалване не може да се удължи на основание отдалеченост на местоживеенето.
Член 34
Компетентни по обжалването съдилища и начини на обжалване
Решението на съда по жалба може да бъде оспорено само по процедурата, предвидена в списъка, с който всяка държава-членка уведомява Комисията в съответствие с член 68.
Член 35 Спиране на производството 1. Съдът, пред който се извършва обжалването по член 33 или 34, може, по молба на страната, срещу която се иска изпълнение, да спре производството, ако е подадена обикновена жалба в държавата-членка, където е издадено решението, или ако срокът за обжалване все още не е изтекъл. В последния случай съдът може да определи срока, в който може да се подаде жалба.
Член 36. Частично изпълнение 1. Ако издаденото решение се отнася до няколко иска, не всички, от които са годни за изпълнение, съдът постановява изпълнение на част от претенциите. 2. Молителят може да поиска частично изпълнение на решението.