17. Производство пред българските съдилища и други органи по международни граждански дела – приложимо процесуално право; призоваване; доказване; преценка на чуждестранни процесуални действия; отвод за висящ процес

Производството по международни граждански дела е залегнало в чл. 29-38 КМЧП. Уредбата е изградена върху принципа на процесуалното равенство, независимо от гражданството на ФЛ и тяхното местопребиваване и поданството на ЮЛ. Този принцип е установен и в международните договори за правна помощ, в който РБ участва и в Хагската конвенция за международен достъп до правосъдие – чл. 1 /има я в КМЧП накрая, изданието на Сиби/.
Основният въпрос, който трябва да се реши, е за приложимото процесуално право. Принципът на международния граждански процес е – при разглеждане на дела сезираният съд да прилага процесуалното право на своята държава /чл. 29 КМЧП – българските съдилища и други органи разглеждат делата по българското право.

Възможно е, обаче, в някои случаи по някои процесуални въпроси да се допусне прилагане и на чужди процесуални разпоредби относно доказването.
Съгласно чл. 30, ал. 1 КМЧП – разпределението на доказателствената тежест се определя от материалното право, което урежда последиците от факта, подлежащ на доказване/. Установяваме как се разпределя доказателствената тежест, като първо определяме приложимото материално право и ако то е чуждо, то ще даде отговор за начина на разпределението на доказателствената тежест.
Доказателствените средства:
Съгласно ал. 2 на чл. 30 КМЧП - ако правото, приложимо по съществото на делото, разрешава свидетелски показания за обстоятелствата по чл. 133 ГПК, тези доказателства са допустими, ако фактът се е осъществил на територията на държавата, чието право е приложимо. Българският ГПК допуска доказването на обстоятелствата чрез свидетелски показания, освен в случаите, посочени в чл. 133 ГПК, ал. 1, б. „а” до б. „е” ГПК, но е възможно чуждото материално право, което се прилага по съществото на делото, да допуска установяването на тези обстоятелства със свидетелски показания, в този случай ще се приложи чуждото право и ще се разпитат свидетелите.
Съгласно чл. 31 КМЧП – българските съдилища и други органи преценяват валидността на чуждестранните процесуални действия или официални документи съобразно правото на държавата, в която те са били извършени или издадени. Т.е. преценката за това дали да се допуснат процесуалните действия, извършени в чужбина или официални документи, българският съд ще преценява по правото на държава, в която тези действия са били извършени. Като при тази преценка трябва да имаме предвид, че РБ ратифицира Хагската конвенция от 1961 г. за премахване изискването за легализация на чуждите документи и тя е в сила за нас от 2001 г. Текстът на чл. 31 КМЧП не се прилага за административни документи относно търговски или митнически операции и документи, издадени от дипломати и консули.

Съгласно чл. 32, ал. 1 КМЧП – призоваването, както и връчването на съобщения и книжа в чужбина се извършва чрез българските дипломатически или консулски представители или компетентните чуждестранни органи. Българските органи се обръщат към тях чрез МП по ред, определен от министъра на правосъдието.
Ал. 2 на чл. 32 – съдействие от българските дипломатически и консулски представители се иска само за действия спрямо български граждани. /става дума  за българските граждани, които са в чужбина/.
По тези въпроси важно значение има и уредбата в Закона за правна помощ /Глава 8/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 КМЧП – страна с известен адрес в чужбина се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в РБ.

Призоваване и връчване на книжа
Чл. 32. (1) Призоваването, както и връчването на съобщения и книжа в чужбина се извършва чрез българските дипломатически или консулски представители или компетентните чуждестранни органи. Българските органи се обръщат към тях чрез Министерството на правосъдието по ред, определен от министъра на правосъдието.
(2) Съдействие от българските дипломатически и консулски представители се иска само за действия спрямо български граждани.

Съдебен адрес
Чл. 33. (1) Страна с известен адрес в чужбина се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в Република България.
(2) Задължението по ал. 1 имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на лице в Република България, ако заминат в чужбина.
(3) При неизпълнение на задължението по ал. 1 и 2 следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Страната се уведомява за тези последици при първото призоваване.

Призоваване чрез представител
Чл. 34. Когато страната има известен адрес в чужбина, тя може да се призове чрез неин представител в Република България, ако той е сключил от нейно име сделката, във връзка с която е образувано производството.

Призоваване чрез публикация
Чл. 35. (1) Когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит за призоваване на този адрес, страната се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена поне един месец преди датата на заседанието.
(2) Ако въпреки публикацията страната не се яви на заседанието, съдът й назначава представител.

Ал. 2 на чл. 33 – задължението по ал. 1 имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на лице в РБ, ако заминат в чужбина.
Ал. 3 на чл. 33 – при неизпълнение на задължението по ал. 1 и ал. 2 следващите призовки и книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Страната се уведомява за тези последици при първото призоваване.

Съгласно чл. 34 КМЧП – когато страната има известен адрес в чужбина, тя може да се призове чрез неин представител в РБ, ако той е сключил от нейно име сделката, във връзка с която е образувано производството. В този случай се допуска възможността да се извърши призоваване чрез представител, когато страната има известен адрес в чужбина, но има и представител в РБ, стига той да е сключил от името на въпросната страна сделката.

Чл. 35 КМЧП дава възможност за призоваване на страната чрез публикация в ДВ, но това може да стане само ако са изпълнени кумулативно следните предпоставки: 1. страната, която се призовава, да има известен адрес в чужбина и 2. да е извършен опит за призоваване на този адрес, но той да е неуспешен /ал. 1 - когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит за призоваване на този адрес, страната се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ, направена поне един месец преди датата на заседанието; ал. 2 на чл. 35  - ако въпреки публикацията страната не се яви на заседанието, съдът й назначава представител.

Отвод за висящ процес – чл. 37. Lex pendens.
Чл. 37. Българският съд спира служебно образуваното пред него дело, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведен процес пред чуждестранен съд и се очаква, че той ще приключи в разумен срок с окончателно решение, което може да бъде признато и изпълнено в Република България.
 Условията за това са:
-между същите страни
-на същото основание и същата претенция
-висящ проце пред чужда правораздавателна институция
-разумен срок /срок според практиката на другия съд/
-да приключи с окончателно решение
-да може да бъде признато и изпълнено у нас решението /при спазване на условията за екзекватура/
Чл. 37 прокламира  зачитане на по-рано образуваният чуждестранен процес. По обуславящото отношение българският съд може не само да спре делото и да изчака решение, но и да се произнесе и да вземе решение.
Това са общите принципи, които важат пред наши компетентни органи.
По чл. 37 става дума за пълно покритие между делото на нашия и на чуждия съд.

Зачитане на висящ процес в чужбина – litis pendentis. КМЧП внесе изменение в отношението ни към висящ процес в чужбина. Съгласно чл. 9, ал. 4 /отм./ ГПК - българският съд не прекратява, нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд. Сега вече съгласно чл. 37 КМЧП – българският съд спира служебно образуваното пред него дело, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведен процес пред чуждестранен съд и се очаква, че той ще приключи в разумен срок с окончателно решение, което може да бъде признато и изпълнено в РБ.

Компетентност по обуславящо правоотношение
Чл. 38. (1) Българският съд взема становище и по обуславящи изхода на спора правоотношения, дори когато делата за тях не са му подведомствени.
(2) Когато по обуславящото правоотношение има висящ процес в чужбина, българският съд може да спре образуваното пред него дело, ако има основание да се очаква, че чуждестранното решение ще бъде признато в Република България.