16. Възлагане на делото на чуждестранен съд. Мълчаливо учредяване компетентност на българския съд.

Възлагането на делото на чужд съд е познато като формшопинг.

Възлагане на делото на чуждестранен съд
Чл. 23. (1) Когато предмет на делото е имуществено право и спорът не е от изключителната компетентност на българските съдилища, то може да бъде възложено на чуждестранен съд с писмено споразумение между страните. Когато българският съд е сезиран при наличие на такова споразумение, отводът на ответника трябва да бъде заявен най-късно до приключване на първото заседание по делото и преди той да е взел становище по съществото на спора. Изречение първо не се прилага по исковете за издръжка. – делото трябва да е за имуществено право, да не е от изключителна компетентност на българския съд, да има писмено споразумение и да не е за издръжка. Ако са налице изброените условия делото може да се възложи на чуждия съд. въпреки наличието на писмено споразумение ответникът трябва да направи отвод на първото заседание, в противен случай делото ще се гледа от наш съд.
(2) При условията на ал. 1, изречение първо на българските съдилища може да се възложи дело, подведомствено на чуждестранен съд. Това не се отнася за исковете за издръжка. – така може да се възложи делото на наш съд, съобразно разпоредбите на чуждото право.
(3) Доколкото от споразумението не следва друго, смята се, че то възлага на българските или чуждестранните съдилища изключителна компетентност по спора, за който е сключено.

Пророгационно споразумение – счита се, че предоставя изключителна компетентност на съда по конкретното дело. То трябва да се сключи до края на първото заседание и преди решаването на делото по същество.

Мълчаливо учредяване на компетентност:
Мълчаливо учредяване на компетентност на българския съд
Чл. 24. Когато компетентността на българските съдилища може да бъде уговорена със споразумение по чл. 23, ал. 1, тя се учредява и без такова споразумение, ако ответникът до приключване на първото заседание по делото я приеме изрично или мълчаливо чрез действия по съществото на спора.
Българският съд може да гледа делото, ако ответника приеме това с писмена декларация /изрично приемане/ или не се противопостави и предприеме съответните действия за решаване на делото по същество /мълчаливо приемане.