15. Международна компетентност на българските съдилища и други органи. Обща и специална компетентност; изключителна компетентност; компетентност по обуславящо правоотношение. Служебна проверка на международната компетентност. Международна компетентност поради връзка между делата.


Понятие - > право и задължение на нац. правораздавателни органи да разрешават спорове по частни ПО с МЕ.

Определяне на МК

МК на бг съд се определя от бг закон. От гл.т. на бг право, МК може да бъде разгледана единствено негативно, т.е. посочват се случаите, в които бг съдилища имат изкл. комп. БГ съд проверява комп. на чуждия съд от гл.т. на чуждото право, а спрямо бг закон, бг съд може да провери единствено дали е засегната неговата изкл. комп.
Други органи, освен съда, могат да имат комп. и това да:
·        Кметът, като орган по настойничество и попечителство;
·        Длъжностно лице по ГС
               и
·        Дипл. или консулски представител – чужд или бг, като органи по скл. на брак
·        Компетентен орган на чуждата държава
·        Бг нотариус
·        И др.

Поначало всяка държава опр. комп. на своите органи. Но тя може да се опр и съвместно по пътя на м/унар.договаряне въз основа на общи критерии. Опр. на МК е абс. условие за опр на приложимото право към ЧПО с МЕ. След като се установи, че бг съд е комп. да гледа съответното дело се решава въпросът и за местната подсъдност.
МК е проц. условие за допустимост на иска. И съдът следи служебно за нея – чл. 28 КМПЧ. Съдът проверява единствено собствената си комп. Определението за наличието/липсата на МК подлежи на въззивно и касационно обжалване. Липсата на МК право искът недопустим, а решението – нищожно.
Всяка държава суверенно опр. МК на своите органи, от което следват 2 важни положения:
1.      Съдилища на повече от една държава могат да се обявяват за комп да се произнвсат по един и същи въпрос с МЕ; Налице е т.нар. паралелна комп., а възможността страните (или ищецът) да иберат по-изгоден съд -> „купуване на съд“
2.      Съдилищата на различните държави, свързани с ПО могат да се обявяват за некомп. Ако такъв проблем възникне пред бг съд, той следва да действа по необходимост, в съответствие с общия принцип , който изкл. отказ от правосъдие.

Ограничения на МК

Свързани са с правния принцип (конституционен) на ефективна съдебна защита на законни права и интереси на граждани и Юл (чл. 56 КРБ). Това е забрана за МК на бг органи, когато случаите са изкл. свързани с чужди правни системи (Принцип на ненамеса). Предоставяне на МК на бг органи е необходимо при наличие на достатъчна връзка (Принцип на достатъчната връзка на случая с бг правна с-ма). Решението на съда следва да може да бъде признато и ефективно изпълнено.

Съдебен имунитет

Бг съд е комп. да разгледа дела, по които страна е чужда държава или лице със съдебен имунитет:
1.      При отказ от иск
2.      По искове, основани на договорни отношения, когато изп. на задължението е в РБ
3.      По искове за вреди от непозволено увреждане, когато то е извършено в РБ
4.      По искове относно права в/у наследствено имущество и незаето наследство в РБ;
5.      По дела от изкл. ком на бг съд
Бг съд не е комп. да гледа дела, свързани с:
1.      Правни сделки и действия, извършени в изп. на официалните функции на лицата, съотв. във връзка с упр. на суверенни права на чуждата държава.
По отн. на чуждите държави и техните органи действа принципът Равен над равен няма юрисдикция – това важи винаги, когато държавата изпълнява своите властнически правомощия. Но когато тя е субект на ЧПО, тя не се ползва с имунитет.
Виж Конвенция на ООН за юрисдикционните имунитети на държавите и тяхната собственост, приета с резолюция 59/38 през 16.12.2004г. Ако държавата е длъжник по търговска сделка с чуждестранно Фл или Юл и по силата на приложимите норми на МЧП споровете по тази сделка попадат под юрисдикцията на съдилищата на друга държава, то тази тяхна комп. не може да бъде отклонена! От този принцип има и изкл. – например, ако другата страна е също държава или страните изрично са се споразумели в обратен смисъл.
Виж Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пространства на РБ – имунитет на държавните кораби, които са чужди и с нетърговска цел. Бг органи не са комп. да предприемат обезпечителни и принудителни мерки срещу тях. Чуждите държавни кораби с търговска цел – стопанска дейност не се ползват със съдебен имунитет.
Имунитетът на държавата се разпростира и върху дипл. агенти и консулските служители – виж Виенска конвенция за дипломатическите отношения от 1968г. и Виенска конвенция за консулските отношения от 1989г. Той съществува и след прекратяване на офиц. представителни функции на лицето. Този имунитет се отнася към х-ера на дейността, а не към самото лице. След оттегляне на акредитацията дипл. агент губи личния си имунитет, но това не означава, че може да бъде съден за действия, извършени в качеството му такъв.
С имунитет се ползват и специалните мисии и представителства – Конвенция за специалните мисии от 1987г или споразумение за статуца на НАТО, нац. представители и м/унар. служители.

Критерии за определяне на МК

Необходимо е да съществува достатъчна връзка м/у делото и съдът, който ще се обяви за комп. Т.е. доколкото компетентността на съда осигурява ефективно правосъдие, достъп на страните до съд и ограничава случаите на отказ от правосъдие.
Но при определяне на приложимото право се търси най-тясната (силната) връзка м/у ПО и закона.
1)     Личен критерий -> така се опр. общата комп. на бг съд по КМЧП – бг съд е комп. ВИНАГИ, когато ищецът/молителят е бг гражданин или е Юл, регистрирано в РБ
2)     Териториален критерий ->  според КМЧП, бг съд е комп., когато ответникът има ОМ у нас, или когато вредоносното деяние е изв. в РБ или вредите или част от тях са настъпили у нас;
3)     Волята на страните -> страните по спора могат да се споразуменят той да се разгледа от ибран от тях съд с писмено споразумение или мълчаливо. Това е т.нар. пророгационно споразумение. С него се счита, че е дадена изкл. комп на уговорения съд, освен ако не е уговорено друго.
4)     Връзка м/у делата -> при няколко ответника, ако основанията за комп. са налице спрямо един от тях или ако връзката м/у делата налага общото им разглеждане. Например, насрещният иск.

Висящ процес

Паралелна комп. – един и същ може да бъде разглеждат от съдилищата на няколко държави. Комп. е в полза на по-рано заведеното дело, ако може да се очаква приключването му в разумен срок с решение, което може да бъде признато и изпълнено в РБ. Бг съд служебно спира делото и изчаква прикл. на чуждия процес.

Изкл. комп. на бг съд според КМЧП

1)     По дела за вещни права в/у недв. имоти
2)     По искове за права в/у обекти на инд. собственост, когато патентът е издаден или регистрацията е изв. у нас
3)      По дела за правното положение на регистрирани у нас Юл
4)     За изв. на действия по принудително изп. по чл. 26
5)     В други случаи, ако те се предвидят изрично в норм. акт – чл. 22
Едно чуждестранно решение може да бъде признато и изп. в РБ, според КМЧП, само когато чуждестранният съд или орган е бил комп. според разпоредбите на бг право.