13. Обществен ред в международното частно право- същност, функции и последици. Особени повелителни норми.

Съображение за обществен ред -> то представлява тези граници, които се установяват от националното право при прилагането на чуждото право така, както то се предписва от отпращащите норми. Границите на прилагането на чуждото право са законово установени от националния правопорадък и не могат да водят до произвол от страна на правоприлагащия орган. То предполага такива последици от прилагането на чуждото право съобразно конкретната фактическа ситуация, които са явно несъвместими с основните принципи на правото на сезирания съд. То се явява регулативен инструмент за коригиране прилагането на чуждото право. То изисква от съдията да прецени последиците от прилагането на правото по отпращащата норма и да го съпостави със собствения си правен ред и при явно и несъвместимо противоречие да откаже/отклони прилагането на чуждото право. То е уредено в чл. 45 от КМЧП. Общественият ред е ВИНАГИ вътрешен ред на сезирания съд, който не прилага чужд обществен ред! Резултатът от прилагане на чуждото право може да бъде в несъответствие само с правото на сезирания съд. То има ВИНАГИ темпорален х-ер –> преценява се към момента на прилагане на съответното чуждо право.
Съдържание на понятието “обществен ред“ – няма законово определение. Счита се, че това са основни принципи, закрепени в ГП. Нормите на чл. 26 ЗЗД, например, са норма на обществен ред.
В Регламент Рим 2 относно извъндоговорните отношения и Регламент Рим1 към договорните отношения са съдържат разпоредби, оправомощаващи съдът да не приложи чуждото право, когато то противоречи на обществения ред на сезирания съд. Следователно, налице са такива норми и в национално право, и в наднационално право.
Функции на обществения ред:
§  Негативна функция – когато чуждото право не следва да се прилага поради противоречие с обществения ред и се парира действието на чуждите разрешителни разпоредби. Местният обществен ред не позволява действието на чужди позволителни норми и не се забранява позволеното в чужда уредба;
§  Позитивна функция – разрешаване на действия, забранени от чуждия правен ред;
Границите, които се поставят при съображението за обществен ред са много тесни. Законът изисква да влезе в действие това съображение, само когато чуждата норма има явна несъвместимост. Законодателят е толкова строг, защото това е де факто едно оправомощаване на съда да не приложи МЧП норма.
Съображението за обществен ред, поради това, че няма да бъде приложено чуждото право, във връзка с последиците, които ще се предизвикат, поставя въпроса Какво ще прави съда след като не прилага чуждото право? Законът определя реда, в който трябва да действа правоприлагащият орган:
1.      Съдът е длъжен да потърси друга норма в чуждото право и да я приложи.
2.      Едва след това законът му позволява да приложи собственото си право.
Съображението за обществен ред намира голямо приложение в признаването и допускането на чуждестранни решения. Това е записано и в много регламенти. Т.е. понятието „обществен ред“ на сезирания съд в тези случаи обикновено има предвид процесуалното право на сезирания съд. Това е постановено в решението Кромбах на Съда на ЕО, съгласно което тогава, когато в производството пред съответната чужда държава съдът не е допуснал една от страните или не е извършил действие, с което да осигури на една от страните в процеса възможността на да защити своите права, , това е нарушение на обществения ред, тъй като се нарушава правото на защита на страната.
Съществува ли понятието „обществен ред“ по силата на европейското право? Такова понятие все още няма, макар че в теорията се установява правилото, че нормите, който ЕС съдържат в първичното законодателство представляват норми на обществения ред.
Особени повелителни норми
Понятието „обществен ред“ следва да се разграничава от понятието „особени повелителни норми“ – те са отделно регламентирани в чл. 46 КМЧП. Те са такива норми, които също имат за цел защита на определени обществени отношения (ОО) и имат следните х-рни черти:
1.      ВИНАГИ са материалноправни норми. Те са различни от материалноправни норми, уреждащи материални ПО с МЕ, това са материални норми на вътрешното право;
2.      функционална х-стика – предмет на регулиране на тези правни норми са важни и съществени за държавата ПО -> те обикновено регулират публичноправни отношения – митнически норми, валутно законодателство; Те са преки норми.

Разграничение: Обикновени повелителни и особени повелителни норми -> разликста е в степента на защита на обществения интерес; Съдът преценява степента на повелителност и на защита на обществения интерес. Той остава единствен индикатор за това дали определени норми биха се квалифицирали като особено повелителни норми или не. При съображението за обществен ред се отклонява прилагането на чуждото право, а при особените повелителни норми то се прилага като съответната норма на приложимото чуждо право или се заменя с особената повелителна норма на местното право, или заедно с чуждото право се прилага и особената повелитена норма.
Чл. 46, ал.2 КМЧП урежда възможност на съда да вземе предвид повелителните норми на трета държава, с която ПО е свързано. Но той не е длъжен!
В рамките на ЕС задължителното прилагане на вътрешните особени повелителни норми на сезирания съд може да бъде съществено повлияно от основни принципи, действащи в рамките на ЕС. Това е посочено в известното дело Арблейд (Arblade) С-376/ 1996 г. относно противоречието на особените повелителни норми на сезирания съд с правото на ЕС. 
Другото знаково дело е делото С-381/ 98 Ингмар (Ingmar).