11. Установяване съдържанието на чуждото право. Тълкуване и прилагане на чуждото право.

Установяване съдържнаието на чуждото право е проблем на правоприлагането на отпращащите норми. Ако въпросът за зачитане на чуждото право е проблем на съотношението на националния правен ред (дали той съдържа двустранни отпращащи нрми) и е въпрос на законодателя, то установяване на чуждото право е дейност на правоприлагащия орган. Проблемът е колкото процесуален, толкова и материалноправен. Чуждото право се прилага не само от съда, но и от всички правоприлагащи органи, включително и от страните по ПО, когато то се развива нормално и не е налице правен спор м/у тях.
Съгласно чл. 118, ал.2 КМЧП, чуждото право се взема предвид при признаването и допускане изпълнението на чуждестранни съдебни решение (т.нар. непосредствено признание). Прилагането на чуждото право е последница и непосредствено е свързано с прилагането на отпращащите норми и въпрос на това до колко се спазва материалният закон. В теоретично отношение са налице два основни въпроса с практически последици относно това какво е чудото право – дали е факт или право. Ако националното МЧП възприема чуждото право като факт, то той се доказва от страните -> доказателствената тежест лежи в/у тях. А ако то се възприема като право наравно с правния ред на държавата, от която изхожда частно-правната норма, то установяването на съдържанието му ще тежи в/у съда по принципа „Съдът знае правото“.

Установяване съдържанието на чуждото право включва:
·        Предмет на установяване
·        Субекти
·        Последици от неустановяване на чужото право

Предмет на установяване
Съгласно чл. 43, ал.1 КМЧП, установяват се действащите в друга държава правни норми. (Чуждото право се установява от правоприлагащия орган в неговата цялост с оглед уредбата на съответното ПО -> комплексът от правни норми или т.нар. логическа норма, всичко, свързано с това ПО). Установяване на чуждото право става в момента на правоприлагането с това съдържание към момента на решаване на спора. Освен конкретните норми, уреждащи ПО и към които отпраща съответната м/ународнс частноправна норма, в чуждото право се налага да се установят и редица правни норми, свързани с тази конкретна норма.
            Ако бг МЧП норма изисква прилагане на друга правна норма, установяваща прецедент, то следва да се докаже и неговото съдържание.
По отношение на своето право, държавата е архитект, а по отношение на чуждото право – фотограф, взема го така, както се използва в чуждата държава.
N.B. Правото на ЕС не е чуждо право! То е част от правната система на всяка държава-членка, и също се ползва с приоритет по отношение на националното право.
Възможно е в чуждото право да се съдържат конвенционални разпоредби, които не се съдържат в националната правна с-ма. И те следва също да бъдат изследвани.
Възможно е също да се наложи и установяване (изследването) и на обичая в съответната област на правото. Същото важи и за процесуалното право.
При алтернативните привръзки, пред правоприлагащия орган стоят две възможности, според това как е формулирана отпращащата норма. Ако тя дава възможност за алтернативно приложение, правоприлагащият орган може да установи съдържанието на чуждото право, към което отпраща само една част от привръзката – например, чл. 94, ал.6 КМЧП. В същото време, тези привръзки са възможност на органа да се пребори с/у евентуалната невъзможност да установи съдържанието на чуждото право. В други случаи, самата норма може да задължава органа да установи съдържанието на чуждото право по отношение на всяка от привръзките. Например, чл. 87 КМЧП. В този случай органът следва да издири правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка и отечественото право на търсещия издръжка.
Съдържанието на чужда отпращаща норма -> какво включва тя - само материалното право или и чуждото МЧП? Чуждо публично право не се установява!

 Интерлокално и интерперсонално право – чл. 41 КМЧП

*Интерлокално право -> когато е налице федерална държава отделните териториална единици имат различни правни системи от тази на федералната държава – например, САЩ, които имат щатско и федерално законодателство, Германия, Швейцария и др.
Принципът, който се съдържа в КМЧП е, че законодателството или правната система на федерацията определя дали към конкретното ПО ще се приложи правото на териториалната единица или това, което важи за федерацията. Ако федералното право не съдържа указания относно приложимата правна система по отношение на дадено ПО, то правоприлагащият орган се ръководи от принципа на най-тясната връзка, т.е. прилага правната ситема на тази териториална единица, с която ПО е в най-тясна връзка.
Чл.41, ал.2 КМЧП съдържа конкретна разпредба относно договорните и извъндоговорните отношения. Когато териториалната единица има отделна уредба за двата вида отношения, то се счита, че тя представлява отделна държава. Когато съгласно договора следва да се приложи правото на САЩ и седалището е в Калифорния, която има отделна уредба на продажбените ПО, то не се търси федералното право, а директно се отправяме към правото на отделната териториална единица – Калифорния.
*Интерперсоналното право -> когато в правна система са налице норми относно отделни групи лица. Например, в Ливан са налице различни норми по отношение на мюсюлманите и християните. Тогава правоприлагащият орган следва указанията на съответното държавно право относно това коя правна система спрямо коя група граждани на съответната чужда държава да приложи. Принципът е, че ако в правната система няма указания за приложимото право относно конкретната група граждани, то органът на съответната чужда държава прилага нормите, с които ПО е в най-тясна връзка.
Прилагане на правото на непризнатата държава -> т.е. на държава която не е призната в дипломатическо отношение.  Непризнатата държава е въпрос на публичното право. МЧП се занимава с граждански ПО с МЕ и се счита за достатъчно обстоятелството, че органите на дадена държава осъществяват контрол на дадена държава, имат законодателна дейност, т.е. имат собствена правна с-ма, която следва да бъде прилагана от държавите, независимо дали те са я признали като самостоятелна държава или не.
*Интертемпоралното стълкновение -> не е въпрос на МЧП, а е разграничение на действието на законите във времето. Въпрос само на вътрешното материално право, приложимо въз основа на отпращащата норма.