11. Данъчна правосубектност.

Под правосубектност в данъчното право се разбира, че едно лице е социална даденост, могат да бъдат потенциални субекти на права и задължения установени в данъчните закони. По общо правило данъчната правосубектност следва гражданската, т.е ФЛ придобива гражданска правосубектност с раждането си, а ЮЛ – с учредяването си получават и данъчна правосубектност.
Данъчният закон може да създаде първична правосубектност – чл.9, ал.2 ДОПК – В производствата по този текст неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на ЮЛ. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие.
Клонът на търговското дружество влиза в едно общо понятие – място на стопанска дейност, което е определено в параграф 1, т.5 от допълните разпоредби на ДОПК. Чрез това понятие се цели да се локализира дейността на чуждестранното лице на територията на страната, за да може чрез мястото да се обложи с данък върху печалбата.
Данъчния закон допълнително характеризира лицата като местни и чуждестранни. Местните са неограничено данъчно задължени, а чуждестранните са ограничено данъчно задължени. Критериите за “местно” и “чуждестранно” лице са определени в данъчния закон и могат да се различават от критериите на търговското право и валутното законодателство.
От значение за ФЛ е местопребиваването на лицата без значение от гражданството.
Държавните органи имат правомощия, а не права и задължения. Правомощията им са дадени със закон и изразяват тяхната правосубектност.