10. Препращане – същност и видове. Правна уредба в българското международно частно право.


*Препращане  - институт, характерен само за МЧП, свързан с действието на отпращащите норми. Когато отпращащата норма на сезирания съд или правоприлагащия орган насочва към чуждо право, обикновено не се уточнява какво трябва да се разбира под чуждо право: дали в него се включва само материалното право, или и съответното чуждо международно частно право. И в този смисъл дали националното или международното частно право допуска препращането. Препращането по принцип се урежда в общата част на МЧП на всяка държава. Често пъти в самия НА то е означено с термина, с който е възникнало в резултат на съдебната практика – renvoi (ранвоа).
Пример: т.нар. Дело Форгон
Причината за възникването на препращането е националната природа на отпращащите норми в различните правни с-ми. В този случай, поради обстоятелството, че отпращащите норми съдържат различни привръзки за привръзване на ПО към даден правен ред, възниква препращането.
За да възникне препращане са необходими три съществени елемента:
1)     Чуждото право да се схваща като право в неговата цялост – т.е. в него да се включват и международно-частните правни норми;
2)     Чуждото право да съдържа норма относно този тип ПО или субективно право. Т.е. трябва да има един и същ фактически състав в двете препращащи норми. Това условие обикновено е налице, тъй като МЧП норми уреждат цели институти, а не отделни факти.
3)     Привръзката, която се съдържа, или критерият на привързване, който се съдържа в отпращащата норма на сезирания съд, да бъде различна от привръзката, която се съдържа в чуждото право.
При наличието на тези три елемента може да възникне препращането.

Видове препращане
Развръщане:
§  когато чуждата отпращаща норма при осъществяване на конкретния фактически състав връща към правото на сезирания съд или на правоприлагащия орган („връщане“ или препращане в първа степен), и
§  когато при осъществяване на фактическия състав чуждата отпращаща норма отпраща към правото на трета държава („същинско препращане“ или препращане във втора степен).Препращането е винаги при реализирането на един фактически състав.
Въпросът, който възниква е до кой момент може това връщане и същинско препращане да съществува? Степента, до която се допуска препращането се урежда от самия законодател.
        I.            Допуска ли се препращането? – у нас чл. 40, ал. 1 КМЧП урежда допускането на препращането. Т.е. че се допуска у нас. Има такива държави, които не  допускат препращането.
      II.            До кога? – чл. 40, ал. 3 КМЧП: когато имаме връщане се прилага бълг.материално право. Когато имаме препращане във втора степен – прилага се чуждото материално право. Бидейки съд  lege fori, самият закон на сезирания съд определя до кога става препращането.
    III.            Кои са изключенията и при кои ПО препращане не се допуска:
a)      Правното положение на Юл. Това е така, за да се осигури сигурност в оборота. И това, че особено при Юл са предвидени различни критерий за определяне на тяхната националност. 
b)     Формата на правните сделки. Защо? С оглед сигурност на оборота. Освен това, при формата на правните сделки по принцип са допуснати алтернативни привръзки: т.е. формата на правната сделка се определя или от правото на държавата, в която е сключена сделката или от държавата, която урежда сделката по същество. Това не се отнася за формата на брака – там е допустимо препращането.
c)      Договорните ПО (чл. 40, ал. 2). Автономия на волята – страните да изберат приложимо право към договорното или извъндоговорното ПО. Т.е. избор на приложимо право означава свобода на волята. Когато страните избират приложимото право, то те избират материалното право, защото искат ПО им да се развие по него. Приложимо право може да се избере и към деликтните ПО, но след като е възникнало деликтното ПО. В тези случаи, когато има избор на приложимо право не се допуска препращане. Препращането е изключено и при обективно приложимото право при договорни и извъндоговорни задължения. Това е предвидено в КМЧП, в Регламент Рим 1 и пр.
d)     Издръжката.
Т.е. допустимо е препращането при определяне правния статут на Фл, личните и семейните ПО, когато съпрузите не са избрали приложимо право към имуществените си ПО, развода, произхода, (при вещните ПО не е възможно)