10. Данъчни правоотношения. Обща характеристика. Видове. Юридически факти и фактически състави на данъчното право.

Дан.правоотн-е се хар. с това, че то е последица от едно общо задължаване, без вр/ка с конкретни индивидуални лица, което засяга всички, които се намират в едно обективно и предвидено полож-е. Това полож-е се отнася еднакво към всички и колкото пъти в съотв.- периоди се повтаря или се констатира като съществуващо, поражда същото дан.отношение.Определянето и събирането на данъците е акт на управленската дейност на изпълн.- власт.Законното управл-е е ограничено в определянето и събирането на данъците от законите, които, като определят правата на д-вата, едновременно гарантират и правата на данъкоплатците.Това означ., че гражданите могат да бъдат поставени в полож-ето на данъкоплатци само по силата на закон.Само чрез вече съществуващ дан. закон може да се създаде дан.правоотн-е – при липсата на закон никаква властническа дейност и никакво разпореждане не могат да породят дан.правоотнош-е.
Предмет на дан.правоотн-е е плащането, което трябва да извърши зад.субект в полза на държ-.съкровище. Задълженият е субектът на дан.задълж-е като последица от дан.отношение, създадено от закона. Възникването и развитието на дан.правоотнош-е е процес, в който участват д-вата в лицето на компетентният орган, физ. и юрид.лица. Този процес обхваща определянето на дан.основа, издаването на дан.акт, конкретизиране на размера на данъка и изпълн-ето на ликвидното и изискуемо дан.вземане. Хар. за дан.правоотнош-е е това, че прилагането на дан.норма се осъщ. в някои случаи от зад.лице. Напр. при облагането с корпоративен данък трябва да бъде подадена дан. декларация, същото е и при гражданите със свободни професии по ЗДДФЛ.
Х-ка на ДПР – Има 3 момента: 1.Първият се свежда до правото на държавата да определи онези общ-икономич. отнош-я, които са предметна пр. регулиране с дан.норма. 2.Вторият момент обхваща правния анализ на вече регулираните отнош-я – какви факти на обект.- действителност са обхванати и какво предметно съдърж-е им е придал законът.3.На трето място, предмет на анализ са конкретните волеизявления на органите по приходите и оправомощените лица при прилагането на дан.норма.
Класификация на дан.правоотношения: а/ материалноправни и процесуалноправни; б/ в зависимост от материята, предмет на пр.регулиране делим на: ДПр-я произлизащи от данъци; от задължителни финансови вноски и от такси.; в/ В зависимост от пасивния субект – ДПр-я, при които субект е физ.лице и такива при които субект е юрид.лице.
За да възникне същинското данъчно задължение е нужно да се проявят предвидените в хипотезиса на данъчната норма ЮФ, а именно обектът на облагане и връзката му със субекта на облагане. По принцип и в Данъчното право ЮФ се делят на: -прости и сложни, -действия и събития, -правомерни и неправомерни.
Особеното е, че по отношение на същинските данъчни правоотношения ЮФ са събития от гл.т. на данъчноправните последици. Сделката в ГП е ЮФ-действие, т.страните желаят настъпването на ГП последици. По отношение на ДПр тази сделка е събитие, т.к. данъчно правните последици не настъпват по волята на страните , а са уредени в закона. Т.к. данъчното задължение възниква ex lege, данъчните актове на органите по приходите НЕ СА ЮФ по отношение на същинските данъчни правоотношения, от тях не възникват данъчни задължения, но пък са ЮФ за процесуални правоотношения.