1. Обща характеристика на данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране. Разграничение и съотношение между данъчното право и другите правни отрасли.

Данъчното право като обективно право не е самостоятелен правен отрасъл, а е част от финансовото право, защото при него не може да се установи самостоятелен предмет и метод на правно регулиране. Данъчното право има за предмет само част от обществените отношения, които са предмет на финансовото право, а методът е същият – властнически. Голяма част от теорията на финансовото право е изградена въз основа на данъчното право. И данъчното право регламентира отношения, които имат принципно паричен характер /същински отношения, но заедно с тях съществуват и организационни / несъщински отношения – устройствени, процесуални (обжалване на данъчен акт), контролни (данъчна ревизия). Те нямат за пряк обект движението на парични средства, а подпомагат защитата им.

Отношенията, които регламентира данъчното право са част от предмета на финансовото право – отношенията само по повод разпределението на националния доход и постъпването на парични средства в бюджета. То няма за предмет разпределителните отношения, разходването на бюджетни средства, финансов контрол (като контрол за законосъобразност и целесъобразност за боравене с бюджетни средства). За законосъобразното развитие на ДПО са създадени специални контролни норми, които също се включват в предмета на данъчното право.

ДПО имат характеристиката на финансови ПО. Те са публичноправни – възникват по повод осъществяването на държавната дейност. Характеристика:
- единият субект винаги е държавата - чрез орган на данъчната администрация;
- те са желани от държавата /без данъците тя не може да съществува, те са неин атрибут/;
- те съществуват само като правни отношения – възникват, развиват се и се погасяват въз основа на правна норма;
- те имат паричен характер, т.е. развиват се по повод движението на парични средства към бюджета.

Методът на правно регулиране е властническият, който включва наличието на диспозитивни норми. Данъчните органи действат изключително в условията на обвързана компетентност, а актовете им имат принципно декларативно действие.
Сравнение с други правни отрасли:
1. С конституционното право – данъчното право е сходно по две съображения:
- това са два публичноправни отрасъла;
- Конституцията на РБ съдържа норми, които са източник на данъчното право /чл. 60/.
Конституционното право има обаче друг предмет на правно регулиране – устройство, форма на държавно регулиране и т.н. Конституцията на РБ закрепва основното задължение на гражданите да плащат данъци, а чл. 60 установява принципите, въз основа на които се изгражда данъчното законодателство. Въз основа на тази правна норма са приети и действащите данъчни закони.
2. С административното право – различен е предметът на правно регулиране. Административното право се занимава с управлението на държавата. Данъчната дейност също е управленска и се върши от административни по своя характер органи. Но административното право не включва в предмета си отношенията по повод разпределението на националния доход.
3. С гражданското право – имат разлика и в предмета на правно регулиране, и в метода. Гражданските и търговските отношения не са свързани с процесите на разпределение на националния доход, а данъчното право не се занимава с личните и неимуществените отношения. В гражданското право субектите винаги са равнопоставени  а в данъчното - един от субектите винаги е държавен орган, с властнически правомощия.

Данъчното право си взаимодейства и с други правни отрасли. То ползва заемки от АП и КП и най-често данъчните закони препращат по процедурни въпроси към АПК, а при установяване на адм.нарушения към ЗАНН. ДОПК съдържа препратки към АПК, ЗАНН, ГПК.
За да се развият ДПО трябва да се проявят предвидените в хипотезиса на правната норма ЮФ. При приложението на ДПН има различни хипотези. Възможно е нормата да действа самостоятелно – например, ако 1 лице получава доходи от дейност, която е в разрешителен режим, а няма разрешение; плащането на данъци не замества разрешението, а данъкът се дължи, независимо, че липсва разрешение, т.е. водещ е доходът на лицето, а не нарушаването на разрешителния режим, което отделно би било санкционирано с глоба. Най-често ДПН се прилага в резултат на развило се преди това ГП или ТП отношение – трудов договор /плаща се ДОД/, сделка /плаща се ДДС/ и т.н. Възможно е прилагането на ДПН да доведе до прилагане на ГП норма – напр., ако 1 лице съсобственик плати целия данък върху НИ може да поиска от другите съсобстгвеници тяхната част на основание гестия или неоснователно обогатяване.
Тези възможности следва да се отчитат при практическото приложение на ДПН.