9. Определяне на приложимото право към правния статут на търговското дружество като основен субект на международните търговски правоотношения.

Следващия елемент на международния търговски оборот се свежда до СУБЕКТИТЕ
Докато участник – държавата – която регулира, участва в тази регламентация и може да бъде и субект.
ОСНОВНИТЕ СУБЕКТИ на частните търговски правоотношения са търговците, ЮЛ
Всяко търговско дружество, всяко юл има националност, както фл, ЮЛ без националност не може да има, защото, ЮЛ се създава по силата на определен правен ред, то възниква въз основа на този правен ред, съществува въз основа на определен правен ред и следователно е привързано към него. В същото време обаче в международния оборот – критерият за националност на дадено ЮЛ се определя от МЧП на съответната правна система, следователно независимо от това по силата на кой правен субект е възникнала дадена юридическа личност, мчп казва под егидата на коя национална система ще го признава то. В международното общуване и в позитивното право са възприети два основни критерия за определяне националността на юл с техните подвидове, тези критерии се съдържат в МЧП-те норми
Критерии за определяне националност на ЮЛ се съдържат в МЧП на всяка национална правна система и те са ДВА с техните под видове
1. По месторегистрацията на ЮЛ – първи критерий – т.е. държаваат, по силата на правния ред на която е създадено ЮЛ му придава националност, НО не по силата на собственото си национално право, а поради това, че да кажем българското национално право е възприело този критерий – правоприлагащия орган се ръководи от собствената си международно-частно правна норма – когато трябва да се определи приложимото право на едно ЮЛ, българския орган трябва да се позове на член 56 от КДМЧП – по месторегистрация – т.нар. ТЕОРИЯ НА ИНКОРПОРАЦИЯТА – виж МЧП ще проверява!!!
Друг подвид на Теорията на инкорпорацията е т.нар . Уставно седалище – то е разновидност на теорията на месторегистрацията – защо е разновидност – от сравнително правното проучване става ясно, че обикновено дружеството се регистрира и учредява в държавата, в която се намира седалището , вписано с негови учредителни документи, уставното седалище в повечето случаи съвпада с мястото на регистрация;

2. друг критерий в позитивното право за определяне националността – ПО СЕДАЛИЩЕТО НА УПРАВЛЕНИЕ – има се предвид действителното управление, не това, където е регистрирано дружеството, а там, откъдето се осъществява ефективното ръководство на неговата дейност. Този критерий е възприет в редица европейски държави – Франция,Германия, Австрия, има се предвид това място, откъдето се ръководи ежедневната дейност на дружеството, а не там, където се събира общото събрание на акционерите. Обикновено то се събира там, където е уставното седалище, често седалището на действително управление се определя като място на централната администрация.

В правната литература се разглежда и още един критерий
3. той НИКЪДЕ НЕ ВЪЗПРИЕТ, И НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯ КАТО КРИТЕРИЙ ЗА НАЦИОНАЛНОСТ – Т.НАР. КРИТЕРИЙ ЗА КОНТРОЛА
Има се предвид определяне на националността на ЮЛ или търговското дружество, в зависимост от гражданството на лицата, които държат контролният пакет акции. /на ФЛ/ - може да е критерий а определяне права и задължение на чуждестранните физически или юридически лица – Законът за кредитните институции – тогава когато контролния пакет от акции се държи от чуждестранни ФЛ или ЮЛ – но това е с оглед да им се предоставят определени права и задължения, не касае определянето на националността. Спогодбите за насърчаване на инвестициите – в определяне на понятието местно и чуждестранно лице.

Определянето на националността е ПРАВООПРЕДЕЛЯЩА за приложимото право към правния статут на ЮЛ или Търговското дружество, следователно въз основа на тази националност се определя приложимото право или т.нар. lex societatis , към правния статут на ЮЛ. Това е много по-широко понятие отколкото националността, личният закон на ЮЛ има определен обхват, т.е. регулира вътрешния живот и правоотношенията, които се развиват вътре в търговското дружество
Националността има значение и с оглед признаването на ЮЛ, не е толкова прост този аспект, относно признаване на съществуването на ЮЛ, в международното частно право са правени многократни опити за сключване на международна конвенция, която да уреди взаимното признаване на ЮЛ, до сключването на тази конвенция така и не се стигна.
В Признаването на пълната правосубектност на едно чуждестранно ЮЛ отдавна вече е преминало изискването да има конкретен акт на държавата, за да може чуждестранното ЮЛ да бъде признато като правен субект. Въпросът за признаването е свързан и с въпроса за КВАЛИФИКАЦИЯТА – въпросите са много деликатни в областта на търговските дружества – напр. По нашето право едно ТД, което е създадено съгласно чуждото право, попълва или отговаря на всички изисквания да бъде ЮЛ, има самостоятено имущество, отговаря самостоятелно за права изадължения, пълноправен участник в стопанския оборот, но чуждото право, по силата на което то е създадено и което се явява lex societatis не му придава тези качества, едновременно с това квалификацията в МЧП на обема на отпращаща норма се извършва по закона на сезирания съд - ??? тъй като това понятие ТД се включва в обема на отпращаща норма ще бъде ли квалифицирано като ЮЛ или ще се вземе предвид чуждото право, по силата на която то е създадено и чиято националност му придава българското право?!
Възприема се в областта на ТД, че личният закон е този и единствено този, който определя дали съответният по ТД има качеството на ЮЛ или не!!!
Разграничителната линия между признаването на чуждите ЮЛ и допускане до осъществяване на дейност на местна територия е твърде деликатна, размита
Едно чуждо ЮЛ може да бъде признато и да не бъде допуснато до упражняване дейност на местна територия и обратно, НО това са два различни елемента