9. Възрастни

Голяма част от населението на държавата, която също така е под международноправна закрила, чийто право на достоен живот не е гарантирано, са възрастните /т. нар. “стари хора”, “пенсионери”, “трета възраст”/, независимо от това, че те са равнопоставени с останалите граждани. Това са хората, които със своя дългогодишен труд са допринесли за създаването на материалните блага в държавата и вместо да живеят безгрижно и щастливо, преобладаващата част от тях са недохранени и гладуват, студуват /изключват парното отопление и др./, живеят мизерно с пенсии, които не стигат за нищо /тъй като при преразпределението на материалните блага - приватизация и т.н., те не получават нищо/. Международният пакт за икономически, социални и културни права, съгласно чл. 2, ал. 2 предвижда, че държавата “се задължава да осигури упражняването на провъзгласените в този Пакт права u1073 без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, пол, език, религия. . .или всякакви други признаци”. Тъй като изрично не е посочено дискриминация по признак, възраст, то съгласно изречението”по всякакви други признаци” се подразбира признака възраст или старост.
Под дискриминация, основаваща се на признака “възраст” се приема, че държавата не може да допусне изключение по отношение напр. правото, признато в чл. 11 на Пакта, че всяко лице има право “на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснатото подобряване условията на живот”. Това означава, че възрастните хора никой няма право да ги ограничава или лишава от необходимите средства, за да живеят достойно и, ако не богато, то на задоволително жизнено ниво.
Възрастното поколение се нуждае преди всичко от предоставяне и гарантиране на практика на социални и икономически права, които, както се вижда, на хартия ги има. Като се има предвид трагичното състояние, в което са поставени възрастните в повечето държави е очевидно, че или политическата класа смята, че възрастните са социално защитени, или, че те не се нуждаят от такава закрила.