8. Привилегии и имунитети на специалните мисии

1. Уводни бележки. Специалната мисия се изпраща за изпълнение на определени задачи, характерът на които обуславя различен във всеки случай обем на привилегиите и имунитетите.
Като се има предвид обичайната практика на държавите, тяхното законодателство и Конвенцията за специалните мисии, възможно е да се очертаят привилегиите и имунитетите на тези мисии.
В основни линии режимът на специалните мисии в областта на привилегиите и имунитетите съвпада с онзи, който се признава на постоянните дипломатически представителства.

2. Отделни видове привилегии и имунитети. Приемащата държава трябва преди всичко да окаже на изпращащата държава помощ в получаването на помещение, ако такова е нужно за разполагане на официалната мисия, както и на помещения, необходими за членовете на мисията (чл. 23 от конвенцията). Приемащата държава е длъжна да предостави на специалната мисия всички възможности за изпълнението на нейните функции, като се съобразява с характера и със задачата на специалната мисия.
Помещението на специалната мисия е неприкосновено. Властите на приемащата държава не могат да влизат в него, освен със съгласието на ръководителя на мисията или на лицето, което го замества, или в определени случаи - на ръководителя на диплома-тическото представителство, акредитирано в дадена държава. Съгласието се предполага в случай на пожар или на друго стихийно бедствие, което налага незабавни мерки за защита.
Приемащата държава има специално задължение да взема всички необходими мерки за защита на помещенията на мисията от всякакво нахлуване или нанасяне на вреди, както и за предотвратяване на всякакво нарушение на спокойствието на мисията или за оскърбяване на достойнството й. Помещенията на мисията, предметите на нейната обстановка и друго намиращо се в тях имущество, както и превозните средства се ползват с имунитет срещу обиск, арест и изпълнителни действия.
Изпращащата държава, ръководителят на мисията, мисията като цяло и нейните членове се освобождават от всякакви държавни, районни и общински данъци, такси и мита по отношение на мисията. Изключение са таксите, които представляват плащане за конкретни видове услуги.
Архивите и документите на мисията са неприкосновени по всяко време и независимо от тяхното местонахождение.
Държавата на пребиваването трябва да разрешава и охранява свободните връзки на мисията за различни официални цели. При връзки с правителството и с други представителства и с консулства на изпращащата държава, където и да се намират те, мисията може да се ползва от всички подходящи средства, включително и от дип-ломатически куриери и от кодирани или шифровани телеграми. Последното сега е характерно за специалните мисии на високо равнище. Инсталирането и използването на радиопредавател са допустими само със съгласието на приемащата държава.
Официалната кореспонденция на мисията е неприкосновена. Пощата на мисията се разглежда като дипломатическа и не подлежи на отваряне, нито на задържане. Тя може да съдържа изключително дипломатически документи и предмети, предназначени за официално ползване. Специалната мисия може да използва дипломатически куриери ad hoc. Положението на дипломатическия куриер ad hoc, неговите права и задължения са подобни на дипломатическия куриер на постоянното дипломатическо представителство съобразно с чл. 27 на Виенската конвенция от 1961 година.
Ръководителят и членовете на специалната мисия могат свободно да се придвижват по територията на приемащата държава. Изключение представляват зоните, които приемащата държава е обявила за закрити поради съображения за сигурността й. Това придвижване се извършва в степента, в която е необходимо за изпълнение на функциите на специалната мисия.
Колкото се отнася до личните привилегии и имунитети на ръководителя на специалната мисия и на нейните членове преди всичко трябва да се отбележи принципът на тяхната лична неприкосновеност. Членът на специалната мисия не подлежи на арести или на задържане под каквато и да било форма. Приемащата държава следва да се отнася към него с необходимото уважение и да взема всички подходящи мерки за предотвратяване на всякакви посегателства върху неговата личност, свобода или достойнство.
Тъй като резиденция на члена на специалната мисия като правило е стая в хотел, особено важно е да се има в предвид, че тази резиденция се ползва със същата неприкосновеност, както и официалното помещение на мисията. Документите, кореспонденцията и имуществото на членовете на специалната мисия също така се ползват с неприкосновеност.
Практиката показва, че ръководителят и членовете на специалната мисия трябва да се ползват с имунитет срещу наказателна юрисдикция и с имунитет срещу гражданска и административна юрисдикция. Колкото се отнася до изключенията, които са предвидени в чл. 31 на Виенската конвенция от 1961 г. по отношение на дипломатическите агенти на постоянните представителства, не всички могат да се отнасят за членовете на специална мисия. Обосноваността на това твърдение се подчертава от обстоятелството, че например разпоредбата за забраната за членовете на специалната мисия да се занимават в приемащата държава с професионална или търговска дейност с цел лична изгода вече изключва една от точките на чл. 31 на Виенската конвенция от 1961 година.
Член 31 на Конвенцията за специалните мисии предвижда изключение спрямо исковете, свързани с наследяването и с частните недвижими имоти.
Ръководителят на специалната мисия и нейните членове се подчиняват на юрисдикцията на приемащата държава в областта на исковете за обезщетение заради вреди, причинени от злополука, която е предизвикана от превозно средство, използвано не при изпълнение на официалните функции (чл. 31).
Членът на специалната мисия не бива да дава показания като свидетел. Никакви принудителни мерки не могат да бъдат приложени спрямо члена на специалната мисия.
Имунитетът на ръководителя на специалната мисия и на членовете на дипломатическия й персонал срещу юрисдикцията на приемащата държава не ги освобождава от юрисдикцията на изпращащата държава (чл. 31, т.5).
Тъй като ръководителят или членът на специалната мисия притежава привилегии и имунитети, доколкото представлява субект на международното право, само последният в лицето на компетентните му органи може да се откаже от имунитета. Този отказ следва да бъде изричен. Изисква се писмена форма. Отказът от имунитет по отношение на конкретно дело не означава отказ от имунитета при изпълнението на решението. За изпълнението е необходим специален отказ. Ако член на специалната мисия сам възбужда дело, той не може да се позовава на имунитет срещу юрисдикция спрямо насрещен иск, непосредствено свързан с първоначалния иск. Ръководителят на специалната мисия и членовете на дипломатическия й персонал се освобождават от всякакви преки данъци, такси и мита, лични, имуществени, държавни и общински. Изключение представляват косвените данъци, които обикновено се включват в цената на стоките и услугите. Няма освобождаване от данъци и такси върху частни недвижими имоти, които се намират върху територията на приемащата държава, ако ръководителят на специалната мисия или член на дипломатическия й персонал не го владее от името на изпращащата държава за нуждите на представителството. В такъв случай срещу ръководителя на мисията или срещу член на дипломатическия й персонал могат да бъдат предявени граждански искове. Той няма право да се позовава на своя имунитет спрямо данъците върху наследство, които приемащата държава събира. Срещу ръководителя или срещу член на специалната мисия в случай на отказ да плати определените данъци могат да бъдат предявени граждански искове. Той не може да се позовава на своя имунитет по отношение на таксите, събирани за конкретни видове услуги, регистрационни съдебни такси, ипотечни такси и гербови такси върху негови недвижими имоти.
Чл. 34 от Конвенцията за специалните мисии възпроизвежда разпространения обичай да се освобождават ръководителите и членовете на дипломатическия персонал на специалната мисия от всички трудови и държавни повинности независимо от техния характер, както и от воен- ни повинности като реквизиция, контрибуция и настаняване на военни лица в квартирите им.
Приемащата държава съобразно със своите закони и подза-конови нормативни актове разрешава да се внасят вещи, предназначени за лично ползване от член на дипломатическия персонал на специалната мисия и членовете на неговото семейство, които живеят заедно с него. Включват се и вещи, предназначени за обзавеждане на жилищно помещение. Тя ги освобождава от всякакви мита, данъци и такси. Изключение представляват таксите за влог, за превоз и за подобни услуги.
Личният багаж на член на дипломатическия персонал на специалната мисия се освобождава от митнически преглед. Изключение правят случаите, когато има сериозни основания да се предполага, че багажът съдържа вещи, непредназначени за официално ползване от мисията или за лично ползване, или вещи, вносът или износът на които е забранен със закон и се регулира от карантинни правила на приемащата държава. Такъв преглед трябва да се извърши в присъствието на члена на дипломатическия персонал на специалната мисия или на негов пълномощник.
Обикновено ръководителят и членът на дипломатическия персонал на специалната мисия пристигат на територията на приемащата държава заедно със съпругите и с други членове на семействата им. Затова членовете на семейството на ръководителя или на член на дипломатическия персонал на специалната мисия, придружаващи ги и намиращи се заедно с тях, се ползват с привилегии и имунитети, подобни на онези, които се предоставят на член на дипломатическия персонал на специалната мисия. Изисква се членовете на семействата да не са граждани на приемащата държава и да не живеят постоянно в нея (чл. 79).
Приемащата държава не може да ограничава влизането на нейна територия на лица, които са от състава на семействата на членовете на дипломатическия персонал на специалната мисия. Допустимо е ограниченията да се отнасят само за една или друга специална зона.
При провеждане на някои международни конференции и съвещания, освен дипломатическия персонал (т.е. членовете на мисията, съветниците и експертите), в състава на специалната мисия се включват лица от административно-технически и обслужващ персонал. В такъв случай е целесъобразно да се уговорят положенията, свързани с привилегиите й имунитетите на тези лица.
Както показва практиката, членовете на административно-тех-ническия персонал на специалните мисии обикновено се ползват с лична неприкосновеност, не подлежат на арест или задържане в каквато и да било форма. Приемащата държава е длъжна да се от-нася към тях с дължимото уважение, да взема всички подходящи мерки за предотвратяване на всякакви посегателства върху тяхната личност, свобода и достойнство. Частната им резиденция трябва да се ползва също така с неприкосновеност и със защита, както и резиденцията на член на дипломатическия състав на специалната мисия.
Същото правило важи за документите и кореспонденцията, освен случая на предявяване на граждански искове срещу членове на административно-техническия персонал.