8. Жени

Приносът на жените за социалното развитие на обществото, значението им за семейството, възпитаването на децата, домашните им грижи и т.н. все още не са напълно признати. Трудовата заетост и домашната работа /къщните задължения/ правят жената непълен участник в обществения живот, като по този начин се ограничава правото й за равнопоставеност при използването на политическите възможности. Това е свързано с неправилното историческо схващане в световен мащаб, че жените по природа не са подходящи за политическа дейност, като са били изключвани от нея и неправомерно натоварвани с домашна работа /домакинство, отглеждане на деца и др. къщни грижи/.
В това отношение след създаването на ООН в нейните рамки и на други международни организации непрекъснато се полагат усилия за преодоляване на различията между двата пола, като например: Конвенцията за политическите права на жените от 1954 г.; Пактовете за правата на човека от 1966 г. и др. От особено значение за закрилата на жените са два международни акта - Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминацията на жените от 1979 г. и Европейската социална харта /ревизирана.през 1996 г./от 1961 г.
В Преамбюла на Конвенцията от 1979 г. се отбелязва, че за постигането на пълно равенство между мъжете и жените е необходимо да се измени традиционната роля, както за мъжете, така и за жените в обществото и в семейството. Съгласно чл. 1, понятието “дискриминация по отношение на жените” означава всяко разграничаване, изключване ________или ограничаване по полов признак.
В съответствие с чл. 7, държавите, които са страни /ратифицирали/ по Конвенцията, приемат съответните мерки за премахването на дискриминацията на жените в политическия и обществен живот и осигуряване на равенство с мъжете:
Първо, за гласуването във всички провеждани избори и публични референдуми, както и да бъдат избирани във всички публично-избираеми органи;
Второ, за участие във формирането и осъществяването на правителствената политика, заемането на държавни постове, а също така и в осъществяването на всички държавни функции на всички нива на държавното управление;
Трето, за участие в дейността на правителствените организации и асоциации, занимаващи се с проблемите в обществения и политическия живот на държавата. В Конвенцията освен това се уреждат въпроси, свързани с премахването на дискриминацията По отношение на гражданството, образованието, заетостта, здравеопазването, гражданската правоспособност, брака и семейството и т.н. Специална разпоредба /чл. 6/ предвижда премахването на всички видове търговия с жени и експлоатация за проституция на жените.
Социалните и икономическите права на жените най-добре са защитени от международноправни норми, предвидени в част II на Европейската социална харта от 1961 г., ревизирана /осъвременена и пригодена към настъпилите впоследствие дълбоки обществени промени през 1996 г./. В т. 8 на част I е предвидена особена закрила на жените-работнички и служителки при майчинство, като конкретни разпоредби на чл. 8 на част II.
Принципът на равенството, прокламиран в т. 20 на ч. I, предвиждаща еднакви възможности и еднакво третиране в областта на труда и професиите без дискриминация по причина пол, е предвиден в чл. 20 на ч. II.
Разпоредбата на чл. 30 на Хартата предвижда и правото на закрила на жените срещу бедност и социална изолация, посредством насърчаване от държавата на ефективния достъп до трудова заетост, жилища, квалификация, образование, култура, социална и медицинска u1087 помощ. Международното трудово право регламентира защитата на трудовата заетост на жените. Защитата на женския труд е предвидена преди всичко в Преамбюла на Устава на MOT като една от основните задачи. Филаделфийската декларация прокламира “равенство, независимо от разликата в пола и необходимостта от създаване на специална програма за защита на майчинството”.
Нормотворческата дейност на MOT относно трудовата заетост на жените е развита в следните насоки: защита на майчинството /приети са 2 конвенции и 2 препоръки/; нощен труд /приети са 4 конвенции/; подземна работа; условия на труд и т.н.
Международното бежанско право предвижда уреждането на специфичните условия, засягащи жените-бежанци, които са половината от всички бежанци.
Полът не е разгледан изрично в Конвенцията за статута на бежанците, но международното бежанско право използва термина “преследване, основано на пола”, като се приема, че той може да окаже влияние върху някои форми на преследване. Затова Конвенцията следва да се тълкува, като се вземе предвид признака “пол” и уреждаща специална защита на жените-бежанци.