7. Единен европейски акт

Единният европейски акт /ЕЕА/ обединява 2 вида разпоредби: първите, представляващи най-сериозното изменение на Договора за Европейската общност /ДЕО/; и вторите, регламентиращи сътрудничеството в областта на външната политика и сигурността. В чл. 1 от Общите разпоредби се уточнява, че “Европейските общности и европейското икономическо сътрудничество имат за цел да допринесат заедно за напредъка към Европейски съюз”. ЕЕА създава правните предпоставки за постепенното изграждане до 31.12.1992г. на вътрешния пазар /който получава обновено определение/ чрез приемането на списък от 279 мерки, по-известни като “Бялата книга”, разработени от група експерти начело с лорд Кокфийлд.
В областта на институционните промени: засилено е участието на Европейския парламент в законодателния процес чрез нововъдената процедура по сътрудничеството, на Парламента е предоставено право на вето по въпросите за приемането на нови страни членки и сключването на споразумения с асоциирани държави. Създава се Първоинстанционният съд, който има за задача да подпомага Европейския съд. В областта на политическото сътрудничество след близо 10-годишно съществуване е институционализиран Европейският съвет. В раздел трети на договора “Разпоредби за европейското сътрудничество относно външната политика” се заявява намерението на страните от Европейската общност съвместно да формулират и осъществяват европейска външна политика. За тази цел те се задължават да се информират и консултират по въпроси от общ интерес, както и да съгласуват и сближават своите позиции. С оглед постигане на поставените цели се кодифицират, без обаче да се превръщат в част от acquis communautaire, договореностите, съдържащи се в декларациите от Люксембург /1970г./, Копенхаген /1973г./, Лондон /1981г./ и тържествената декларация за Европейския съюз 1984г./. ЕЕА правно закрепва и внесените нови елементи – политическите и икономическите аспекти на сигурността. Това се извършва по начин, който да не възпрепятства сътрудничеството в областта на сигурността в рамките на Западноевропейския съюз и НАТО. На практика ЕЕА обединява официално двата подхода към европейска конструкция – наднационалната логика и междуправителственото сътрудничество, което до този момент се развива извън рамките на Общността. Разширени са правомощията на Европейската комисия, като при определени условия Съветът на министрите може да делегира свои правомощия на Комисията /т.нар. comitology procedure/.
От особено голямо значение е разширяването на приложното поле на гласуването с квалифицирано мнозинство. В редица области, за които по-рано се предвижда единодушие, сега благодарение на чл. 100а могат да се взимат решения с квалифицирано мнозинство, когато това има за цел “изграждането и функционирането на вътрешния пазар”. Въпреки че на практика няма формална отмяна на “Люксембургското вето”, този начин на взимане на решения е по-бърз и ефективен и без съмнение представлява възраждане на наднационалното начало в европейските интеграционни процеси и следователно – ново ограничаване на суверенитета на държавите членки. За първи път чл.130, ал.4 ДЕО въвежда принципа на субсидиарността като механизъм за разрешаване на противоречията между правомощията на суверенните държави и наднационалните институции, но само по въпроси, касаещи околната среда; ЕИО получава нови правомощия – в областта на околната среда, изследванията и развитието на технологиите, социалната и регионалната политика.
След приемането на ЕЕА отзивите за него са твърде противоречиви. Министър-председателят на Великобритания по онова време г-жа Маргарет Тачър в своята реч, произнесена в гр. Брюж, изразява своето виждане за ДЕО преди всичко като “харта за икономическа свобода”. В коментар на тази реч Ернест Уистрих счита, че това обаче не е достатъчно и посочва, че “след премахването на бариерите, които разделят Европа, следващата необходима стъпка е подобряването на условията за живот и труд на гражданите, както и намаляване на разликите между различните региони”. В допълнение изследователите Никол и Салмон считат, че мотивацията, която стои зад интеграционния процес, е “не само цената на яйцата, бекона или стоманата, а по-скоро революция в международното поведение”. В този смисъл значението на ЕЕА за по-нататъшното развитие на европейската интеграция е огромно.