6. Представителства на държави при международни организации


1. Същност. Сравнително нов постоянен задграничен орган за външни отношения е представителството на държава при международна организация. Държавите - членки на международни организации имат право да учредят свои постоянни представителства в седалището на организацията или на нейни отделения, когато уставът й или решение на нейния ръководен орган предвижда това. Постоянни представителства на държави - членки има при ООН, при някои нейни специализирани организации и при МАГАТЕ. Броят на тези представителства постоянно нараства поради увеличаването на членския състав на международните организации.
До 1975 г. не съществуваше цялостен многостранен международноправен акт, който да урежда международноправното положение на представителите на държавите (и на техните служители) при международните организации. Действаха отделни двустранни международни договори. Всяка международна организация е сключила такъв договор с държавата, на чиято територия се намира седалището й.
Постоянните представителства на държавите в една или друга международна организация имат свои особености, които зависят от структурата на организацията и от нейния устав.
Като илюстрация за правното положение на представителство от разглеждания вид може да послужи представителството на държава при ООН. Разпоредби за постоянните представители на членовете на ООН се съдържат в резолюциите на IV сесия на Общото събрание. Представителите се назначават за поддържане на постоянен контакт с международната организация. Те могат да представляват своята държава в нейните главни и спомагателни органи.
Република България е учредила и поддържа свои постоянни представителства не само в Ню Йорк, който е седалище на ООН, но и в Женева и във Виена, където са разположени европейските й отделения.
Правното положение на представителствата на държавите при международни организации е подобно на правното положение на дипломатическите представителства и на дипломатическите агенти. Освен в акт на международната организация, то се урежда и в неин договор с държавата, на чиято територия е разположено седалището й.
Ръководителят на постоянното представителство обикновено се упълномощава от правителството на своята държава да участва в работата на органите на международната организация. Той се снабдява с пълномощно, което представя на Генералния секретар на организацията. Последният проверява, дали то отговаря на изискванията на устава и на правилниците на отделните органи, и съобщава на всички други представители, че пълномощното е признато за правилно. След такова уведомление лицето може да се явява във всички органи на организацията като представител на своята държава..
Организацията на обединените нации е сключила със САЩ Споразумение за седалището на централните учреждения на ООН и за уважаване на привилегиите и имунитетите на членовете на ООН от 26 юли 1947 г. Според споразумението всяко лице, назначено от държава - членка на ООН за неин постоянен представител при организацията с ранг на посланик или пълномощен министър, както и служителите в постоянното представителство с ранг до легационен секретар включително имат същите привилегии и имунитети, каквито се предоставят на дипломатическите представители, акредитирани при правителството на САЩ, съответно на дипломатическите агенти в дипломатическите представителства. Без значение е обстоятелството, дали тези лица живеят в района на седалището на централните учреждения на ООН или вън от пределите на територията на САЩ. Аташетата не се ползват с привилегии и имунитети.
Временно споразумение между Генералния секретар на ООН и Швейцарския федерален съвет бе подписано през юли 1946 г. Според споразумението представителите на членовете на организацията в нейните главни и спомагателни органи и на конференциите, свиквани от ООН в Швейцария, при изпълнение на служебните им задължения и по време на пътуването до мястото на заседанието и обратно се ползват с дипломатически привилегии и имунитети (чл. IV). Предоставените привилегии и имунитети са аналогични на привилегиите и имунитетите на персонала на постоянните дипломатически представителства. В споразумението се посочва, че под представители се разбират всички делегати, техните заместници, съветници, технически експерти и секретарите на делегациите.
Но двустранните международни договори не уреждат въпросите, които възникват във връзка с функционирането на постоянните представителства. Международноправното положение на представителите на държави, които не са членки на международната организация, на т.нар. наблюдатели изобщо не се уреждаше от никакъв международен договор.
През 1975 г. във Виена бе приета Конвенцията за представителството на държави в отношенията им с международни организации от универсален характер (Виенската конвенция от 1975 г.). В нея се съдържат норми, които уреждат: а) учредяването на постоянни представител ства и на постоянни мисии на наблюдатели, както и реда за назначаването на ръководителите и на служителите в представителствата (чл. 5, чл. 8-10); б) функциите на постоянното представителство на държава-членка и на постоянната мисия на наблюдател (чл. 6 и 7); в) привилегиите и имунитетите на тази категория дипломатически агенти.'
По своята природа дейността както на постоянните представителства на държави-членки при международна организация, така и на мисиите на държавите-наблюдателки има дипломатически характер. Представителството, като и мисията на наблюдателя, носи представителен характер, тъй като представлява своята държава в отношенията й с международната организация (чл. 6 и 7).
Виенската конвенция от 1975 г. излиза от обстоятелството, че служителите на постоянните представителства при международни организации представляват своята държава при международна организация, а не в държавата, на чиято територия е разположено седалището на организацията. Затова изпращащата държава може по своя преценка да назначи служителите в своето представителство без искане на агреман (чл. 9). Съответно на това е неприложима такава процедура като акредитирането.
Следователно, от една страна, Виенската конвенция от 1975 г. разпростира върху представителите на държави при международни организации традиционните норми на дипломатическото право, които се съдържат във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. От друга страна, тя взема предвид спецификата на предмета на уреждане, която се състои в обстоятелството, че се уреждат отношения с международна организация, а не със суверенна държава.

2. Привилегии и имунитети на членовете на представителствата на държави при международни организации. Правното положение на този вид постоянни задгранични органи за външни отношения в частта за привилегиите и имунитетите бе приравнено към правното положение на дипломатическите представители и представителства. Предвижда се по-специално пълна неприкосновеност на помещенията на представителството, на неговия ръководител и на членовете на дипломатическия му персонал (чл. 2 3 и 29 на Виенската конвенция от 1975 г.).
Представителите и определени категории служители в постоянните представителства се ползват с привилегии и имунитети. Тези привилегии и имунитети са дипломатически, но с определени ограничения, предвидени в съответните международни договори.
Съобразно с Конвенцията за привилегиите и имунитетите на ООН от 1946 г. на представителите на държавите-членки на ООН в главните и в помощните органи на организацията и на конферен-циите, свиквани от ООН, при изпълнение на служебните им задължения и по време на пътуването до мястото на заседанието и обратно се предоставят следните привилегии и имунитети: 
а) имунитет срещу личен арест или задържане и срещу налагане на арест върху личния багаж; 
б) съдебно-процесуален имунитет от всякакъв вид по отношение на всичко казано, написано или извършено от тях в качеството им на представители; 
в) неприкосновеност на всички книжа и документи; 
г) право да се ползват от шифър и да получават книжа и кореспонденция чрез куриери и по дипломатическа поща; 
д) изключване на тези представители и на техните съпруги от действие на ограниченията по имиграцията на чужденци или от държавни повинности в държавата, в която временно пребивават или през която пътуват в изпълнение на служебните им задължения; 
е) други привилегии и имунитети, непротиворечащи на споменатите, с каквито се ползват дипломатическите представители; изключение представлява правото да се иска освобождаване от мита върху внасяните стоки, които не са част от личния им багаж, както и от акцизи или от такси върху продажби.

Тъй като привилегиите и имунитетите се предоставят на представителите на членовете на ООН не за лична изгода на отделните лица, а за да се осигури независимо изпълнение на функциите им, свързани с работата на ООН, държавата-членка на организацията не само има право, но е длъжна да се откаже от имунитета на своя представител във всеки случай, когато по нейно мнение имунитетът пречи за осъществяване на правосъдие. Изисква се този отказ да може да бъде извършен без вреда за целта, за която имунитетът е предоставен.
Привилегиите и имунитетите не се простират върху взаимоотношенията между представителя и властта на държавата, чийто гражданин е той или чийто представител е или е бил.
Съдебно-процесуалният имунитет по отношение на казаното или написаното, както и по отношение на всички действия, извършени при изпълнение на служебните задължения, продължава да се предоставя на представителите на членовете на ООН в нейните органи и на свиканите от нея конференции, и след като тези лица са престанали да бъдат представители на членове на ООН.
Споразумението между ООН и правителството на САЩ относно седалището на централните учреждения на организацията от 1947г. съдържа разпоредби за имунитетите и привилегиите на постоянните представителства на държави при ООН, тъй като САЩ не са страна по Конвенцията за привилегиите и имунитетите на ООН от 1946 година.
Според споразумението всяко лице, назначено от член на ООН за главен постоянен представител или за постоянен представител с ранг на посланик или на пълномощен министър, и постоянните сътрудници на делегациите, за които има постигнато съгласие между Генералния секретар, правителството на САЩ и правителството на съответния член на ООН, притежава същите привилегии и имунитети, каквито се предоставят на дипломатическите представители, акредитирани при правителството. Те трябва да спазват съответните изисквания и задължения. Без значение е, дали тези сътрудници живеят в района на седалището или вън от неговите граници върху територията на САЩ.