6. Международната конвенция. Възникване, структура, роля в международната търговия.

КАКВО Е ХАРАКТЕРНО ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ КОНВЕНЦИИ:

- те сами определят своето приложно поле – когато се работи по една ковенция, се гледат първоначалните членове – приложното поле напр. Конвенция за международна продажба на стоки – член 2 – за кое НЕ СЕ отнася....и за кое се отнася. В първите членове по правило се търси приложното поле на всяка международна конвенция

- когато се прилагат съответните международни конвенции задължително се гледа дали и от кога те са в сила за съответните държави, обикновено това е от момента на внасяне на ратификационните документи, пред съответния орган, който е отговорен за ратификациите.

- в самите конвенции е определена възможността на държавите да изключат приложението на съответната конвенция в техните договорни отношения – така напр. Чл. 6 от Виенската конвенция казва, че тя се прилага задължително като са налице условията ,предвидени в чл. 1 освен ако страните изрично не изключат Конвенцията от прилагането на тяхните договорни отношения.

- някои международни търговски конвенции съдържат определени изрази, които АКО бъдат употребени, това означава, че те се прилагат в договорните отношения – напр. Брюкселската конвенция – по отношение на коносаментите и унифицирането на правилата в прилагането им – ако съдържа думата „парамаунт” означава, че се прилагат всички павила по отношение на коносамента и някои правила свързани с морския превоз са подчинени на тази Брюкселска конвенция

- няма международна юрисдикция, която еднообразно да ги тълкува, следователно, въпреки унификацията и хармонизацията на правните норми, те ще бъдат различно тълкувани и прилагани в националната юрисдикция. Това зависи от много фактори, от правната халтура, традиция на правоприлагащия орган, от това какво е наслоено в неговото съзнание в резултат на развитието на вътрешното право, почти всички конвенции съдържат следната норма – при тълкуване и прилагане на конвенцията да се имат предвид практиката. Напр. В сайта на Виенската конвенция – има практики по един и същ текст, от където е видна, че по един и същ текст, има различни практики. Освен това самите конвенции поради невъзможността да се регламентират изцяло правоотношенията, които са техен фрагмет, съдържат клаузи, които дават възможност на националния съдия да попълни празнините, съдържащи се в тях.