4. Същност и съдържание на наказанието лишаве от свобода

Наказанието лишаване от свобода (ЛС) се съдържа в най-много текстове. Съдебната практика показва, че това е най-често налаганото наказание. Абсолютно ЛС няма, защото това озн., че лицата да бъдат ограничени изцяло от придвижване и от социални контакти. Такава степен на изолация би била вредна, както за лицето, така и за обществото.
Нашият закон за изпълнение на наказанието отпеделя наказанието ЛС като съвкупност от няколко елемента. Що се отнася до съдържанието на наказанието акцентите от закона са поставени върху такива части като изолация. На второ място ЗИН предвижда,че трябва да бъдат включени ограниченията, на които се подлагат изолираните лица в съответствие с режима, които трябва да изтърпяват. Към съдържанието на наказанието според М. Поликарски трябва да се включат и други ограничения – да се полага обществено полезен труд (това не се счита за трудов стаж).
Изолацията от обществото се постига чрез задържане на лицето и поставянето им в специални за изпълнение на наказанието места. Трябва да имаме предвид, че нашият закон предвижда само така наречената физическа изолация ( контрол върху движението). Не се предвижда духовна изолация. Напротив ЗИН създава специални права на лишените от свобода да се социализират в обществото (да получават вестници, да гледат ТВ, да развиват творческите си възможности, да посещават различни културни мероприятия). Във всеки затвор има библиотека. Всички тези възможности се осъществяват по ред установен от директора на затвора и от ЗИН и подзаконови нормативни актове. Тази насока на изолацията е да помогне на осъдения да се ресоциализира.
Физическата изолация е различна в зависимост от наложеното наказание на осъдения. Законът не допуска в затвора да се осъществяват колективни действия и да се защитават колективни интереси.
Подчиняването на определен режим е вторият елемент. Всеки осъден се поставя в определен режим. Първоначално режимът се определя от съда с решението. Ако в присъдата е пропуснато да се определи, може да стане в по-късен етап с определение, а дотогава осъденият се поставя под общ режим. По своята същност режимът представлява съвкупност от правни норми, които имат отношение за разпределение на времето по диференцираното настаняване и др. му елементи, към обстановката,където е поставен лишеният от свобода и т.н.
Лишените от свобода са здравно осигурени от Министерството на правосъдието.