49. Новите информационни и комуникационни технологии

Новите информационни и комуникационни технологии /ИКТ/ най-общо включват предаването на сигнали в дигитален вместо в аналогов вид, което позволява компресията на сигнала, т.е. увеличаването на възможностите за съхраняване, получаване и излъчване на текст, образ и звук /на огромно количество информация/.
Главен компонент на новите технологии /т.нар. комуникационна революция/ е комбинацията между компютър, телевизия и телекомуникациите, които формират информационните магистрали /например Интернет/. ИКТ дават своето, както положително, така и отрицателно отражение в развитието на съвременната общност /международна и национална/. От една страна са възникнали редица нерешени проблеми с правата на човека /дистанционно обучение, достъп до световното културно наследство и т.н./, а от друга, базата данни и уебстраниците променят традиционните форми на управление в телеуслугите, телешопинга, теле-банковото дело, телекомуникациите и особено в информационно-комуникационния сектор /развиващ се много по-бързо от другите/.
Най-големият недостатък на информационните магистрали е неравнопоставеността на хората на достъпа до тях, т.е. наличието на съвременно оборудване, наличието на електричество, телекомуникационни мрежи и т.н. Непрекъснато увеличаващата се бедност / между хора и държави/ на фона на развиващите се нови ИКТ, вече формират и нов вид бедност и нарушаване на правата на човека /преди всичко u1092 формирането на нов вид дискриминация - информационна/.
В киберпространството е застрашено и правото на личен живот, конкретно произтичащо от количеството данни, съдържащи се в компютърната памет, засягащи всеки човек - фирмени и други финансови интереси, семейно положение, здраве, електронна поща и други, с които се злоупотребява на различни нива.
Този процес ще се задълбочава, тъй като е налице тенденция за сливане на банките от данни, съдържащи персонална информация като напр.: полицейски досиета; митнически декларации; данъци върху дохода; кредитни записи; здравни картони, застраховки и т.н.
Отсъствието на необходимия контрол дава възможност за сериозни нарушения на правата на човека, което в литературата се квалифицира като “ново информационно потисничество”.
Друго непряко нарушаване на правата на човека, свързано с потисничеството чрез информация, е задълбочаването на процеса на монополизирането на средствата за масова информация от определени медийни групи, позволяващо им да контролират медиите и съответно информацията, която да достига до населението /т.е. да бъдат манипулирани/ и да бъде моделирано общественото мнение. Изкривената /избрана, частична, непълна и т.н./ информация може да бъде реална заплаха за други права на човека.
Форма на потисничество чрез ИКТ е също така и използването на методите за психологически тормоз, които предизвикват психологически реакции на ужас, страх, дезориентация или чрез зомбиране на населението /или на части от него/. С използването на Интернет за разпространяването на аморални материали /порнографски, педофилски, прорасистки и др./ възникват редица проблеми, свързани с правата на човека и законодателствата /напр. предварителна регистрация, цензура и т.н./. В това отношение международната общност вече реагира, като през 1996 г. ООН прие Правилник за почтеност в комуникациите, съгласно който за “непочтена” информация в уебстраниците се предвижда лишаване от свобода до две години или глоба.
Елемент на нарушаването на правата на човека и конкретно на правото на информираност се съдържа в патентното право по отношение на ИКТ.
Патентното право защитава притежателя на интелектуална собственост /открития, изобретения и т.н./, като на практика се прикрива информацията от обществеността, която не може да прецени дали откритието е полезно за нея. Така например би могло да се накърни правото на всяко лице за физическо и душевно здраве /предвидено в чл. 12 на МПСИКП/, ако се открие лекарство срещу СПИН. В това отношение възникват два проблема: първо, скриването на откритието; второ, достъпа до него /ако цената е твърде висока, то социално слабите не могат да си позволят да си го купят/. В това отношение и особено с патентоването на ИКТ, свързани със здравеопазването, е необходимо да се намери балансът на интересите. От една страна да се защити тайната на патента, а от друга, да се отчете интереса на общността, особено в здравеопазването. Едно от най-важните, т. нар. “трето поколение” човешки права /т.е. колективни права/ е правото на информация, съгласно което всички хора имат право на пълен и свободен достъп до потока от информация, особено по въпросите пряко засягащи техния живот, сигурност и здраве. Огромният проблем, който съществува е ефективната защита на човечеството срещу злоупотреба с информацията от правоимащите и притежателите й. Свободният поток от информация трябва да бъде опазван и защитаван с всички сили и средства, съгласно резолюцията на ЮНЕСКО, в която като водещ принцип на Интернет се издига свободата на изразяване на информация.
Според международната общност е необходим консенсус по основните морални, правни и социални проблеми. Това е становището, постигнато в Монако през 1997 г. на Международния конгрес за моралните, правните и социални аспекти на дигиталната информация /INFO-ETNICS/. Това е само началото, което не решава редица значими въпроси като напр.: демократизация на достъпа до новите ИКТ; запазването на електронната конфиденциалност; защитата срещу електронното пиратство и нарушаването на правата на авторите; защита на централната банка от данни; защита срещу монополизирането на средствата за масова информация; степента на запазването на технологичните тайни; защитата на правата на човека да се ползва от достиженията на науката; достъпа до най-новите изследвания, до библиотеки и до научните периодични издания.