48. Нови измерения и тенденции за развитие на правата на човека

Съвременните науки и технологии
Невероятните постижения на науката и технологиите в началото на XXI век поставят редица проблеми, свързани с някои негативни въздействия върху правата на човека. Въпросът за положителния и отрицателен ефект на науката и технологиите върху реализацията на правата и свободите на човека, за първи път е разгледан на Техеранската международна конференция за правата на човека, но първата Декларация относно използването на научния и техническия прогрес в интерес на мира и за благото на човечеството се приема от ОС на ООН през 1975 г.
Прогресът, постигнат вследствие на постиженията на науката и технологиите е огромен, но ползата за различните държави не е еднаква, различно е и въздействието върху правата на човека. Според Виенската декларация от 1993 г. “...определени постижения, особено в биомедицинските и естествените науки, както и информационните технологии, могат да имат потенциално неблагоприятни последствия за достойнството и правата на човека и изискват международното сътрудничество, за да се гарантира пълното съблюдаване на човешките права и достойнството в тези области, които са общовалидни за цялото човечество”.
Защитата срещу негативите от постиженията на науката и технологиите не е гарантирана нито на международно, нито на национално ниво ефективно срещу предизвикателствата относно правата на човека.
Необходимо е международната общност да положи усилия за разработването и приемането на етичен /морален/ кодекс, който да бъде съблюдаван от всички учени, които, както и технологичните курсове, да отчитат съответните аспекти на нарушаването на правата на човека.
Върху правата на човека все по-голямо влияние оказват бързо-развиващите се биотехнологии и генно инженерство, определени като предпоставка за “трета индустриална революция”.
Вследствие на новите научни открития и въвеждането на нови технологии, не само се оказва пряко въздействие върху правата на човека и върху човешкото тяло /опити, трансплантация на органи и тъкани, техники за мъчения и т.н./, но и непряко, посредством непрекъснатото замърсяване на околната среда, в която живее човека /изтъняването на озоновия слой, замърсяването на атмосферата, реките, езерата и моретата, постинификацията и др./. Нарастването на проблемите, свързани с прилагането на практика на новите научни изследвания, продължават десетилетия, заплашвайки най-основното право на човечеството - правото на оцеляване.
Биотехнологиите
Развитието на биомедицинските технологии безспорно трябва да бъде в полза на човечеството, а не срещу него и не само в полза на тези, които могат да си позволят /т.е.да си платят/. Отдавна вече се практикува даряването и продажбата на органична материя /напр. кръв, семенна течност и т.н./. Днес предмет на новите технологии /един от най-значимите/ е трансплантацията на човешки органи и тъкани /напр. сърце, бъбреци, черен дроб, бял дроб, панкреас и др./. Развитие се забелязва не само на репродуктивните технологии /например изкуственото осеменяване/, но и на контрацептивните технологии /напр. използването на майки-носителки или инплантацията на ембриона in vitro/. Проблемът, който възниква е приложението на принципа на равнопоставеност, тъй като бедните жени не могат да си го позволят, което означава, че не всички могат да се ползват от благата на науката и технологиите в това отношение. С новите технологии възникват редица нерешени проблеми, свързани с правата на човека, като напр.: съгласие за донорство и трансплантация; определянето на смъртта във връзка с предварителното “събиране”; бащинството; правата на децата, родени чрез тези технологии и др. Един от големите съвременни проблеми е излизането от границите на науката и навлизането на технологиите в търговията и злоупотребата с тях.
Жизненоважната и животоспасяващата транспланатация на органи и тъкани постепенно се превръща в обект на търговска експлоатация чрез: подмамването на бедните хора да продават своите органи /на цени, които за тях са примамливи/; събирането на бездомници /вкл. и деца/ от улиците, с цел да използват техните органи; осиновяването от чужденци, които впоследствие ги продават за органи /вкл. за консервация на органи и тъкани/; предварително вземане на органи, което може да се определи като убийство и др.
Със съвременните технологии, използвани неправомерно, се усъвършенстват методите за психологически и физически тормоз на човека. Според Амнести Интернешънъл, изследвайки и наричайки този проблем “епидемия от практики за измъчване”, сред новите инструменти за мъчения са медикаментите /предизвикващи психологически реакции на ужас, страх или дезориентация/ и прецизно премерени електрошокове.
Съществуват също така и фармакологични мъчения /напр. временна парализа и други симптоми чрез медикаменти/, психологични мъчения /напр. дълбочинен разпит/, нежелана мозъчна хирургия /злоупотреба с техники на проникване - психохирургия/ и т.н.
Международната практика доказва, че проблемите е необходимо спешно да бъдат регламентирани на международно ниво.
Генното инженерство
Общо приемане получава определението на генно инженерство, че това е метод за промяна на унаследените характеристики на един организъм чрез изменение на генетичния му материал.
Генното инженерство позволява коригирането на генетически заболявания или увреждания чрез анализа на генетичния код. Освен за предсказването на жизнения цикъл и определени болести, генетичният код се използва и в съдебната медицина /напр. за определяне на бащинство, разкриване ________на криминални престъпления и др./, чрез генетични манипулации посредством използването на бактерии, които произвеждат т.нар. “рекомбинанти” - вещества като растежните хормони, инсулин или кръвния фактор VIII, необходими за лечението на диабета и хемофилията. Чрез генетически подобрения растенията повишават своята продуктивност, размери и устойчивост.
Наред с положителните резултати от генното инженерство възникват редица въпроси, представляващи заплаха за човешкото достойнство, което е в основата на правата на човека. Приложението на генетичните технологии изисква и ограничаването на научноизследователските постижения в някои области. В сферата на човешката генетика международната общност е взела отрицателно отношение спрямо клонирани на човешки същества. На 50-та Световна здравна среща, проведена в Женева през 1997 г. се приема Резолюция, в която се посочва, че “използването на метода на клонирането за клониране на човешки индивиди е морално и етически неприемливо”. През 1998 г. Съветът на Европа приема Допълнителен протокол за забраната за клониране на човешки същества.
Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1997 г. приема Всеобща декларация за човешкия геном и правата на човека, в която се изброяват следните права на индивида: предварително съгласие за всякакви изследвания, лечения или диагностика; забрана за всяка дискриминация, основаваща се на индивидуални характеристики; конфиденциалност на генетичната информация, свързана с възможността дадени лица да бъдат разпознавани; правото на справедливо обезщетение за всяка вреда, която се явява пряк резултат от интервенция, засягаща генома на дадения индивид.
B Декларацията на ЮНЕСКО от 1997 г. изрично се подчертава, че няма изследване или приложение, засягащо човешкия геном в биологията, генетиката или медицината, което да стои над зачитането на правата на човека, основните свободи и достойнството. Съгласно чл. 11 на Декларацията, определени дейности, които противоречат на човешкото u1076 достойнство, като например репродуктивното клониране на човешки същества са абсолютно забранени.
Опити с хора, опити с ембриони, продажба и наемане на органи, техники за мъчения, психохирургия, тестове на личността, генното инженерство, селекциониране и т.н. са част от биохимията, от които възникват сериозни проблеми, свързани с нарушаването на правата на човека. Това не означава, че научните изследвания, свързани с лечението и профилактиката не следва да продължат да се развиват. Необходимо е международната общност да положи необходимите усилия да постави под контрол получените знания, така че да не се използват за неетични цели, с които се нарушават достойнството и правата на човека.
Биоетика
Невижданите досега постижения в науката и технологиите /биология, медицина и т.н./ и опитите за тяхното използване за неетични, неморални и други цели, с които се нарушават основните права и свободи на човека показаха, че е необходимо международната общност да приеме мерки. Осигуряването на морални, етични и правни механизми и форми за предотвратяване на злоупотребите с научните постижения и новите технологии, представляващи заплаха за правата на човека, са свързани с появата на “биоетиката”.
“Биоетиката” се основава на правото на всеки човек да ползва най-висок стандарт на физическо и духовно здраве, произтичащо от нормите, въплътени в чл.7 на Международния пакт за граждански и политически права, че “Никой не може да бъде подлаган на мъчение или жестоко безчовечно или унизително третиране и наказание. По-специално никой не може да бъде подлаган на медицински или други опити без неговото доброволно съгласие”.
Основният етичен принцип, който спазват учените, е лоялност към истината, т.е. истината е най-висша ценност по отношение на другите етични проблеми.
В някои професии се спазват известни етични правила, други професии изобщо не са обвързани с т. нар. етичен кодекс /напр. микробиологът, химикът, физикът и др./, но медицинската професия u1077 е изключение.
Както е известно, всички медицински работници полагат Хипократовата клетва, която налага, освен етични правила, и научна лоялност към истината.
Хипократовата клетва, както и подобните етични правила, не са приложими и не могат да отразят възникналите нови измерения и тенденции от етичен характер. Негативният ефект върху правата на човека от някои научни постижения и разрушителни технологии е огромно, което срочно налага приоритетното разработване и приемане във всяка сфера от науката и от всички учени етичен кодекс, т.е. гарант, произтичащ от “биоетиката”. В това отношение на международно ниво през последното десетилетие са направени редица положителни действия напред. Съгласно препоръката и настояването на ОС на ООН, Съветът на международните организации на медицинските науки /CIOMS/ съвместно със Световната здравна организация /СЗО/ през 1982 г. разработват международен правилник за биомедицински изследвания, а през 1991 г. 44-то събрание на СЗО приема основни принципи, прилагани при трансплантацията на човешки органи.
През 1995 г. ЮНЕСКО учредява първия и единствен засега Международен комитет по “биоетика”.
Комисията за правата на човека в Резолюция 1995/82 за правата на човека и “биоетиката”, приема, че е необходимо да се вземат мерки за утвърждаването на международно и национално ниво, на етика в природните науки и международно сътрудничество за гарантиране на всеобщата полза на човечеството от тяхното развитие.
Осезателно е популяризирането на “биоетиката” в Европа. Комитетът на министрите на Съвета на Европа през 1996 г. прие Конвенция за защита на правата на човека и достойнството по отношение прилагането на биологията и медицината, която в чл. 2 приема, че интересите и благосъстоянието на човешките същества стоят над обществото и науката. В рамките на ЕС функционира група от съветници по етика на биотехнологията, създадени от Европейската комисия.
На универсална основа следва срочно да се приеме международен акт, в който да бъдат u1074 въплътени и доразвити принципите на “биоетиката” /включени в Конвенцията от 1996 г. на Съвета на Европа/, като например: свободно и осъзнато даване на съгласие от страна на лицето, подлежащо на интервенция в областта на здравеопазването; правото на личен живот; отстраняването на органи и тъкани от живи хора, с цел трансплантация, може да се извърши единствено и само за благото на реципиента; забраната за извличане на финансови облаги за сметка на човешкото тяло и неговите части.