47. Нелегална имиграция

Крайната бедност в много държави принуждава милиони хора да имигрират / легално и нелегално/ с надеждата да намерят по-достоен живот. С нарастването на имиграцията, от една страна, се отчита лавинообразно нарастване на нарушаване правата и свободите на имигрантите, а от друга, увеличаване на ксенофобията и нетърпимостта към тях от местното население на територията на държавата, в която те са се установили.
Легалната имиграция е свързана с правото на “Всеки, който се намира на законно основание на територията на една държава..., свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство” /чл. 12, ал. 1 на Международния пакт за граждански и политически права/. Тези права могат да бъдат в известна степен ограничавани само със закон за защита на националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала на населението или с правата и свободите на други лица.
Нелегалната имиграция, която сега е печеливш бизнес /независимо, че се квалифицира като международно престъпление/, свързан с незаконното /нелегално/ пресичане на имигрантите /нар. нелегални/ на държавните граници, предимно на богатите държави, с фалшиви документи или без документи /пеша, с коли, кораби и други превозни средства/. Нелегалната имиграция на евтина работна ръка /без договори, без социална осигуровка и т.н., тъй като по правило те не съществуват/ е широко разпространена, тъй като имигрантите са подложени на жестока нечовешка експлоатация срещу нищожно заплащане, което е грубо нарушаване на правата им като човешки същества.
Според MOT, която е приела редица актове в това отношение, нелегалната имиграция, т.е. контрабандата с имигранти е толкова доходен бизнес, колкото е и контрабандата и търговията с наркотици.
За съжаление, конвенциите, разработени и приети в рамките на MOT /напр. Конвенцията, относно трудещите се имигранти от 1949 г./ препращат към националните наказателни законодателства уреждането на борбата с нелегалната имиграция, които засега не са ефективни. Така например, независимо, че в Конвенцията относно злоупотребите в областта на имиграцията и осигуряването на трудещите се имигранти на равни възможности и третиране от 1975 г. е предвидено углавно наказание, включително лишаване от свобода за организирането u1085 на нелегална имиграция на лица, опитващи се да си намерят работа в други държави, както и за предприемателите, незаконно използващи техния труд, незаконната имиграция не само не намалява, но дори се е увеличила.
Очевидно е, че нито международната общност, нито богатите държави желаят ефективно да прилагат международните актове и националните законодателства.