46. Робство принудителен труд и търговия с хора

Робството и търговията с хора от средата на XIX век са признати като международни престъпления, с които грубо се нарушават правата на човека.
Съвременните измерения на робството значително са се изменили от времето, когато това е било свързано с лов на хора и са били продавани на пазар за хора.
Новите съвременни форми на нечовешка експлоатация на милиони хора, които живеят в условията на фактическо робство /съвременно робство/, произтичат от установените икономически и социални системи, от бедността и крайната бедност, от дискриминацията и невежеството, от алчността за забогатяване и т.н.
Съвременните форми на експлоатация, които се доближават до робството по правило засягат бедните и социално слабите слоеве на населението. В Конвенцията за премахването на робството, търговията с роби и институциите, и обичаите, сходни с робството /от 1956 г./, като съвременни форми са посочени: робството заради дългове; закрепостяването; детската експлоатация; принудителните бракове.
Заробването заради дългове представлява сключен договор за заем и погасяването на дълга се осъществява с полагането на труд. В много части на света, формата на заробване срещу дълга се среща предимно в сферата на селскостопанския труд и при работниците-емигранти и тъй като тази форма често е институализирана, се създават условия за жестока експлоатация на хората, лишени от защита на правата на човека. В много случаи, когато дългът не се изплаща от родителите, робството се прехвърля върху техните деца, върху следващото поколение и т.н. Експлоатацията, в зависимост от нейните форми, често е свързана с търговията с деца и жени.
Според MOT, голяма част от децата в света са принудени да работят при лоши условия и много ниско заплащане или без заплащане. По правило детският труд се счита като утежнена форма на принудителния труд, тъй като, те освен, че са лишени от образование, тяхното здраве, развитие и растеж са подложено на сериозни рискове и опасности.
В рамките на ООН /респ. УНИЦЕФ/ независимо, че се разработват различни програми за премахването на детския труд и предотвратяването на търговията с деца, детската проституция и детската порнография си остават като един от нерешените глобални проблеми от международната общност и в национален мащаб /въпреки че през 1990 г. влезе в сила Конвенцията за правата на детето и повече от 180 държави са я ратифицирали/. На този етап не функционира нито Комитета за правата на детето, нито националните органи, създадени да контролират приложението на Конвенцията за правата на човека. Жените са другата категория хора, които са подложени на експлоатация, робство и търговия. Една от най-разпространените съвременни форми на робство са принудителните бракове, когато по стечение на обстоятелствата жената е задължена да сключи брак /напр. в редица мюсюлмански държави/ или след смъртта на съпруга си тя става собственост на друг мъж. Сходна с робството форма е търговията с жени, която през последните десетилетия значително се разшири, с развитието на т. нар. сексуален туризъм. Търговията с женската плът разцъфтява особено сред социално слабите и безработни жени. Подлъгвани от т. нар. каналджии за високоплатена работа, те заминават в богатите държави, където попадат в специални заведения, отнемат им се паспортите и насилствено се принуждават да проституират /или да извършват друга дейност без заплащане/ или експлоатирани по друг начин. Независимо, че този проблем е предмет на уреждане от редица международни актове, отдавна /напр. Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция от 1949 г./ ефективността от тяхното прилагане е незначителна, което означава, че е необходимо да се разработи нов международен контролен механизъм.