45. Нетолерантност u нетърпимост

Нетолерантността и нетърпимостта са тясно свързани с дискриминацията, затова тяхното премахване е важен елемент в усилията на международната общност да осигури и гарантира защитата и пълното прилагане на правата на човека. Концепцията за толерантност се заражда в началото на XX век, но след края на т. нар. “студена война” сме свидетели на невиждани прояви на нетолерантност и нетърпимост, които в някои случаи се изостриха в такава степен, че доведоха в редица държави до гражданска война /напр. Сомалия, Руанда, Бурунди и др./.
Забравени и позатихнали конфликти, дълбоки вражди, етнически различия и др. излязоха наяве и заедно с проблемите на бедността, засилването на имиграцията, увеличаването на бежанците, превърнаха цялата планета в арена на етнически конфликти и религиозни вражди между отделните групи.
Общото като цяло е, че толерантността се състои в признаване на правото на другите да бъде уважавана както тяхната личност, така и тяхната идентичност и приемането й като основен фактор за мира между нациите.
Концепцията за толерантността, изцяло омаловажена през Втората световна война, се възражда след края на войната и създаването на ООН и намира отражение в редица международни актове и преди всичко в Устава на ООН. В Преамбюла на Устава е утвърдено, че “народите на ООН...практикуват толерантност и живеят заедно в мир”. Впоследствие се приемат редица международни актове в рамките на ООН, ЮНЕСКО, MOT и редица регионални международни организации.
С Резолюция на ОС на ООН, 1995 г. се обяви за “Година на толерантност на ООН”.
Поради невъзможността на сегашния етап да се приеме общопризнато понятие за “толерантност”, се приема, че нетолерантността и нетърпимостта /макар и много сродни, почти идентични/ имат и елемент на различие.
В приетата през 1995 г. от ЮНЕСКО Декларация за принципите на търпимостта, в съответствие с чл. 1 “Търпимостта е зачитане, приемане и оценяване на многообразието на съществуващите в нашия свят културни различия, форми на изразяване и начин на съществуване...Търпимостта е хармония в различията. Тя не е само морално задължение, тя е също и политическо и законово изискване”.
На съвременния етап, характеризиращ се с надигащите се с нови измерения етносоциализъм и нетърпимост, възникват нови форми на расизъм, ксенофобия, етнически предразсъдъци или преследвания.
Концепцията за търпимостта следва да се разглежда в нейните нови измерения и прояви на нетърпимост. Демонстрациите на нетърпимост са основните причини за приемането на голям брой международни актове във формата на препоръки и резолюции. В рамките на ООН след Устава, един от важните актове е Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждение /25 ноември 1981/ Рез. 36/55/.
В Декларацията на Съвета на Европа, приета във Виена на 9 декември 1993 г., държавните и правителствените глави на държавите-членки се призовават “спешно да се обърнат към европейските народи, групи, граждани и по-специално млади хора с призив, те решително да се включат в битката с всички форми на нетърпимост и активно да участват в изграждането на европейско общество, основано на общи ценности, което се характеризира с демокрация, толерантност и солидарност”, Усилията на международната общност са насочени към премахването в държавите на нетолерантността и нетърпимостта. На първо място е приемането на законодателство, забраняващо проявите на нетолерантност и нетърпимост /както и носенето на наказателна и друга отговорност/, което по същество не премахва всеобщата създадена психоза за вътрешно убеждение и отношение на отделни хора и групи.
За да бъдат ефективни тези усилия е необходимо наред със законодателните мерки да се приемат образователни програми, насочени към формирането на мисленето на индивида в дух на толерантност и търпимост спрямо различията на другите.