44. Расизъм, расова дискриминация и ксенофобия

Расизмът е теория, която приписва превъзходство /или непълноценност/ на отделни расови или етнически групи /т.е. нации/, и според която “по-висшите” имат право да господстват над “по-непълноценните.
Расизмът, расовата дискриминация и ксенофобията включват расистка идеология, постановки, които се основават на расови предразсъдъци, дискриминационно поведение, структурирана организация и институционализирана практика, формираща расово неравенство и идеята, че дискриминацията е оправдана от морална и научна гледна точка.
Тези теории намират израз в дискриминационното законодателство, а на практика в провеждането на политика на расова дискриминация /т.е. различни изключения, ограничения или предпочитания, основаващи се на расов признак, цвят на кожата, родов, национален или етнически признак/, имаща за цел или следствие унищожаването или признаването, използването или осъществяването на равна основа на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права и свободи. Расизмът, дискриминацията и ксенофобията са познато явление, възникнало преди стотици години в различни краища на света - Европа, Америка, Азия и Африка. От различните актове от миналото се разбира, че дискриминацията, мотивирана от расизма и ксенофобията, съществува преди възникването на съвременния расизъм.
Така например крал Максимилиан I в заповедта си за изпълнение на Reichstag /имперска диета/ от 1495 г. забранява лошото отношение към евреите, а по отношение на чужденците постановява, че независимо от тяхната различна външност и обичаи, следва да се приемат и уважават. Расистко или ксенофобско отношение може да започне да се формира с набелязването на определена група от населението за различна, от мнозинството, от самата група или от нейните членове. Този процес невинаги води до расистки ли ксенофобски възгледи, тъй като може да бъде свързан със самоидентификацията на определена група /вж Декларацията за расата и расовите предразсъдъци, приета през 1978 г. от Общата конференция u1085 на ЮНЕСКО/. От анализа на причините и мотивите, водещи до расизъм, дискриминация и ксенофобия произтича, че те могат да бъдат породени от различни фактори: икономически; политически; страх, че културната идентичност е застрашена от значителен брой имигранти; отхвърлянето на всеки, който не е идентичен и т.н.;
На практика расизмът, дискриминацията и ксенофобията отричат или не се съобразяват с факта, че всички хора, независимо от различната външност, език, начин на живот, религия, историческо развитие и други причини, са човешки същества/homo sapiens/, принадлежащи към един биологичен вид.
Общи разпоредби за премахването на расовата дискриминация бяха въплътени в приетите през 1966 г. под егидата на ООН, Международни пактове по правата на човека, а конкретна регламентация този въпрос получава в приетата през 1966 г. Международна конвенция за премахването на всички форми на расовата дискриминация. Съгласно чл.1 на Конвенцията “расовата дискриминация” е “всяко разграничаване, изключване, ограничаване или предпочитане на основата на раса, цвят на кожата, потекло или национален или етнически произход, което има за цел или резултат да унищожи или навреди на признаването, получаването или упражняването на равна основа на правата на човека и основните свободи в политическата, социалната, културната или която и да е друга област на обществения живот”.
На практика, въпреки опитите през последните десетилетия да се премахнат политиката и практиката, формиращи расизъм и ксенофобия, а така също да се противодейства на теориите, те не само съществуват, но придобиват нови форми и измерения /напр. т. нар. “етническо прочистване”/.
Израз на усилията на международната общност да премахнат тези явления бе проведената през 1993 г. във Виена Световна конференция за правата на човека /която призова премахването на расизма и расовата дискриминация да стане приоритет на международната общност/, а ОС на ООН обяви от 1993-2003 за Десетилетие за борба с расизма и расовата дискриминация.