42. Бедност u крайна бедност

Международната общност не отделя сериозно внимание на бедността и крайната бедност в контекста на нарушаването на правата на човека.
Това вече е глобален проблем, тъй като една трета от населението на Земята живее в изключително тежко положение в условията на крайна бедност /около 1 милиард гладуващи и още толкова недохранени, а живеещите с по-малко от 1 долар на ден са около 1.5 милиарда/. През 1995 г. Световната конференция за социално развитие признава като изключително важна задача премахването на бедността като етичен, социален, политически и морален доминатор в съвременния свят.
През 90-те години в ООН /и системата на ООН/ се поставя началото и разглеждането на въпросите за правата на човека и крайната бедност. ОС на ООН обявява 17 октомври за международен ден за премахването на бедността, 1996 г. за Международна година за премахването на бедността, годините 1996-2006 - за Десетилетието за премахването на бедността.ОС на ООН приема редица резолюции, в които се утвърждава становището, че крайната бедност и социалното отхвърляне нарушават както правото на достоен живот, така и редица други права, а в някои случаи представлява заплаха за правото на живот. Бедността е красноречив показател за демокрацията, съществуваща в отделните държави и като цяло е израз на демократичната система на Земята. Бедността е в противоречие с правото на достоен живот, т.е. правото на всеки човек да има жизнен стандарт, необходим за поддържането на здравето и благосъстоянието. Бедността и крайната бедност не намаляват, а непрекъснато се увеличават, те не са периферни явления, ограничени в рамките на Юга или в покрайнините на крайните квартали, а са всеобхватни. Явлението ________е широко разпространено както в по-слабо развитите държави, така и в богатите държави, то има сериозни последици за част от населението. Общоприето е, че бедността и крайната бедност засягат преди всичко икономическите, социалните и културните права, но е необходимо да се признае, че се засягат и гражданските и политическите права. Ударението се поставя предимно върху икономическите и социалните права, тъй като по отношение на тях е прието, че са “програмни права”, т.е. властта в държавата ги предоставя по своя преценка. Идеалите, утвърдени от Всеобщата декларация за правата на човека и Пактовете за правата на човека /т.е. в Международната харта за правата на човека, затова, че всеки човек трябва да бъде освободен от страха и нуждата, са грубо нарушени при създаването на условия, при които голяма част от човечеството живее в крайна бедност.
След три години изтича обявеното от ООН Десетилетие за премахване на бедността, но в международен аспект не се забелязват усилия и тенденции за нейното намаляване, а точно обратното. Наред с нерешаването на въпросите на крайната бедност, ще продължи свиването и ограничаването на правата на човека, а паралелно с това ще расте и социалното и политическото напрежение, което ще постави в опасност социалния мир и сигурност в национален и глобален мащаб.