41. Организации в Европа, прекратили своята дейност


А. Организация на варшавския договор (ОВД)
На 14.05.1955г. социалистическите държави - Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Чехословакия и Унгария подписват във Варшава Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ. Китайската народна република се солидаризира с правителствата на държавите участнички и подкрепя Договора. Той е подписан само осем дни след като ФРГ се присъединява към НАТО.
Създаването на Варшавския договор бе естествена и единствено вярна и възможна реакция на социалистическите страни в отговор на империалистическия курс към подготовка на нова световна война, на образуването на агресивния военен блок НАТО, на увеличената опасност от война в Европа и на заплахата за националната сигурност на миролюбивите държави, особено след подписването на Парижките споразумения (23 октомври 1954г.), които откриха пътя към ремилитаризация на Западна Германия и нейното включване в НАТО”.
В съответствие с чл. 10 Варшавският договор влиза в сила в деня на предаването на последния ратификационен инструмент – 04.06.1955г., когато правителството на Албания предава ратифицирания на 28 май договор.
Ø  Основни цели и принципи
В основата на Варшавския договор (ВД) социалистическите страни поставят целите и принципите на Устава на ООН. Те тържествено заявяват, че сключват този договор в интерес на укрепването и развитието на дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ. В Чл. 1 и 2 от ВД се предвижда, че в съответствие с Устава на ООН държавите участнички ще се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или употреба на сила; задължават се да разрешават с мирни средства международните си спорове; да участват и да сътрудничат във всички международни действия, с които се цели осигуряването на международния мир и сигурност, както и да съдействат за общото намаляване на въоръженията и за забрана на атомното, водородното и други оръжия за масово унищожение. В Чл. 3 е предвидено договарящите се страни да се консултират по всички важни международни въпроси, които засягат техните общи интереси. В случай на военно нападение срещу някоя от държавите-участнички се предвижда останалите да й окажат незабавна помощ с всички средства, които намерят за необходими, включително и въоръжена сила – въз основа на правото на колективна самоотбрана, предвидено в Чл. 51 от Устава на ООН. Участващите държави ще се консултират за мерките, които ще предприемат срещу агресора. Действията им ще бъдат прекратени, щом като Съветът за сигурност на ООН вземе необходимите мерки за възстановяване и поддържане на международния мир и сигурност. Предвидено е също сътрудничество  за развиване и укрепване на стопанските и културните връзки между участниците. ВД е отворен за всяка държава, която желае да се присъедини към него и да съдейства за осигуряване на мира и сигурността на народите.
Ø  Организационна структура
За осъществяване на предвидените консултации и за разглеждане на въпросите, които възникват във връзка с осъществяването  на договора е създаден Политически консултативен комитет (ПКК) - висш орган на ОВД, в който всяка държава е представена от член на правителството или от друг специално назаначен представител. По време на Пражкото заседание на ПКК (м. януари 1956г.) се обсъждат и решават някои организационни въпроси, отнасящи се до неговата работа. Решава се ПКК да се събира при необходимост, но не по-малко от два пъти в годината. Приет е принципът на ротация в председателстването на заседанията на Комитета. Основните функции на ПКК са:
Ø  Да обсъжда актуални международни проблеми в съответствие с установилата се практика след създаването на ОВД;
Ø  Да излиза с декларации по определени събития и проблеми и с обобщени декларации по международното положение;
Ø  Да издига предложения за решаване на проблеми в областта на разоръжаването и отношенията между ОВД и НАТО, за осигуряване на мир и стабилност в Европа;
Ø  Да възлага на КМО и КМвнР да осъществяват допълнителни мерки за изпълнение на поставените задачи и да докладват на своите правителства за извършеното в тази насока и др.
На 22 и 23.12.1969г. в Москва се провежда първото заседание на Комитета на министрите на отбраната (КМО) на държавите участнички във ВД, създаден съгласно решението, прието на съвещанието на ПКК на 17.03.1969г. Министрите на отбраната се редуват в председателстването на заседанията на Комитета по азбучен ред на държавите участнички и поемат изпълнението на задълженията на председателя от момента на завършването на текущото заседание на Комитета. Те се провеждат в страната, от която е назначеният пореден председател.
КМО следи военнополитическото положение в Европа; разглежда въпроси по състоянието и текущата дейност на ОВД и набелязва мерки за нейното подобряване (на заседанието през 1970 г. в София), обсъжда въпроси за текущата дейност на органите за управление и разглежда въпроси за усъвършенстване на инфраструктурата на армиите на ВД. На съвещанието в Букурещ през ноември 1976г. е взето решение за създаване на Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат като органи, подпомагащи дейността на ПКК. Освен ПКК най-важният орган е Обединеното командване на въоръжените сили, което е висшият военен орган, постоянно действащ. В неговия състав влизат Главнокомандващия на обединените въоръжени сили, назначаван от ПКК и неговите заместници – представители на въоръжените сили на държавите-участнички. Този орган ръководи националните контингенти, предоставени от страните участнички. Общите въоръжени сили включваха сухопътни войски, войски на ПВО, ВВС и военноморски флотове. Числеността, съставът, организацията и снабдеността им се определят от правителствата на всяка държава, като са взети препоръките на ПКК и главнокомандващия ОВС в зависимост от икономическите и военните възможности на всяка държава.
Ø  Дейност
Динамиката на развитие на народното стопанство на страните от ВД се характеризира най-пълно с нарастването на националния доход, което обезпечава и потребностите на отбраната. През периода 1950-1973г. националният доход на тези страни се е увеличил 5,7 пъти. Обединените във ВД държави с население около 360 млн. души образуват най-големият (промишлен) комплекс в света, което дава възможност за решаване на икономическите проблеми. През този период на тях се пада около 1/3 от световната промишлена продукция и 25% от световния национален доход. За да достигнем до причините, довели до разпадането на ОВД, трябва да се върнем към първите години от създаването й, както и събитията, които ги характеризират. Само ден след подписването на ВД, СССР, Великобритания, САЩ и Франция подписват Австрийския държавен договор, който гарантира суверенитета на неутрална Австрия и постановява извеждането на окупационните войски от нейната територия. Албания отказва да сътрудничи с държавите от ВД през 1962г. и официално се оттегля през есента на 1968г. Унгария се опитва безуспешно да го напусне през 1956 г. (Унгарско въстание); Румъния напразно се опитва да промени командната структура (1964г.); а Чехословакия – през 1968г. СССР кани Финландия да стане член на ВД през септември 1955г., но финландците отказват, като потвърждават своето намерение да останат неутрални и необвързани. ГДР напуска Организацията през август 1990г., малко преди обединението на Германия. Центърът на конфронтация се намира именно на границата между НАТО и ВД – те участват  във всички местни конфликти и в поддържането на опасно напрежение в международните отношения. По тази начин, заложените през първото следвоенно десетилетие конфронтационни процеси продължават и през следващите десетилетия. ВД е сключен за срок от 20 години с възможност за автоматично удължаване за срок от още 10 години, а през 1985 г.  във Варшава е продължен за още 20 години. Чл.5 предвижда, че при сключване на общоевропейски договор за колективна сигурност ВД ще бъде обезсилен. Освен общи маневри, армиите на ВД (с изкл. на румънската) си сътрудничат само в една съвместна акция – въоръжената интервенция в Чехословакия през 1968г. за слагане край на Пражката пролет. Причините за съществуване на ОВД изчезват заедно с края на Студената война. През м. юни 1990г. държавите членки се срещат и признават, че краят на противопоставянето и Студената война прави договора отживелица. ОВД е разпусната по взаимно съгласие на членуващите в нея страни осем месеца по-късно на 31.03.1991г.

Б. Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ)
Началото на СИВ се поставя през 1949г., когато СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния подписват Учредителния договор в Москва. За седалище на Съвета е определена Москва. През м. февруари 1949г. към СИВ се присъединява Албания, въпреки че тя официално е член на Съвета от 1961г. През 1950г. се присъединява Източна Германия. През 1962г. на 14-та сесия се дава право и на неевропейски държави да членуват в СИВ и същата година за редовен член е приета  Монголия. От 1964г. Югославия взема участие в работата на някои от Комисиите към СИВ; останалите социалистически държави участват като наблюдатели. През 1972г. към СИВ се включва Куба, а през 1978г. – Виетнам.  Въпреки че организацията е основана през 1949г., Уставът на СИВ не е ратифициран до 1959г. Основните цели и задачи на СИВ, определени в новия Устав, приет на 12-та сесия през 1959г. са да организира тясно икономическо сътрудничество между страните членки и да съдейства за планово развитие на народното стопанство, за растеж на производителността на труда и повишаване на благосъстоянието на страните членки. Принципите, на които е изграден СИВ са суверенно равенство между страните, зачитане на националния суверенитет, взаимна изгода и ненамеса във вътрешните работи. В Устава е посочено, че суверенното равенство на всички членове е фундаментално за организацията и начините на действие на СИВ. Акцентира се върху това, че процесът на интеграция на държавите е напълно доброволен и не включва създаването на органи, чиято дейност да надхвърля рамките на националните интереси. Организацията и структурата на СИВ се контролира от държавните ръководители на страните членки. В основата на отношенията между тях е принципът на икономическа взаимопомощ. Всяка държава има право на представителство в СИВ, независимо от икономическата мощ на страната или размера на нейния принос в бюджета на СИВ. СИВ прави препоръки на отделните страни, но не ги налага като задължителни, ако някоя страна не е съгласна с тях. решенията на СИВ и неговите препоръки могат да бъдат приети само със съгласието на заинтересованите членове. Всяка от тях има правото да декларира своя интерес. Решенията и препоръките не се прилагат по отношение на страни, които са заявили, че нямат интерес по конкретен въпрос. Върховен орган на СИВ е сесията. В нея участва по един представител на всяка страна-членка, като има право на един глас. Решенията се вземат с пълно единодушие. Оперативен орган е Изпълнителният комитет. При СИВ има 22 комисии за икономическо и научно-техническо сътрудничество, изградени на отраслов принцип – лека, хранително-вкусова, химическа промишленост, машиностроене, селско стопанство, координация на научните изселдвания, транспорт, външна търговия, валутно-финансови въпроси и др. След 1955г. главната дейност на СИВ е съгласуване на плановете за икономическо развитие както на икономиките на отделните страни, така и на цялата социалистическа система. В края на 80-те години на ХХв. пълноправните членове са 10 – СССР, 6 източноевропейски държави и 3 страни извън европейския континент. Техните икономики са обединени въз основата на общи подходи и насоки, а именно чрез държавна форма на собственост вместо частна и планирано управление вместо пазарно. Съгласуването на плановете поставя началото на нов, по-висок етап в икономическите отношения на страните и на разпределението на производителните сили в тях. СИВ изготвя общи условия за доставка на стоки, единна стокова номенклатура на вносните и износните стоки и др. Той предприема мерки за организация на икономическото развитие чрез 5-годишни планове за икономическо развитие, приложени в периода 1956 – 1985г. Чехословакия се оказва най-развитата държава в Източна Европа. Другите социалистически държави обновяват структурата на промишлеността и откриват нови производства, с които задоволяват потребностите на пазара на СИВ, но и излизат на европейския пазар. В сравнително кратък период от време материалното състояние на населението се повишава. Характерно за СИВ е, че неговите членки са задължени да предоставят своето производство и своя пазар една на друга. В рамките на СИВ взаимоотношенията между страните членки се оформят на базата на задълбочаващата се икономическа интеграция, която създава един сравнително затворен вътрешен пазар, функциониращ главно между страните от СИВ и по-малко между тях и западните държави. Организацията на СИВ представлява главно централизирано планиране на пазара, ускорена индустриализация, характеризираща се с развитието на тежката промишленост и добивните отрасли. Тази система остава непроменена до саморазпускането на СИВ. До него се стига след като започналите през 60-те и 70-те години на двадесети век кризи в социалистическите държави, се задълбочават през 80-те. Нарастването на националния доход се оказва неравномерно. Независимо от множеството приети проекти, многостранната интеграция между страните от Източна Европа не се развива. Единственото предимство на СИВ е поддържаният вътрешен пазар, на който се реализират стоките на отделните страни, независимо от тяхното качество. След около близо 20г. интензивна търговия между страните-членки, тя започва да намалява. Съкращаването на производството не е овладяно и за кратък период от време - само за 6 месеца (януари-юни 1991г.) СИВ значително ограничава своята дейност и през юни 1991г. се саморазпуска.