41. Отсъствието на мир, стабилност и устойчиво развитие

Правата на човека се нарушават тотално при отсъствие на мир /т.е. по време на война и вътрешни конфликти/, сигурност, справедливост и устойчиво развитие.
Мирът, стабилното развитие и демокрацията са универсалното условие, необходимо за пълното гарантиране на ефективно упражнява на правата от човека. Те са взаимосвързани измерения. Съгласно чл. 55 от Устава на ООН “всеобщото уважение и зачитане на правата на човека и основните свободи” е важно средство за “създаването на условия на стабилност и благосъстояние, които са необходими за мирното съвместно съществуване на народите”. От текста на Устава на ООН произтича, че правата u1085 на човека, стабилността, развитието /благосъстоянието/ и мирът са измерения, зависими едно от друго. От една страна ефективните права на човека са важно средство за създаването на стабилност /сигурност/, степента на развитие и установяването на траен мир, а от друга само при наличието на мир, сигурност и развитие е възможно да се гарантира ефективно гарантиране на правата на човека. В края на 70-те и началото на 80-те години отделни групи държави в рамките на ООН и другите международни организации степенуват тези понятия по определен приоритет, като неправилно ги разделят на първостепенни и второстепенни. Така например, “западът” е разглеждан като територията на правата на човека, “изтокът” - на мира, а “югът” - на развитието. Кое понятие е по-важно от другите няма голямо значение, тъй като те са взаимосвързани и взаимодопълващи се. Пределно ясно е, че ако едно от измеренията не е изцяло налице, това оказва влияние върху степента на развитие на другите. Най-осезателно влияние оказва отсъствието на мир. Войната и въоръжените конфликти са най-голямата заплаха за правата на човека. Мирът е предпоставка за спазването на правата на човека, докато обратното /войната/ е предпоставка за тяхното нарушаване. В края на XX век общо приемане получи правото на всички народи на мир, което постепенно започна да се признава като едно от колективните права, като висша световна ценност. Това право е заявено от ОС на ООН в Декларацията за правото на мир от 12 ноември 1984 г. в която “Тържествено се провъзгласява, че народите на нашата планета имат свещено право на мир”. Никоя държава /дори с призната традиционна демокрация/ не може да гарантира правата на своите граждани по време на въоръжен конфликт или война.
Практиката показва, че държавите по правило са готови да приемат разпоредби, подобряващи защитата на своите граждани по време на международни конфликти, но по въпросите относно международните конфликти веднага се издига бариерата и се посочва, че това са вътрешни u1088 работи и, че международната общност не трябва да се намесва. Поради тази причина се счита, че в Женевските конвенции от 1949 г. на чл. 3 /еднообразен и в четирите конвенции/ конфликти, които нямат международен характер се приемат като революционно събитие, определено като първия пробив в позициите на държавите относно техния суверенитет. В текста е посочено, че в случай на въоръжен конфликт, който няма международен характер и избухва на територията на една от държавите, страна по конвенциите, всяка от участващите в конфликта страни е задължена:
Първо, по отношение на лицата, които не участват пряко във военните действия, включително и на членовете на въоръжените сили, които са сложили оръжие, включително и лицата, които са били извадени от строя поради болест, нараняване, задържани в затвор, ще бъдат третирани хуманно без никаква дискриминация, основана на различия относно расата, цвета на кожата, религията, пола, произхода или имотното състояние, или друг критерий. По отношение на тези лица са забранени по всяко време и навсякъде: посегателството върху живота и личността /убийство, осакатявания, изтезания и мъчения/; вземане на заложници; посегателство срещу личното достойнство /унижаващото и деградиращо третиране/; произнасянето на присъди и тяхното изпълнение без предварително съдебно решение, произнесено от редовен конституиран съд;
Второ, участващите в конфликта страни ще продължат да полагат усилия, за да поставят в сила посредством специални споразумения всички разпоредби на конвенциите или на част от тях. Някоя безпристрастна хуманитарна организация като Международния комитет на Червения кръст може да предложи услугите си на участващите в конфликта страни. Концепцията на хуманитарното право, прилагано по време на конфликтите, които нямат международен характер получава по-нататъшно развитие, но даже и след приемането на Протокол II през 1977 г. съдържа хуманни фактори по време на гражданските войни, които играят доста скромна u1088 роля в сравнение с ролята на правата на прилагане по време на международни конфликти заедно със засилената хуманитарна защита. Вторият протокол съдържа изричен текст, че той не може да се тълкува като накърняващ суверенитета на държавата или задължението на правителството с всички законни средства да поддържа или възстановява правопорядъка в държавата и да защитава националното единство и териториалната цялост.
С Първия допълнителен протокол, националноосвободителните войни се определят като въоръжени конфликти с международен характер и към тях се прилагат всички норми, установени с Женевските конвенции. Уредени са въпросите, свързани с методите и средствата за водене на войната и статута на комбатантите и военнопленниците, общата закрила срещу последствия от военни действия на гражданските лица и гражданските обекти, статуса на неотбраняваните местности и демилитаризираните зони, както и помощта в полза на гражданското население /закрила на жените и децата, евакуация и др./.
Последните изменения в сферата на международноправното регулиране за прилагане на отделни видове на обичайното оръжие, са свързани с приемането и влизане в сила на три международни договора: два протокола към Конвенцията от 1980 г. за забрава или ограничение на използване на конкретни видове необичайно оръжие, които могат да се считат за нанасящи особени увреждания или имащи избирателно действие; Протокол IV за ослепяващото лазерно оръжие от 13 октомври 1995 г. и Протокол II за забрана или ограничение на използване на мини, мини-ловци и други устройства с поправките, внесени на 3 май 1996 г. и конвенциите за забрана на използването, трупане на запаси, производство и предаване на ловни мини и за тяхното унищожаване от 18 октомври 1997г. Важно достижение в областта на международноправната защита на гражданските обекти е приемането на 26 март 1999 г. на Протокол II към Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт/1954/.
Събитията и въоръжените конфликти, настъпили след периода, наречен “студена война” показват, че независимо от изчезването на противопоставянето изток-запад, а наред с него вероятната опасност от световна война, международната сигурност не е гарантирана и установяването на траен мир остава един от глобалните проблеми.