3. Почетни (нещатни) консули

1. Понятие. Почетният (нещатен) консул е лице, което е назначено от чужда държава като правило измежду местни¬те търговци или финансови дейци и което едновременно с консулската дейност се занимава професионално и с друга работа, несвързана с изпълнението на консулските му функции. То получава не заплата, а възнаграждение за извършваните операции по особена тарифа.
В практиката на държавите нещатните консули са много раз¬пространени. Така, САЩ през 1959 г. са имали 1740 консули в чуж¬бина, от които 890 са били нещатни.
Институцията на почетните консулски длъжностни лица има факултативен характер. Всяка държава е свободна да решава, дали ще назначава или приема почетни консулски длъжностни лица (чл. 68 на Виенската конвенция от 1963 г.)
В наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица е прогласено, че Република България може да назначава и да приема почетни (нещатни) кон¬сулски длъжностни лица. Това се извършва в интерес на развитието на търговските, икономическите, културните и научните отношения между България и другите държави, както и за защита на правата и интересите на българските граждани и юридически лица в чужбина (чл.1).
2. Почетни (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България. Допустимо е почетни (нещатни) консулски длъжностни лица на Република България да бъдат както български граждани, така и граждани на други държави. Те имат възможност едновременно с консулската дейност да се занимават професионално и с друга работа, несвързана с изпълнението на консулските им функции.
Почетните консулски длъжностни лица на Република България не получават от държавата възнаграждение за своята дейност.
Недопустимо е почетните консулски длъжностни лица на Ре¬публика България да изпълняват едновременно функциите на почетни консулски длъжностни лица на друга държава (чл. 1 от наредбата).
Министерският съвет на Република България назначава и ос¬вобождава почетните консулски длъжностни лица. Министърът на външните работи внася предложение за назначаване или освобож¬даване на почетно консулско длъжностно лице. Инициативата не винаги излиза от самия министър. Ръководителят на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава има възможност да му представи препоръка. Мнение дава началникът на Консулския отдел на Министерството на външните работи (чл. З от наредбата).
Контрол върху дейността на почетните консулски длъжностни лица се упражнява от Министерството на външните работи. В на¬чалото на всяка година почетните консулски длъжностни лица пред¬ставят в това министерство делови и финансов отчет за дейността си през предходната година (чл. 4 от наредбата).
Дейността на почетните консулски длъжностни лица трябва да се осъществява съобразно с функциите, определени в чл. 5 на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.
В цитираната българска наредба се уточнява, че почетните консулски длъжностни лица изпълняват следните функции: а) водят и поддържат регистър и картотека, в които вписват българските граждани, постоянно пребиваващи в приемащата държава на тери¬торията на консулския окръг; б) изпълняват функциите на длъжност¬но лице по гражданското състояние по отношение на българските граждани; в) оказват съдействие за освобождаване, придобиване и възстановяване на българско гражданство; г) приемат документи за издаване на задгранични паспорти на български граждани, постоянно живеещи в приемащата държава на територията на консулския окръг; д) извършват нотариални функции по въпроси, свързани с имущест-вото на български граждани; е) защитават интересите на българските граждани и юридически лица в случай на наследяване върху терито¬рията на приемащата държава; ж) представляват български граждани или вземат мерки да се осигури подходящото им представляване пред съдебни или други органи на приемащата държава, за да се поиска вземането на временни мерки с оглед охраната на правата и интересите на тези граждани, когато поради отсъствие или по друга причина те не могат своевременно да защитават своите права и интереси; з) осъществяват правата, посочени в чл. 36 на Виенската конвенция от 1963 г., а именно: аа) почетните консул ски длъжностни лица могат свободно да влизат във връзка с гражданите на изпраща¬щата държава и да ги посещават; бб) гражданите на изпращащата държава имат същата свобода да се свързват с почетните консулски длъжностни лица и да ги посещават; вв) компетентните органи на приемащата държава са длъжни, ако заинтересуваното лице поиска : това, незабавно да уведомят почетното консулско длъжностно лице на изпращащата държава, че в границите на неговия консулски окръг гражданин на тази държава е арестуван, намира се в затвор или му е определена мярка за неотклонение задържане под стража, или е задържан под друга форма; гг) почетното консулско длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата държава, който се намира в затвор, под стража или е задържан под друга форма, да разговаря, да кореспондира с него и да взема мерки за представляването му пред съда.
Изисква се почетното консулско длъжностно лице за всеки случай на изпълнение на една от гореизброените функции да уведо¬мява дипломатическото или консулското представителство на Ре¬публика България, акредитирано за приемащата държава.
След като получи изрично разрешение за всеки отделен случай от отдел Консулски на Министерството на външните работи, почет¬ното консулско длъжностно лице: а) издава па савани (пътни листове) на български граждани за завръщане в Република България; б) издава, продължава или анулира визи на чужди граждани; в) внася промени в издадени български входно-изходни визи.
Недопустимо е почетните консулски длъжностни лица, които не са български граждани, да осъществяват следните функции: а) да изпълняват поръчки за разпит съобразно с чл. 5, буква "j" на Виенската конвенция от 1963 г.; б) да разследват произшествия, станали по време на пътуването, и да разрешават спорове между капитана, командния състав и членовете на екипажа на българските кораби и самолети в съответствие с чл. 5, буква "l” на Виенската конвенция от 196 3 г.; в) д а упражняват контрол и инспекция на военните морски и речни кораби, плаващи под български флаг (чл. 5 от наредбата).
Допустимо е почетните консулски длъжностни лица да започ¬нат да изпълняват своите функции, след като бъдат назначени съоб¬разно с чл. 10-14 на Виенската конвенция от 1963 г. Изисква се, след като получи екзекватура от приемащата държава, почетното кон¬сулско длъжностно лице да връчи на министъра на външните работи на Република България или на упълномощено от него лице деклара¬ция. Задължителното съдържание на тази декларация включва заявле-нието, че то ще изпълнява добросъвестно функциите и задълженията, свързани със заеманата от него длъжност (чл. 7 от наредбата).
Предвидено е задължение на почетните консулски длъжностни лица да осигуряват за своя сметка помещенията, съоръженията и оборудването, които са необходими за изпълнението на функциите им (чл. 11, ал. 2 от наредбата).
Друго тяхно задължение е при изпълнение на функциите си да събират такси за консулски услуги. Видът и размерите на тези такси са определени в Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване,в системата на Министерството на външните работи (чл. 10 от наредбата).
Част от сумите, събирани от такси за консулски услуги, се използват за покриване на оправданите разходи, които почетните консулски длъжностни лица са направили в процеса на изпълнение на техните функции. Останалата част от тези суми те са длъжни да предават или да превеждат по банкови сметки по указание на Ми¬нистерството на външните работи. Ако разходите, извършени при изпълнение на функциите, надвишават приходите от такси за кон¬сулски услуги, пасивът остава за сметка на почетните консулски длъжностни лица (чл. 11, ал. 1 и 3 от наредбата).
Допустимо е почетните консулски длъжностни лица да пре¬късват изпълнението на своите функции за срок, не по-дълъг от три месеца. За по-продължително прекъсване те се нуждаят от разрешение на министъра на външните работи (чл. 9 от наредбата).
Почетните консулски длъжностни лица и ръководените от тях консулства се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите съобразно с Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. и с разпоредбите на вътрешното законодателство на приема¬щата държава (чл. 6 от наредбата).
Функциите на почетното консулско длъжностно лице се прекра¬тяват на едно от основанията, предвидени в чл. 25 на Виенската конвенция от 1963 г., а именно: а) уведомяване от изпращащата държава до приемащата държава, че неговите функции са прекра¬тени; б) оттегляне на екзекватурата; в) уведомяване от приемащата държава до изпращащата държава, че тя е престанала да счита въпросното лице за консулско длъжностно лице.
Когато функциите на почетното консулско длъжностно лице са прекратени, негово задължение е да предаде архива и цялата документация, свързани с дейността му. В случай на негова смърт задължението за предаване лежи върху наследниците му по закон. Предаването се извършва на българското дипломатическо или кон¬сулско представителство в съответната държава или на отдел Кон¬сулски на Министерството на външните работи (чл. 8 от наредбата).
3. Почетни консулски длъжностни лица на други държави, из¬пълняващи функции върху територията на Република България. Допустимо е почетно консулско длъжностно лице на друга държа¬ва да бъде назначено измежду българските граждани само с изрич¬ното съгласие на Република България. Изискването за съгласие важи и по отношение на граждани на трета държава, които не са съ¬щевременно граждани на изпращащата държава. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време (чл. 12 от наредбата).
Почетните консулски длъжностни лица на други държави се приемат на територията на Република България съобразно с разпо¬редбите на чл. 10-14 на Виенската конвенция от 1963 г. Изпращащата държава издава на лицето консулски патент. За започване на изпъл¬нението на консулски функции е необходима екзекватура, която се дава от приемащата държава, в случая Република България (чл. 13, ал. 1 от наредбата).
Почетните консулски длъжностни лица и консулствата, ръко¬водени от тях, при осъществяване на своите функции ползват режима, определен в глава ІІІ на Виенската конвенция за консулските отношения (чл. 14 от наредбата). Тази глава е посветена именно на режима, прилаган към почетните консулски длъжностни лица и консулствата, ръководени от тях.
Функциите на почетно консулско длъжностно лице на друга държава се прекратяват на едно от основанията, предвидени в чл. 25 на Виенската конвенция от 1963 г., а именно: а) уведомяване от изпращащата държава до приемащата държава, че неговите функции са прекратени; б) оттегляне на екзекватурата; в) уведомяване от приемащата държава до изпращащата държава, че тя е престанала да счита въпросното лице за консулско длъжностно лице.