3. Структура и организация на съдебната власт. Висш съдебен съвет.

Съдебната власт се състои от съдии, прокурори и следователи обединени в съд като учреждение, прокуратура и следствени служби. Структурата на съда е:
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД и ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, които имат еднакъв статут/положение/ в системата. АПЕЛАТИВЕН СЪД; ОКРЪЖЕН СЪД и РАЙОНЕН СЪД.
Структурата на прокуратурата е идентична на тази на съда и се състои от: ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА и ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРИ; АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА; ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА и РАЙОННА ПРОКУРАТУРА.
Ако погледнем Закона за устройство на съдебната власт ще видим, че прокуратурата е към съда, а въщност това не е вярно! Прокуратурата е административно независима от съда и имат помежду се само процесуални връзки /по разглеждане на делата/.
Следствените служби на НАЦИОНАЛНА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА в гр. София, която разглежда по-тежките случаи и упражняват методическо ръководство на ОКРЪЖНИТЕ СЛЕДСТВЕНИ СЛУЖИ, които работят във всяка област.
Забелязва се, че структурата на посочените органи не съответства на административното деление на страната. Окръжните служби носят наименованието на старите окръзи в РБългария, които са сменили само наименованието си в области, а районните прокуратури и съд обслужват повече общини и затова се наричат регионални/районни/. Апелативните съдилища и прокуратури също имат район на действие няколко области и затова те са няколко в страната.
Съдебната власт се организира и ръководи от ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ. Той се състои от 25 души юристи /с 15 години стаж по специалността юрист/, 11 души от тях се избират от Народно събрание, 11 души от тях се избират на делегатски събрания на съдии, отделно прокурори и отделно следователи. В рамките на окръга се избират делегати, отделно съдии, отделно прокурори, като съдиите избират 6 члена на Висшия съдебен съвет, прокурорите 3-ма души и следователите 2-ма души. Останаха 3 члена, които са членове по право по силата на заеманата длъжност, това са двамата председатели на Върховните съдилища и Главния прокурор, те се назначават от Президента по предложение на ВСС. Той може да отклони само веднъж една кандидатура, но ако тя се повтори, президентът е длъжен да назначи лицето. Макар, че президента назначава, макар че неговото отклоняване има значение, все пак крайно решение взема органа на професията-ВСС. Мандатът на изборните членове е 5 години, а на назначените 3-ма души - 7 години. Заседанията на ВСС се ръководят от Министъра на правосъдието без право на решаващ глас, той не участва в гласуванията. Компетенции на ВСС: Висшият съдебен съвет първо назначава, повишава, премества, освобождава от длъжност всички кадри, или той е един колективен работодател и всички кадри се назначават, освобождават и др. с тайно гласуване. Второ той налага дисциплинарни наказания, понижаване и освобождаване от длъжност на кадрите. Трето организира квалификацията на кадрите. Четвърто приема проекта на годишния бюджет на съдебната власт, който се включва автоматически като отделно перо, отделен раздел в проекта на общия бюджет на държавата. Това което е прието може да се коригира само от Народното събрание. Висшият съдебен съвет също определя районите на действие на своите органи, определя щатовете и възнагражденията на кадрите. Той изслушва и приема годишни доклади на ръководителите на съдебната власт и ги внася в Народното събрание. Мандатът на изборен член на ВСС се прекратява при подаване на оставка, влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление, при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година и още при дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридичека професия или дейност. За пръв път след последната промяна на Конституцията към ВСС се създава инспекторат /досега беше към Министъра на правосъдието/ с главен инспектор и 10 инспектори, общо 11 души. Те се избират от Народното събрание. Мандатът на главния инспектор е 5 години, а на другите 4 години. Те могат да бъдат преизбрани само веднъж /последователно/. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт без да засяга тяхната независимост. Инспекторатът прави проверка от гледище на движението на делата, а не по същество на споровете. Главния инспектор и инспекторите са независими във функциите си, те изнасят годишен доклад пред ВСС, и се подчиняват само на закона. Инспекторатът има право да отправя сигнали, предложения до други държавни органи, вкл. и до органите на съдебната власт. ВСС има право да образува комисии по различни насоки на дейността с правилник за неговата работа, се уреждат правилата за дейността му, вкл. за процедурите за осъществяване на неговите правомощия и още за дейността на администрацията на ВСС /Държавен вестник бр.54 от 23.06.2004 г. има и изменения след това/.