39. Съвременни измерения и развитие на правата на човека

Изграждане на система за образование, обучение и обществена информираност
Изграждането на обща универсална култура и вярата на населението на Земята /т.е. на универсална “религия” на човечеството/ чрез запознаването с основните права и свободи на всички групи и слоеве на населението /деца, жени, възрастни, инвалиди и т.н./ може да избави човечеството от съществуващите страдания и бедствия.
Безсмислено е съществуването на правата и свободите, ако не се знае за тяхното съществуване и, ако всяко човешко същество не знае, че те задължително трябва да му бъдат предоставени.
Немислимо е ефективното упражняване на основните права и свободи, ако първо, не се знае за тяхното съществуване и второ, ако всяко човешко същество не знае, че те му се предоставят по право, а тяхното нарушаване или накърняване е забранено от международното право.
Неизясняването, умишленото замъгляване и неуточняване на проблема, свързан с нарушаването на правата на човека, не дава възможност на обикновения човек да потърси възстановяване на накърнените права.
Най-важният, първостепенен проблем, който трябва да се реши относно правата на човека, е изграждането на стабилна система за образование, обучение и обществена информираност на всички хора без изключение, която ще бъде основата за изграждането на обща култура за правата на човека, включваща минимум знания относно:
Съществуващите универсални социални, икономически, културни, граждански и политически права и свободи;
Органите, към които гражданите на съответните държави могат да се обърнат при нарушаване на техните права и свободи;
Реда за търсене на обезщетение за
неимуществени вреди;
Оценката на потребностите и ефективната организация на образованието за човешките права, както при формалния, така и при неформалния учебен процес;
Издаването на материали по правата на човека;
Специализираните предавания и издания на масмедиите.
Незнанието за съществуването и съответното търсене на възстановяване на нарушените права е не само главна пречка за прилагането u1085 на правата на човека, но и причина за недостойния живот /страдания и лишения/ на по-голямата част от населението на Земята. Така например, около 1.5 милиарда човека живеят с по 1 долар дневно;над 1 милиард са лишени от питейна вода; около 1 милиард са гладуващите и недохранените; над 1 милиард са неграмотните и т.н. Международната общност полага усилия /макар недостатъчно ефективни/ относно преодоляването на това основно препятствие.
През 1993 г.в Монтреал е проведен Международен конгрес за образование за човешки права и демокрация, на който се приема Световен план за действие относно образованието за правата на човека и демокрацията.
Световният план е насочен към всички социални “играчи” - от индивидите, семействата, групите, асоциациите и неправителствените организации до държавите и междудържавните организации /ООН и другите универсални и оригинални/. Определени са също така основните насоки на развитие: определянето на групите, към които трябва да бъде ориентирано обучението; разработването на учебни програми; научни изследвания за обучението за човешки права и демокрация; изграждане на мрежи между различните специализирани институции и специалисти; увеличаване на средствата за образование за човешките права и демокрация. В Световния план се отбелязва, че “образованието за правата на човека и демокрация представлява само по себе си човешко право и е предпоставка за реализирането на правата на човека, демокрацията и социалната справедливост”. Комисията по правата на човека предложи и ОС на ООН обяви от 1 януари 1995 г. Десетилетие на образование за правата на човека /1995-2004/, съгласно Резолюция 49/184 от 21 декември 1994 г.
Планът за декадата включва и определение на “образование за правата на човека”, определени като “усилия за обучение, разпространение и повишаване на осведомеността, целяща изграждането на всеобща култура за правата на човека чрез предаване на знания и умения и чрез формулиране на нагласа.”
Приносът на образованието, като основа за изграждането на общата култура за правата на човека е признат и от Международната конференция на образованието, проведена през 1944 г. в Женева, съгласно приетата Декларация. За ефективно образование и изграждането на обща култура за правата на човека е необходимо да се приложат и концепциите “образование за всички”, “дългосрочно обучение”, “образование без граници” и др.

Отсъствие на демокрация
В съвременната международна общност на практика действителна демокрация /не само на думи и хартия - т.е. псевдодемокрация/ съществува само в няколко държави. Отсъствието на демокрация означава, че отсъства и гаранция за ефективното упражняване на правата на човека. Общоприето е, че само в демократичната държава е възможно създаването на гражданско общество, което да гарантира правата на човека.
Нарушаването на правата на човека, независимо дали е от десни или от леви правителства показва, че политическата система не е демократична, тъй като не създава необходимите условия на населението да упражнява своите права. Демокрацията и правата на човека, независимо, че са различни явления, са не само тясно свързани, но са и взаимообвързани. Правата на човека са неделима част /заедно с правовата държава и гражданското общество/ от демокрацията, а демокрацията не може да бъде изградена без зачитането на правата на човека.
В основата на демокрацията е въплътено правото на всеки гражданин на глас в обществения живот и на контрол върху държавното управление на основата на равенство посредством свободно избрани техни представители. В колко държави се допуска на практика общественото управление или обществения контрол върху колективното вземане на решения. Международната общност е положила незначителни усилия в това отношение, като досега са приети само декларации, които нямат задължителна сила, а не е разработила и приела международен договор.
На проведената през 1993 г. във Виена Световна конференция по правата на човека е приета Декларация и Програма за u1076 действие, съгласно които демокрацията, развитието и зачитането правата на човека са взаимосвързани и си влияят една на друга. Междупарламентарният съвет през 1997г. в Кайро приема Всеобща декларация за демокрация, съгласно която демокрацията е всеобща, призната както за идеал, така и за цел, т.е. тя се определя като едно от основните права на гражданите. На този етап от развитието на съвременните международни отношения е очевидно, че международната общност като цяло не е готова и не може да гарантира принципите на демокрация в огромна част от съществуващите държави, поради което несъществуването на демокрация в тях ще бъде едно от универсалните препятствия за ефективното прилагане на правата на човека.