36. В рамките на Организацията на африканско единство

Форумът на държавните и правителствени ръководители на Организацията за африканско единство прие на 26 юни 1981 г. Африканската харта за правата на човека и народите. Хартата влезе в сила през октомври 1986 г.
Хартата се различава по редица елементи от сродни регионални актове, вдъхновени от Устава на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека. Тя, единствена включва заедно икономическите, социалните и културните права с политическите и гражданските права, подчертавайки по този начин, че двете “категории” права са неделими и взаимнозависими. Нещо повече, в Хартата са залегнали и правата на народите, с други думи, колективните права на хората като група. Пълното реализиране на човешкия потенциал може да бъде осъществено от всеки, като член на определена група е свързан с принципа на правата на народите. Като принадлежащи към група, хората имат не само права, но и отговорности към обществата, включително задължения към семейството, задължения за плащане на данъци, задължение за съвестен и качествен труд, задължение за изграждането и утвърждаването на африканското единство. През 1987 г. ОАЕ създаде Африканска комисия за правата на човека и народите, в чийто мандат влиза насърчаването на тези права и защитата им на африканския континент. Комисията се състои от 11 члена, които заседават в лично качество и са избрани на основа на компетентността и авторитета си. Функциите на Комисията са свързани главно със защитата на правата на човека, намерили място в Хартата, тяхното по-нататъшно развитие и u1086 обсъждане на състоянието на правата на човека в Африка.
Африканската комисия разглежда периодичните доклади на страните-членки по Африканската харта за правата на човека и народите, обсъжда спазването на залегналите в Хартата права и осъществява диалог с представителите на страните с цел насърчаването на зачитането на човешките права от техните правителства.
През 1994 г. Комисията назначи Специален докладчик по извънсъдебните екзекуции. Първата му задача беше да подготви и представи на Комисията доклад за положението в Руанда и за извън-съдебните екзекуции на деца в Африка. Африканската харта е уникална с това, че страните-членки по нея автоматически се задължават да приемат компетенцията на Комисията Да получава съобщения за извършени нарушения на човешките права. Автори на оплакванията могат да бъдат държави, отделни лица или неправителствени организации. Държавата, за която се твърди, че е нарушила правата, трябва обаче да е ратифицирала Хартата. Цялостната процедура носи конфиденциален характер, но обобщена информация за разгледаните случаи се публикува в годишния доклад на Комисията, Комисията подготвя доклад, в който са включени установените факти и заключения и препоръките й. Докладът се изпраща до форума на държавните и правителствени ръководители на страните-членки на ООН, на който може да бъде взето решение за огласяването му. В региона, обхващащ държавите-членки на Организацията за африканското единство, регионална международна система за защита правата на човека се създава сравнително отскоро. Това е резултат от приемането през 1981г. на Африканската харта за правата на човека /в сила от 1986 г/ Правата на човека и процедурите, които са предвидени в Хартата отразяват Спецификата и традициите на този регион. Независимо, че Хартата обхваща класическите граждански и политически права, тя съдържа известни недостатъци. Така например в нея се говори за “ необходимите” ограничения на правата на човека, формулировката на задълженията u1086 ограничава в определена степен правата, а не особено точният и прецизен език на разпоредбите, дава възможност за нееднаквото им тълкуване и прави Хартата недостатъчно ефективна. Механизмите на практическото приложение на Хартата не са ефективни, не са предвидени съдебни органи. Задължение на държавите-страни по Хартата е да изготвят двугодишни отчети и доклади за предприетите мерки, осигуряващи и защитаващи правата а човека. Африканската комисия по правата на човека и народите има за задача да разглежда докладите на държавите, да тълкува разпоредбите на Хартата, да решава спорове, свързани с нарушаването правата на човека, както и действия за популяризиране и формиране на съзнание относно правата на човека.
В Хартата е предвидена възможност за внасянето както на индивидуални, така и на оплаквания от държавите-участнички.
Първоначалните стъпки за създаване на система за опазване на правата на човека в този регион не са достатъчно ефективни и създават впечатлението, че не са нормативно поставени на реална основа. Общото приемане е, че с течение на времето на основата на реално съществуващите предпоставки ще се изгради ефективна система от международноправни норми в този слаборазвит регион на света.
Спецификата на ислямската организация е толкова различна от християнската, че универсалните концепции и категории относно правата на човека и основните свободи са практически неприложими към нея. В арабските държави общественият живот се ражда съгласно принципите, въплътени в Корана, предвиждащ сливането на двете власти, което предопределя канонизирането на правната материя, включително и правата на човека. Условностите са свързани с неговата подчиненост на Бога и е недопустимо разграничаване от него, като например, мюсюлманинът не може да стане атеист, безверник или да смени религията си. Основните различия между универсалната и мюсюлманската концепция се отнасят към политическите и икономическите права, правораздаването, принципа на недискриминация главно по отношение формирането на статута на жената, връзката между права и задължения и други.
Характерните особености на ислямската религия са предпоставка, която на този етап прави невъзможно създаването на регионална международноправна система от норми, въплътени в актове, отразяващи универсалните международноправни норми, които да създават механизъм в арабските държави, гарантиращ основните права и свободи на човека.