36. Централноевропейска инициатива (Central European Initiative)

Инициативата има за цел улесняването на ин¬теграцията на страните от Централна и Източна Европа в западноевропейските структури чрез планиране, финансиране и осъществя¬ване на съвместни проекти и програми в оп¬ределени области.
1) Произход и развитие
Инициативата произтича от “квадрагонале” - групировка от четири нации, учредена по предложение на Италия през м. ноем¬ври 1989г. в Будапеща от външните минис¬три на Австрия, Италия, Унгария и Социалистическа федеративна република Югославия. Според учредителната деклара¬ция намеренията на 4-те страни са да насърчават “четиристранното сътрудничество в различни сфери на социалния и икономи¬ческия живот”, като се поставя специално ударение върху икономическите и научно-техническите отношения и върху сътрудничеството в областта на енергетиката, промишлеността, защитата на околната среда, транспорта, ту¬ризма, културата и образованието. Първона¬чално субрегионалният подход е замислен като допълнителен институционален механизъм за постигане на напредък на равнопоставен принцип при сътрудничество¬то в Централна Европа между една неутрал¬на страна, принадлежаща към Европейската асоциация за свободна търговия, като Австрия; на член на Варшавския договор и на Сьвета за икономическа взаимопомощ, като Унгария; на член на Организацията на север¬ноатлантическия договор (НАТО) и на Евро¬пейските общности, като Италия; и на член на Движението за неприсъединилите се държави, като Югос-лавия. Събитията след 1989г., включително разпадането на Югославия и разделянето на Чехословакия, поставят началото на етап на реорганизация на групировката с нараства¬нето на броя на членовете и поставянето на нови задачи, включващи сферите на полити¬ката, сигурността и човешките права. След присъединяването през м. май 1990г. на Чехословакия организацията става известна като “Пентагонале”, а след при¬емането на Полша през м. юли 1991г. - като “Хексагонале”. През м. юли 1991г. правителство¬то в Белград поема председателството на принципа на ротацията, но през ноември същата година членството на Югос¬лавия е официално прекратено, като същевре¬менно някои от бившите й републики подават заявления за пълноправно членство. За 1992г. председателството е поето от Австрия. На конференция на правителствените рьководители, проведена във Виена през м. юли 1992г., когато Босна и Херцеговина, Словения и Хьрватска са приети като пълноправни члено¬ве, организацията официално е преименувана на Централноевропейска инициатива. През 1993г., след разделянето на Чехословакия, членове на ЦЕИ стават Чешката република и Словакия, последвани от Македония през м. юли. Албания, Белорусия, България, Молдова, Румъ¬ния и Украйна, дотогава асоциирани членове, стават пълноправни членове през 1996г. Сьюзна република Югославия е възстановена като член на ЦЕИ през м. ноември 2000 г. Като неин приемник в момента участва Сърбия. След обявяването на независимостта на Черна гора, тя стана член на ЦЕИ от 01.08.2006г., с което общият брой на държавите членки на ЦЕИ стана 18. Няколко други страни са изразили интерес за установяване на близки връзки с инициативата. Географски инициативата включва Адриатика, Дунавските държави и Балтийския реги¬он. С Руската федерация се осъществява редовен обмен на информация.
2) Структура
Срещите на правителствените ръково¬дители и срещите на минис¬трите на външните работи са главните органите, които определят насоките за сътрудничество в избраните области. Срещи¬те на правителствените рьководители се орга¬низират всяка година от страната, която пред¬седателства конференцията на ротационен принцип. Успоредно с тези срещи се провежда и т.нар. Икономически форум на високо равнище. Т.нар. бизнес измерение на ЦЕИ подпомага неговото провеждане и организира Конференция на Централноевропейските търговско-промишлени палати. Първоначално външните министри се срещат на всеки 6 месеца, а от 1995г. - веднъж годишно.
Срещите на парламентарис¬тите от страните членки се провеждат ежегод¬но в рамките на парламентарните комитети и Пар¬ламентарната асамблея. На Комитета на наци¬оналните координатори, който се състои от старши служители в съответните министерства на външните работи и заседава редов-но всеки месец, е поверена отговорността да осигурява връзката между работните групи на министерско и експертно ниво и национални¬те администрации; той също така изготвя днев¬ния ред на срещите на правителствените ръ¬ководители и външните министри. При необхо¬димост се провеждат специални срещи на сек¬торните министри. Учредяват се групи по про¬екти в сътрудничество с предприятия, банки и международни агенции. Инициативата поддър¬жа Изпълнителен секретариат в Триест, Ита¬лия. Секретариатът за проекти на ЦЕИ е създаден през 1991г., за да управлява Доверителния фонд към ЕБВР. Той е със седалище в Лондон, носе прецизира се преместването му в Триест. Няколко международни организации, в частност Световната банка, ЕБВР, Европейската инвес¬тиционна банка и програмата PHARE на Евро¬пейския съюз, осигуряват финансирането на проекти, осъществявани в рамките на иници¬ативата. Разработват се специални форми на сътрудничество с Икономическата комисия на ООН за Европа във връзка с подготвянето и осъществяването на проекти. В областта на човешките права и въпросите на демокра¬цията в Европа инициативата има близки от¬ношения със Съвета на Европа и с Организацията за сигурност и сътрудничество в Евро¬па (ОССЕ). Установени са връзки и с други ре¬гионални и субрегионални организации.