34. Съвет на Европа

След края на Втората световна война идеята за политическо обединение на Европа получава значителен тласък и довежда създаването на множество движе¬ния на международно и национално равнище, подкрепящи проекта за Европейски съюз. На 07.05.1948г. Международният комитет на движенията за европейско единство организира в Хага, Холандия, “Конгрес на Европа”, като събират почти хиляда влиятелни европейци, включително много видни държавници. Една от резолюциите, приети на Конгреса, призовава за свикването на европейска асамблея, за приемането на харта на човешките права и учредяването на съд, “съответно упълномощен да следи изпълнението на тази харта”. Предложението за асамблеята е обсъдено с Консултативния съвет на Западния съюз. На 27 и 28.01.1949г. министри¬те на външните работи на петте държави се съг¬ласяват по принцип със създаването на Съ¬вет на Европа, който да се състои от Комитет на министрите и Консултативна асамблея. Впоследствие предложенията относно основ¬ните функции на новата организация са вне¬сени на конференция на посланиците на пет¬те страни от Брюкселския договор и на пока¬нените да участват представители на Дания, Ирландия, Италия, Норвегия и Швеция. Следва да се отбележи, че въпросите, свързани с националната от¬брана, са изрично изключени от компетенци¬ята на съвета. Въпреки че дейността на Съве¬та на Европа обхваща много широк диапазон от сфери, като отбраната е единственото изрично отбе¬лязано изключение, пълномощията, дадени на основните органи, са доста ограничени и всьщност са стеснени до поощряването на добро¬волното координиране на усилията, приема¬нето на препоръки и изготвянето на конвен¬ции и споразумения. Статутът на Съвета на Европа е подписан в Лондон от представители на десетте страни на 05.05.1949г. и влиза официално в сила два месеца по-късно; впоследствие е променян по реди¬ца поводи. Първите сесии на СЕ се про¬веждат в Страсбург, който впоследствие ста¬ва негово постоянно седалище. По-късно през 1949г. към страните учредителки се присъединяват Гърция и Турция; Исландия се присъединява през 1950г.; Федерална Ре¬публика Германия през 1951г. (същата е асо¬цииран член от 1950г.); Австрия през 1956г.; Кипър през 1961г.; Швейцария през 1963г.; Малта през 1965г.; Португалия през 1976г.; Испания през 1977г.; Лихтенщайн през 1978г.; Сан Марино през 1988г.; Финлан¬дия през 1989г.; Унгария през 1990г; Че-хословакия и Полша през 1991г.; България през 1992г. След разпадането на Чехосло¬вакия в края на 1992г. на двете страни приемнички (Чешката република и Словакия) е да¬ден статут на специални гости, като по-късно те са приети като пълноправни членове. Есто¬ния, Литва, Румъния и Словения стават пъл¬ноправни членове през 1993г. Андора се присъединява през 1994г., последвана от Албания, Латвия, Македония, Молдова и Украйна през 1995г. и Русия и Хърватска през 1996г. Грузия се присъединява през април 1999г., последвана от Армения и Азър¬байджан през м. януари 2001г. и Бос¬на и Херцеговина през м. април 2002г. Статутът на специа¬лен гост, даден първоначално на Социалис¬тическа федеративна република Югославия през 1989г. и оттеглен през 1992г., е даден отново през м. януари 2001г. на Съюзна репуб¬лика Югославия до 2003г., когато тя става член на СЕ. С решение на Комитета на министрите от 14 юни 2006 г. Сърбия е държава правоприемник по отношение на членството, а Черна гора се присъединява към Съвета на Европа на 11.05.2007г. Бившите съветски републи¬ки от Централна Азия могат да си сътрудничат със Съвета въз основата на гъвкави и практи¬чески споразумения. Всички страни членки са обвързани от принципите на плурализма и демокрацията, зачитането на човешките права и свободи, както и на върховенството на за¬кона. Понастоящем Съвета на Европа има 47 държави членки, а Беларус е със статут на специален гост. Пет са страните със статут на наблюдател – Ватикана, САЩ, Канада, Япония и Мексико. Всяка държава членка е длъжна да спазва “принципите на върховенство на закона и спаз-ването на човешките права и свободи на индивидите, намиращи се под нейна юрисдик¬ция” и да сътрудничи за осъществяването на целите на Съвета. За Съвета е от особена важност доколко канди¬датите за членство осигуряват необходимата защи¬та на националните малцинства. Според Дек¬ларацията от Виена от 1993г. от фундамен¬тално значение е новите членове да се ангажират с подписването на Конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1950г. Покана за присъединяване към Съвета на Европа се отправя от Комитета на минис¬трите след консултации с Парламентарната асамблея. Пълноправните членове имат право на участие и в двата основни органа на Съвета, а асоциираните членове имат право на пред¬ставителство само в Парламентарната асам¬блея. Правото на оттегляне от СЕ се уп¬ражнява след внасяне на официално уведом¬ление и обикновено влиза в сила в края на финансовата година, в която е направено уве¬домлението. На всяка страна, която нарушава сериозно основните задължения, про¬изтичащи от членството й в Съвета на Европа, могат да й бъдат отнети правата на представителство и тя да бъде поканена да се оттегли; ако страна¬та не се съобрази с искането, останалите стра¬ни членки могат да решат тя да бъде отстране¬на от Съвета.
 Цели на организацията:
 Опазване на европейската културна идентичност и многообразие, подпомагане на информираността на гражданите;
 Контрол за спазване на човешките права, на принципите на плурализъм, демокрация и правова държава;
 Справяне с предизвикателствата и проблемите, които стоят пред Европа - тероризъм, наркотици, дискриминация, ксенофобия, опазване на околната среда, клониране на хора и др.
 От 1989 г. оказване на помощ на СЦИЕ за провеждане на съответните демократични, икономически и законодателни реформи.
 Структура
Първоначално органите, които се създават със Статута са Комитетът на министрите и Парламентарната асамблея (ПАСЕ), ка¬то и двата са обслужвани от Секретариат. Постепенно се оформят трите основни измерения в дейността на Съвета на Европа: междуправителствено, междупарламентарно и регионално сътрудничество, на които съответстват и главните органи: Комитетът на министрите, Парламентарната асамблея и Конгресът на местните и регионалните власти в Европа.
1) Ко¬митетът на министрите се състои от минис¬трите на външните работи на всички страни членки, като всяка страна има право на един представител и един глас. Когато министърът на външните работи не може да присъства, се определя негов заместник, възможно е той да е някой от членовете на правителството. Членовете на Комитета го председателстват на ротационен принцип. Комитетът отговаря за вземането на обвързващи решения по всич¬ки въпроси на вътрешната организация, за отправянето на препоръки към правителства¬та и изготвянето на конвенции и споразуме¬ния; той също така обсъжда въпроси от поли¬тически интерес. Обикновено Комитетът провежда закрити заседания два пьти годишно - през април или май и през ноември, в Страсбург. От 1952г. на¬сам заместниците на министрите са натова¬рени с извършването на рутинната работа на ежемесечни срещи; те имат право да взе¬мат решения, които имат същата сила и дей¬ствие както тези, взети от самите министри, стига те да не засягат важни политически въп¬роси. Обикновено заместниците са старши дипломати, акредитирани в Съвета на Европа като пос¬тоянни представители на страните членки. Най-често решенията на Комитета изискват единодушие на гласуващите представители и трябва да включват мнозинството от всич¬ки страни, представени в Комитета. Въпроси, произтичащи от реда на процедурата, от фи¬нансови и административни правила, могат да бьдат решавани с обикновено мнозинство. Редица въпроси, засягащи при¬емането на нови членове, одобрението на бюдже-та, финансовите и ад¬министративните правила и промените на Статута, изискват мнозинство от 2/3 от дадените гласове и присъствие на мнозин-ството от представителите, имащи право на участие в комитета.
2) Парламентарната асам¬блея има пълномощия да обсъжда въпроси в рамките на целите и обхвата на Съвета на Европа и да представя заключения под формата на пре¬поръки пред Комитета на министрите. Първоначално е била с консултативни функции, парламентарна се нарича от 1974г. В работата на ПАСЕ участват общо 626 делегати, ко¬ито се изпращат от националните парламенти на всичките 47 държави членки (318 членове и 318 заместници). Във всяка национална делегация политическите партии са представени пропор¬ционално на представителството им в съот¬ветния парламент. Всяка страна членка се представлява от определен брой парламен¬таристи, съответстващ на броя на населени¬ето й, като този брой варира от две места за страните с най-малко население до осемнай¬сет за страните с най-многобройно населе¬ние. Представителите заемат местата си в Асамблеята по азбучен ред, а не по нацио¬нални делегации, и гласуват индивидуално. Сформирани са 5 основни групи според об¬щите им политически възгледи: Група на Европейската народна партия, Група на социалистите, Група на европейските демократи, Съюз на либерали и демократи за Европа, Група на обединената европейска ле¬вица. Редица представители са независими. Асамблеята има редовно публично заседание веднъж годишно в Страсбург. Тя избира свой Председател, който ръководи нейната работа. Обикновено сесиите са четирипъто годишно и се провеждат в последната седмица на м. януари, април, юни и септември. Годишните заседания съвместно с Европейския парламент се провеждат обик¬новено в рамките на един ден. Асамблеята може да отправя към Комитета на министрите препо¬ръки, приети с мнозинство от две трети от гласувалите представители; а резолюциите по въпроси, засягащи вътреш¬ните процедури и мнения, се вземат с обик¬новено мнозинство. ПАСЕ избира Генералния секретар на Съвета на Европа, съдиите в ЕСПЧ, Комисаря на СЕ по правата на човека. Към ПАСЕ има редица парламентарни комисии: по политически, правни, икономически, културни, социални въпроси, както и по въпросите на околната среда, здравеопазването, семейството и др. въпроси на семейството. През м. януари 2008г. на поста Председател на ПАСЕ е избран председателят на групата на социалистите в Парламентарната асамблея Луис Мария де Пуиг.
3) Конгресът на местните и регионалните ев¬ропейски власти е учреден през 1994г. като съвещателен орган, представляващ местни¬те и регионалните интереси. Той има две ка¬мари - една за местните власти и една за регионите, като по този начин се дава право на глас на органите на местно самоуправление. Конгресът изпълнява своята работа с помощта на 4 комисии:
 институционна - задачата й е да подготвя доклади, в които се дава информация за развитието на местно и регионално ниво;
 по култура и образование;
 по устойчиво развитие - проблеми на околната среда, териториалното устройство и населените места;
 по социалното сближаване – проблеми на заетостта, здравеопазването, гражданството.
На 27.05.2008г. за Председател на Конгреса на местните и регоиналните власти е избран Явуз Милдон.
4) Секретариатът се оглавява от Генерален секретар, който отговаря пред комитета на министрите. Понастоящем този пост се заема от Тери Дейвис. Генералният секретар и замес¬тник генералният секретар се назначават от Асамблеята за срок от 5 години, който мо¬же да бъде подновен по препоръка на Коми¬тета на министрите. Генералният секретар внася ежегодно бюджета на организацията в Комите¬та на министрите. Разходите на секретариата, както и другите обичайни раз-ходи, се поемат от държавите членки на квотен принцип, определен от Комитета на министрите. Великобритания, Германия, Италия и Фран¬ция внасят около две трети от бюджета на Съвета на Европа.
5) Комисар на СЕ по правата на човека - сравнително нова длъжност, която съществува от 1999г., и има спомагателни функции - дава съвети и предоставя информация за защита правата на човека. Комисарят може да отправя препоръки и да дава мнения до Комитета на министрите и ПАСЕ. От 01.04.2006 г. Комисар на СЕ по правата на човека е Томас Хамарберг.
Въпреки променящите се взаимоотношения между основните му органи и доста ограничените му пълномощия Съветът е успял да развие регионалното сътрудничество в няколко ключови области и да намали бариерите между ев-ропейските страни, да хармонизира законодателството и въведе минимелни стандарти, да елиминира дискриминацията въз основата на национална принадлежност и да предприеме редица начинания на съвместна европейска основа. Краят на разделението в Европа и води до преразглеждане на ролята Съвета на Европа и организационния му механизъм на кон¬ференция на държавните и правителствените ръководители (първата подобна среща в историята на организацията), проведена във Виена на 08 и 09.10.1993г. Приетата на срещата на върха Декларация дава нов тласък в дефинирането и осъществяването на правните стандарти в редица области, като например защитата на малцинствата. Тя също така засилва и опростява механизмите за съдебен контрол на Европейската конвенция за щита правата на човека чрез създаването на Европейския съд по правата на човека, който заменя заседаващият периодично Съд по правата на човека и Комисията по правата на човека. На 10 и 11.10.1997г. в Страсбург е проведена втора среща на върха, на която са разгледани приоритетите на Съвета на Европа и се потвърждава основната политика по отношение на демокрацията, човешките права и човешкото достойнство, върховенството на закона и важността на общото европейско културно наследство. Срещата обсъжда също така забраната за клониране на човешки същества, предприемането на по-решителни действия против корупцията и създаването на Служба на комисаря по правата на човека.
Новият постоянен Европейски съд по правата на човека, чието създаване е решено през 1993г. на срещата на върха вьв Виена, започва работа на 01.11.1998г. Подоб¬но на своя предшественик той включва съ¬дии, чийто брой е равен на този на страните членки на Съвета на Европа. Решенията на Съда са окон¬чателни, но приемането на неговата юрисдик¬ция е факултативно за страните членки. Понастоящем Председател на ЕСПЧ е французинът Жан-Пол Коста. Ръководният комитет по права на чонека отговаря за насърчаването на меж¬дуправителственото сътрудничество в областта на човешките права и основни свободи; той подготвя Европейската конфе¬ренция по човешките права, проведена през 1985г., и Европейската конвенция за пре¬дотвратяване на изтезанията, влязла в сила през февруари 1989г. След приемането от Виенската конферен¬ция на върха през 1993г. на План за дей¬ствие за борба с расизма, ксенофобията, ан¬тисемитизма и нетърпимостта, през 1994г. е създадена Европейска комисия срещу расиз¬ма и нетърпимостта, включваща правител¬ствени експерти. В израз на усилията за хар¬монизиране на националните законодател¬ства и въвеждане на минимални стандарти са сключени над 160 конвенции и споразумения в рамките на Съвета на Европа, които пок¬риват различни аспекти: социалното осигуряване, екстрадирането, патентите, медицин¬ското обслужване, обучението на медицин¬ски сестри, приравняването на научни сте¬пени и дипломи, задълженията на хотелиери¬те, задължителните осигуровки на превозни¬те средства, защитата на телевизионните из¬лъчвания, осиновяването на деца, превозва¬нето на животни, придвижването на хора, ар¬хеологическото наследство. През 1965г. влиза в сила Европейска социална харта, оп¬ределяща социалните и икономическите пра¬ва, които подписалите я страни се съглася¬ват да гарантират за своите граждани, и допълваща до известна степен Европейската конвенция по човешките права; през май 1988г. Хартата е допълнена с Протокол. Две важни конвенции, приети през 1977г., са посветени на борбата с терориз¬ма и на правния статут на мигриращите ра¬ботници. В областта на икономическите и социални¬те въпроси е отделено особено внимание на защитата на социално-икономическите права на личността. Работата на Съвета на Европа варира от обучение и участие на потребителя до конкрет¬ни аспекти на социалната политика и на зако¬ните в областта на подпомагането и труда. От 1983г. е в сила Европейска конвенция за статута на работниците мигранти. В областта на здравеопазването съветът има за цел да увеличи обмена между страните член¬ки на медицинска техника и оборудване, да насърчава изследователските проекти, да из¬готвя общи стандарти относно правилната упот¬реба на фармацевтичните средства и относно медицинското и функционалното лечение на нетрудоспособните хора. Много страни член¬ки си сътрудничат в рамките на “Групата Помпиду” в борбата със злоупотребата с наркоти¬ци и с незаконния трафик на наркотични ве¬щества. През септември 1993г. влиза в сила Конвенция относно прането на пари, издирва¬нето, изземването и конфискуването на при¬ходи от престъпления. Учреденият през 1973г. Комитет по проуч¬ване на населението наблюдава тенденции- те при населението и тяхното значение. През 1956г. към Съвета на Европа е учреден Фонд по настаняване на бежанци и свръхнаселението, който има за задача да оказва финансова помощ особено в сферите на жилищата, професио¬налното обучение, регионалното планиране и развитие. Пълната сума на заемите, отпусна¬ти от фонда към 1989г., възлиза на около 7 500 млн. щ.д. През 1970г. съветът създава Европейски младежки център, оборудван с аудиовизуал¬ни работни зали и зали за четене и конфе¬ренции; той може да поеме около 1500 души годишно. С оглед осигуряването на финансо¬во подпомагане за европейските дейности на неправителствени младежки организации съ¬ветът създава Европейска младежка фонда¬ция, започнала работа през 1973г. В правната област Европейският комитет по правно сътрудничество ръководи дейностите на работната програма на съвета по международно, административно, граждан¬ско и търговско право и подготвя редица конвенции. Европейският Комитет по проб¬лемите на престъпността е изготвил конвен¬ции по въпроси в рамките на неговата ком¬петенция, като сътрудничеството по процедурни въпроси, международното признание на присъдите по наказателните дела и други.