33. Хелзинкският процес и ОССЕ

Най-важната характеристика на Хелзинкският процес се състои в това, че стартира в годините на Студената война и е безпрецедентна дотогава форма на диалог между държавите от Източния и Западния блок. Процесът стартира като СССЕ, а през 1994г. се трансформира в ОССЕ. Основната идея, която стои зад СССЕ е въпросът за сигурността и най-вече за европейската сигурност. Идеята за такъв форум не е нова, въпреки чe се реализира чак през 70-те години. Възникването на организацията е свързано с направените в края на 60-те години на ХХв. предло¬жения от СССР за уреждане на статуквото в Европа, възникнало в резултат от Втората световна война. Сключени са поредица от договри между ФРГ и страните от Източния блок. Западът променя нагласата си и в доклада “Армел” от 1967г. се посочва, че една от целите на политиката на НАТО е създаването на устойчива среда за разрешаването на политическите и други проблеми на международните отношения. След значителни дипломати¬чески усилия почти всички европейски дър¬жави, Канада и САЩ приемат поканата на фин¬ландското правителство и през ноември 1972г. в Хелзинки започват многостранни подгот¬вителни преговори. Преговорите протичат на три етапа, като първият и последният се про¬веждат в Хелзинки, а вторият - в Женева:
 Конференция на министрите на външните работи на 35-те държави (от 03 до 09.07.1973г. в Хелзинки) одобря¬ва окончателните препоръки, които представ¬ляват проекта за Заключителен акт на Съве¬щанието за сигурност и сътрудничество в Евро¬па.
 Среща на ниво посланици на държавите участнички в Женева (18.09.1973г. – 21.07.1975г.).
 От 30.07. до 01.08.1975г. Конференцията за сигурност и сътрудничество на равнище държавни и правителствени ръководители се провежда в Хел¬зинки.
Заключителният акт е подписан от 35 държави в Хелзинки на 01.08.1975г. и представлява значител¬но постижение в процеса на намаляване на напрежението между двата блока. Заключителният акт съдържа три основни части:
 методи за предотвратява¬не на случайна конфронтация между двата противопоставящи се военни блока;
 предло¬жения за икономическо, научно и техническо сътрудничество при зачитане на двете раз¬лични икономически и социални системи;
 спо¬разумение за по-близки контакти между на¬родите от двете различни системи и деклари¬ране отново на ангажимент за зачитане на човешките права.
Заключителният акт по своята правна същност не е договор (решено е той да не бъде регистриран в съответствие с Чл.102 от Устава на ООН), а е само политически документ, но във времето на Студената война и това е изключително постижение. В първата част на Заключителния акт е включен т. нар. декалог на принципите, уреждащи отношенията между участващите държави. Въпреки че не е създаден специфичен институционален механизъм, Зак¬лючителният акт предвижда серия от следва¬щи конференции и срещи на експерти, като по този начин поставя началото на т. нар. Хелзинкски процес. Допълнителни конференции се провеждат в Белград (04.10.1977г. – 09.03.1978г.), в Мадрид (11.11.1980г. – 09.09.1983г.) и Виена (04.11.1986г. - 19.01.1989г.). На срещата във Виена е пос¬тигнато ново разбирателство във връзка с чо¬вешките права и споразумения относно ман¬дат за два нови кръга преговори по конвен¬ционалните въоръжени сили между членове¬те на НАТО и Варшавския договор и във връзка с изграждане на мерки за сигур¬ност и доверие между всички членове на СССЕ. В резултат от развитието на политическата и военната обстановка през 1989г., срещата на правителствените ръководители на СССЕ (едва втора такава в историята на Съвещани¬ето), проведена от 19 до 21.11.1990г. в Париж, приключва с подписването на Париж¬ката харта за нова Европа, в която се заявя¬ват непоколебими ангажименти за демокра¬ция, основана на зачитане на човешките пра¬ва и основни свободи, за просперитет чрез икономическа свобода и еднаква сигурност за всички държави. В първия ден от срещата 22 страни (16-те членки на НАТО и 6-те членки на Варшавския до¬говор) подписват пространен Договор за кон¬венционалните въоръжени сили в Европа. Във Варшава се създава Център за свободни избори (който по-късно става Център за демок¬ратични институции и човешки права). Четвъртата допълнителна среща на СССЕ, проведена в Хелзинки, започва през март 1992г. и приключва с трета среща на дър¬жавните и правителствените ръководители в периода 9-10.07. Документът на срещата на СССЕ от Хелзинки 1992г. се състои от декларация от срещата на върха в Хелзинки и решения, наречени “предизвикателствата на промяната”. Документът от Хелзинки офи¬циално провъзгласява Съвещанието за си¬гурност и сътрудничество в Европа за регио-нална организация съгласно Глава VIIІ от Устава на ООН с оглед засилване на ролята му за предотвратяване на конфликти и управле¬ние на кризи. На срещата в Хелзинки се взе¬ма също и решение за създаване на Върхо¬вен комисариат за националните малцинства и на Форум за сътрудничество по сигурността, който поставя основите на нов подход към военните аспекти на сигурността. Първата изпълнителна среща на СССЕ във врьзка с човешките измерения се провежда в края на 1993г. във Варшава; на нея е нап¬равен преглед на положението в страните членки във врьзка с демокрацията, върхо-венството на закона, малцинствата, мигра¬цията, изтезанията и смъртното наказание. На конференцията в Будапеща, проведена от 10.10 до 02.12.1994г. и пос¬ледващата среща на върха на държавните и правителствените ръководители (5-6.12) се определят новата роля и новото наз¬вание на тогавашното Съвещанието за си¬гурност и сътрудничество в Европа и е приет документ, наречен “Към действително пар¬тньорство в една нова ера”. Проявяват се ос¬новни разногласия между участващите стра¬ни по известен брой въпроси, но все пак е постигнато съгласие в няколко области от ключово значение. Организацията е създа¬дена като най-важен инструмент за ранно предупреждение, предотвратяване на конфлик¬ти и управление на кризи и институционална¬та й структура е съответно укрепена. В момента организацията, въпреки че се нарича “европейска”, обединява петде¬сет и шест държави (от Европа, Централна Азия и Северна Америка). Япония и Южна Корея са партньори за сътрудничество с организацията, а Алжир, Еги¬пет, Израел, Йордания, Мароко и Тунис са ней¬ни средиземноморски партньори.
 Структура
Институционализацията на СССЕ и по-късно на ОССЕ е продължителен и труден процес. Западните държави първоначално не са склонни да приемат мерки за създаване на постоянна институци¬онална структура. Структурата на организацията се развива и укрепва постепенно. Включ¬ването в Парижката харта за нова Европа на раздел “Нови структури и институции в про¬цеса на СССЕ” е повратна точка за създава¬не на подходящ институционен механизъм. През 90-те години на двадесети век стана реалност цяла система от структури и институции, която условно би могла да се раздели на две групи: органи за приемане на политически решения и органи за оперативна дейност. Органите на ОССЕ приемат решенията си с консенсус; те са политически, но не и юриди¬чески задължителни за членуващите държа¬ви.
А. Органи за приемане на политически решения:
1) Срещи на върха – срещи на най-високо равнище с участието на държавните и правителствените ръководители за вземане на решения от¬носно приоритетите и определяне на насоки за функционирането на организацията. Подгот¬вителните конференции, наричани по-рано допълнителни срещи, предхождат сре¬щите на върха и ги подготвят. На тях се прави оценка на целия диапазон от дейности на орга¬низацията и се осъществяват окончателни преговори по документи, решения и деклара¬ции, които ще се приемат на срещите на висо¬ко равнище. Извършва се специален преглед на изграждането на мерки за сигурност и дове¬рие, на постигнатото в хуманитарен и икономичес¬ки аспект и във връзка с околната среда.
2) Съвет на министрите – състои се от министрите на външните работи на страните членки; в перио¬дите между срещи на високо равнище той е главният ръководен и вземащ решения орган, освен това има разширени пълномощия в сфе¬рата на предотвратяване на конфликти и уп¬равление на кризи. Съветът се събира веднъж годишно, с изключението на годините, в които се провежда среща на върха.
3) Постоянният съвет (нари¬чан преди Постоянен комитет) е постоянен ор-ган за политически консултации и решения, ръководещ ежедневната работа на организа¬цията. Той се състои от постоянните предста¬вители на членуващите държави, които еже¬седмично заседават във Виена. Провеждат се също и периодични срещи на ниво политичес¬ки директори на министерствата на външните работи, чрез което се оформя разширен Пос¬тоянен съвет. Освен официалните заседания на Постоянния съвет се провеждат и многоб¬ройни неофициални срещи и срещи на комисии за постоянен обмен на становища и следе¬не на развитието в сферата на компетентност на организацията. Постоянният съвет може също така да бъде свикван при възникване на извънредни обстоятелства. Постоянният съвет е поел по-голямата част от работата, извършвана преди от Ръководния съвет (наричан по-рано Коми¬тет на висшите служебни лица); последният орган на практика от 1997г. насам заседава само като икономически форум със седалище в Прага.
4) Форумът за сътрудничеството в областта на сигурността (ФСС) е орган, съставен от представители на държавите членки, заседа¬ва във Виена ежеседмично за консултации и преговори по контрол на въоръженията, разо¬ръжаване и мерки за сигурност и доверие.
Б. Органи на оперативна дейност:
1) Действащият председател на ОССЕ от¬говаря за изготвяне на дневния ред и органи¬зиране на работата на органите, осъществя¬ващи преговори и приемащи решения. Той носи общата отговорност за изпълнителната дейност на ОССЕ и е главното лице при политическите консултации Постът председател се заема на принципа на ротация от ми¬нистъра на външните работи на държава членка за период от една година. Председателят може да назначава лични или специални представители за работа по конкретни проблеми или ситуации.
2) Секретариатът на ОССЕ, разположен във Виена и подпомаган от офис в Прага, оказва подкрепа на Председателя на ОССЕ и страните-участнички в достигането на целите на ОССЕ. Дейността на Секретариата се Ръководи от Генералния секретар на ОССЕ, който се назначава от Съвета на министрите на страните-членки на ОССЕ за тригодишен период. От 10.06.2005г. постът Генерален секретар се заема от представителя на Франция Марк Перрин де Бришамбо).
3) Бюрото по демократичните институти и правата на човека, базирано във Варшава, работи активно в сферата на наблюдение на избори и демократизация (от съдействие при про¬веждането на избори до свобода на придвиж¬ването и въпроси по правата на гласуване на половете) и функционира в тесен контакт с международни органи по защита на човеш¬ките права.
4) Постът Върховен комисар по въпросите на националните малцинства е учреден през 1992г.със седалище в Хага. Ролята на върховния коми¬сар е да търси и предлага навременни реше¬ния при възникнало етническо напрежение е различни райони, което заплашва мира, ста¬билността или приятелските взаимоотноше¬ния между страните членки. Като “инструмент за предотвратяване на конфликти”, осигуря¬ващ ранно предупреждение и навременни дей¬ствия, Върховният комисар има пълномощия да осъществява мисии в районите на напре¬жение и да се ангажира с превантивни дипло¬матически действия. Изрично е посочено, че мандатът на Върховния комисар не се отнася за частни случаи във връзка с отделни лица, принадлежащи към национални малцинства. В момента Върховен представител на ОССЕ по въпросите на националните малцинства е Кнут Волебек.
5) Парламентарната асамблея на ОССЕ обе¬динява 320 парламентаристи от членуващи¬те държави за провеждане на годишни сесии с цел съдействие за парламентарно участие в дейността на организацията и подпомагане на диалога и сътрудничеството между раз¬личните парламенти. Асамблеята, чийто меж¬дународен секретариат се намира в Копенха¬ген, провежда първата си годишна сесия през юли 1992г. Председател на Парламентарната асамблея на ОССЕ е португалецът Джоао Соарес.
6) Представител на ОССЕ за свободата на средствата за масова информация е най-младата институция на Организацията, която се създава през 1997г. за наблюдаване на въпросите, свързани със средствата за масова информация в страните-членки; оказване на необходимото съдействие и оперативно реагиране в случаите на сериозно нарушаване на приетите в рамките на ОССЕ принципи и задължения, касаещи свободата за изразяването на мнението и свободата на СМИ. Офисът на Представителя по въпросите на СМИ се намира във Виена и се оглавява от Миклош Харасти (Унгария).
7) Съдът по помиряване и арбитраж е един от механизмите за мирно урегулиране на споровете между държавите членки на ОССЕ, подписали Конвенцията за помиряване и арбитраж. Учреден е през 1992г., а към момента 33 държави са страни по Конвенцията. Съдът се намира в Женева и се председателства от бившия френски министър на правосъдието Робер Бадинтер. Въпреки че е свързан с организа¬цията, той не е институция на ОССЕ в ис¬тинския смисъл, тъй като Конвенцията обвър¬зва само онези страни, които са приели да станат страни по нея. Съдът не е постоянен орган, само когато даден спор бъде представен за разглеждане, се фор¬мира временна помирителна комисия или ар-битражен състав.
8) Центърът за предотвратяване на конфликти във Виена първоначално бе натоварен само с материята на мерките по създаване на доверие и сигурност; днес обаче приема все по-широки функции при изпълнението и легализирането на споразумения в областта на разоръжаването и контрола над въоръжаването, както и по процедурите по мирно уреждане на конфликти. Конференцията от Хелзинки през 1992г. прецизира инструментите за ранно предупреждаване, превенция и мирно уреждане на конфликти. Мироопазващите операции изискват съгласието на пряко засегнатите страни, а решението за тях трябва да бъде взето с консенсус от Съвета на министрите. ОССЕ може да се обърне към Европейския съюз и НАТО с молба за предоставяне на своя потенциал и ресурси в подкрепа на мироопазващите действия.
Един от инструментите на оперативната дейност на ОССЕ са мисиите. Пълномощията, съставът и съдържанието на дейността на мисиите се различават, потвърждавайки гъвкавостта на дадения инструмент. Важна задача на мисиите е съдействието на приемащите страни в решаването на задачите, определени с мандата на мисията. Инструментите, с които разполага ОССЕ, когато е изправена пред ситуация на потенциален конфликт са четири на брой:
 Мисии на ОССЕ за събиране на информация и установяване на факти;
 Т.нар. полеви мисии, които се разполагат за по-продължителен период от време. Такива мисии имаше в около дведесет държави, сред които Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Естония, Косово, Латвия, Молдова, Туркменистан, Узбекистан;
 Лични представители на Председателя, които Председателят избира и изпраща в даден регион;
 Насочващи групи, съставени от няколко експерти.
На срещата на високо равнище в Лисабон, проведена на 2-3.12.1996г., е прие¬та Декларация за модел за обща и всестран¬на сигурност в Европа на двайсет и първото столетие, очертаваща предизвикателствата пред страните членки във връзка със сигур¬ността и възможностите за общ подход. Хар¬тата за европейска сигурност и декларация¬та от срещата на високо равнище в Истанбул са сред резултатите от тази среща, която се провежда на 18-19.11.1999г. Хартата съдържа платформа за кооперативна сигур¬ност, насочена към укрепване на отношения¬та между организацията и други международ¬ни институции. Освен че доразвива ролята на организацията при мироопазващи операции, Хартата създава нов механизъм за ускорява¬не на разполагането на сили и оперативен център към секретариата за подпомагане на т. нар. полеви мисии (field missions) на организацията. Дого¬ворът от 1992г. за конвенционалните въоръ-жени сили в Европа е допълнен чрез спора¬зумение, подписано в Истанбул от тридесет държави, което отразява необходимостта за насърчаване на преговорите по намаляване на въоръженията. Противоположните политически интереси и възгледи сред основните сили продължават да поставят на изпитание способността на Организацията отстоява “новата ера на демокрация, мир и единство”, обявена в Парижката харта.