33. Система на Европейския съюз

В правото на ЕС най-голямо призвание и внимание получава общият принцип на правото относно защитата на правата на човека и основните свободи. Този принцип е въплътен в Устава на ООН, Международната харта за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и други международни актове, от една страна, законодателствата на почти всички държави /включително и държавите-членки на ЕС/, от друга, а също така намират място и в учредителните договори на ЕО. Независимо от това, че договорите не съдържат класификация на основните права, както е било предвидено например в Договора за създаването на Европейска отбранителна общност от 27. III. 1952 г. като разпоредби, които по същество са адекватни на определени конституционни гаранции, давани от държавите в областта на забраната на дискриминацията и др. В това отношение следва да се има предвид разпоредбата на чл. 7 от Договора на ЕО, съгласно който се забранява всякаква дискриминация на основата на националната принадлежност, а съгласно чл. 39,43 и 50 гражданите на държавите-членки на Общия пазар са равни в областта на правото на труд, право на установяване и свободата за извършване на услуги. Чл. 141 от същия договор прокламира равенството при заплащане на трудово възнаграждение на двата пола.
В договорите също така намират отражение и разпоредбите на конституциите на държавите-членки, гарантиращи правото на икономическата свобода и по-конкретно на предприемаческата свобода. Тези норми са въплътени в разпоредбите на чл. 81 от Договора на ЕО и предвиждат свободата на конкуренцията, в чл. 23 е уредена свободата на движение на стоки и капитали, в чл. 43 и 49, както бе посочено по-горе, е предвидена свободата на установяване и предоставяне на услуги и в чл. 59 е уредена свободата на движение на работници.
В договорите са предвидени и други области на основните права и свободи. Например: правото на сдружаване в чл. 118, ал. 1 от Договора за ЕО, правото на закрила на бизнеса и професионалната тайна е уредено съгласно разпоредбите на чл. 287 от Договора за ЕО и чл. 194 от Договора за Евроатом. Гаранциите на основните права на практика често са отразявани в актовете на институциите. Важен акт е приетата през 1977 г. Съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията като израз на уважение към основните права и свободи. В това отношение институциите вземат предвид, че договорите се основават на принципа на съблюдаването на правата и че съдът признава това право, общите принципи на правото, особено основните права и свободи, а също така, че държавите-членки на ЕС, са страни по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1950 г. В Декларацията се прокламира:
“Първо, Европейският парламент, Съветът и Комисията подчертават огромното значение, което отдават на защитата на основните права, произтичащи главно от конституциите на държавите-членки и Европейската конвенция от 1950 г.;
Второ, при упражняване на правомощията си и преследването на целите на ЕО те зачитат и ще продължават да зачитат тези права”. Тази Декларация, която няма юридическа сила, е важен акт, тъй като с нея се потвърждават и обобщават резултатите, постигнати от съдебната практика за осигуряване на гаранции за основните права.
Освен това през 1978 г. в Копенхаген държавите и правителствени глави на държавите-членки на ЕС, на среща на Европейския съвет приемат декларация, тържествено заявявайки, че зачитането и осъществяването на представителната демокрация и правата на човека във всяка държава-членка са съществени елементи на членството в ЕС. Това бе потвърдено в Тържествената декларация за Европейския съюз от 19 юни 1983г. Институциите също така повторно потвърдиха привързаността си към зачитането правата на човека и основните свободи, като през 1979 г. в меморандум Комисията предложи ЕО да се присъедини към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, целейки увеличаването на правната сигурност на гаранциите и подлежат на преоценка от органите, учредени да наблюдават спазването на Конвенцията. В Преамбюла на Единния европейски акт също така са включени текстове, свързани с правата на човека. В началото държавите членки обявяват, че са “изпълнени с решимост да работят съвместно подкрепа на демокрацията на базата на основните права, признати в конституциите и законодателствата на държавите-членки, в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и в Европейската социална харта, и по-специално на свободата, равенството и социалната справедливост”. След това те заявяват, че осъзнават отговорността, която стои пред Европа, все повече да се стреми да говори в един глас и да действа последователно и солидарно за по-ефективна защита на общите си интереси и независимост, и по-специално да демонстрира своята привързаност към принципите на демокрацията, правото и спазването правата на човека, така че заедно да могат да дадат своя принос към запазването на международния мир и сигурност в съответствие със задълженията, поети от тях в рамките на Устава на ООН. През 1989 г. Европейският парламент прие декларация относно основните права и свободи, към която призова официално да се присъединят другите институции и държави-членки, свързвайки с подновяването на работата обединяването на Европа и установяването на свободен от граници вътрешен пазар.